Решение № 113 от 10.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Русе, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Тодорка Недева в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600474 по описа за 2024 година Производство е по гл. XXI от НПК.

С Присъда № 38/13.03.2024г., постановена по НОХД № 254/24 г. на РРС подсъдимият Т. Д. Ц., ЕГН: **********, бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, за това, че на 02.12.2023г., в гр.Русе, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 0,844гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 12,7 тегловни %, на стойност 16,88 лева, като при условията на чл.54 от НК му били наложени наказания “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 2000.00лв. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК определеното наказание „Лишаване от свобода“ било намалено с една трета и съдът постановил подсъдимият Ц. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален „Общ режим“ на изтърпяване.

Със същата присъда на подсъдимия били възложени разноските по 1 делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия Т. Д. Ц. oт гр.Русе, чрез защитника му - адв. Д. Н. от АК-Русе, с която претендира, че неправилно е приложен материалния закон, с аргумент, че деянието на Ц. е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК. Алтернативно се иска изпълнението на определеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, с която се излагат пространни съображение за наличие на предпоставките деянието да бъде оценено като малозначително по чл.9, ал.2 от НК, като се акцентира върху многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не били съобразени от първия съд. С оглед на това се иска отмЯ. на първоинстанционния съд и постановяване на оправдателна такава. Алтернативно се моли деянието да бъде преквалифицирано по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК, като се излагат аргументи в насока, че реализираното от подс.Ц. престъпление представлява маловажен случай. Като трета, алтернативна възможност се иска изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде отложено за изпитателен срок, като се излагат съображение за наличието на предпоставките на чл.66 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за частична основателност на жалбата на подсъдимия, досежно искането за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК. Отстоява се, че в останалата част жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия Т. Ц. отново излага твърденията си, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея, че от събраните по делото доказателства можело да се направи извод за явна малозначителност на деянието на Ц., както и за наличието на предпоставките за евентуално преквалифициране на престъпната деятелност под нормата на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК. Подсъдимия Ц. се явява лично във въззивното производство, поддържа становището на защитника си и изразява съжаление за стореното от него.

По искане на защитника, във въззивното производство е допуснат и изслушан свидетел, по отношение данните за личността на подс.Т. Ц..

2

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната от подсъдимия жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия е частично основателни, а именно досежно правилната правна квалификация на деянието извършено от Т. Ц., а от там и за неправилно определяне на вида и размера на наложените му наказания.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият Т. Ц. заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба 3 на диференцираното производство.

Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на подсъдимия Ц. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло фактическите и изводи на първоинстанционния съд, доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не е оспорила факта на извършване на престъплението или авторството.

Установената по делото фактическа обстановка накратко е следната:

На 02.12.2023г. в гр.Русе, около 00:30ч., подс.Т. Ц. управлявал електрическа тротинетка в кръговото кръстовище, образувано от улиците „Шипка“ и „Чипровци“. На същото място свид.К.К., В.В. и С.В. – *** *** от Второ РУ-Русе изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред.

Те спрели подсъдимия и му извършили проверка. В хода на извършената на подсъдимия проверка на документите за самоличност, същият бил попитан от свид.К. дали има в себе си забранени вещества, при което подсъдимият заявил, че няма. В потвърждение на думите си Ц. започнал да изважда вещи от джобовете си, сред тях извадил и малко пликче със суха тревна масата, за което обяснил на полицейските служители, че е марихуана, около 1 грам, за негова лична употреба. Подс.Ц. предал наркотичното вещество с протокол за доброволно предаване. По досъдебното производство била назначена физикохимична експертиза, от заключението на която се установява, че полиетиленово пликче съдържа наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0,844г. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,7 тегловни процента, на стойност 16,88 лева.

При тези установени фактически положения обаче, изводът на 4 първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата 02.12.2023г., с деянието си подсъдимият Т. Ц. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, се явява неправилен и незаконосъобразен. Основанията за това са следните:

По мнение на Съда, по делото безспорно е доказано, че подс.Т. Ц. държал у себе си високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0.844гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 12.7 тегловни процента, на стойност 16.88лв.

Съпричастността на подс.Ц. към предаденото от него наркотично вещества се установява по несъмнен начин, както от показанията на свид.К.К., който потвърждава предаването на сухата тревна масата и изявлението на Ц. пред тях, че тя представлява марихуана и е негова собственост, така и от направеното от подс.Ц. самопризнание още в хода на полицейската проверка и в хода на досъдебното и съдебното производство.

Всичко това дава основание на въззивния съд да приеме за правилно и законосъобразно становището на Районен съд-Русе, че е доказано по несъмнен начин, че на 02.12.2023г., подс.Т. Ц. държал у себе си високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0.844гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 12.7 тегловни процента, на стойност 16.88лв. Несъмнено, подсъдимият Ц. не разполагал с надлежно разрешително за придобиването и държането на наркотични вещества.

Правилно първоинстанционния съд приел, че от субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия Ц.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Бил наясно с вида на веществото, което държал, съзнавал че няма право да придобива и държи наркотични вещества. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на противоправния резултат.

Правилно е и становището на проверяваната инстанция, че в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, тъй като установените по делото фактически положения сочат единствено и само на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние, но не и за липса на такава или за явна незначителност на общественоопасните последици от същото.

5

Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока изцяло се споделят и от настоящият съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

В същото време настоящият въззивен състав намира, че в случай са налице предпоставките, деянието на Т. Ц. да бъде оценено като маловажен случай, по смисъла на чл.93, т.3 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на установените смекчаващи обстоятелства, деянието му се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид.

Касае се за държане на изключително малко количество марихуана – под един грам, на невисоката стойност от 16.88лв., /многократно по-ниска от минималната работна заплата за процесния период/, държано с цел лична употреба. Последното обстоятелство е от съществено значение за ниската степен на обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от инкриминираната правна норма. Освен това Т. Ц. е на млада възраст, трудово ангажиран е и полага усилия да завърши образованието си, което го очертава като личност, стремяща се към себеразвитие. Подсъдимият е признал вината си още в хода на предварителната полицейска проверка, изразил критично отношение към извършеното и го оценил негативно, което дава основание да се приеме, че за същият извършеното деяние се явява изолиран случай. Особено съществено в случая е съдействието оказано от подсъдимия, още във фазата на полицейската проверка, за разкриване обективната истина по делото, като подсъдимия сам извадил от джобовете си наркотичното вещество и доброволно го предал. Освен това се касае за лице, което не е осъждано за деяние свързано с наркотични вещества. Вярно е, че подс.Ц. бил осъждан към датата на извършване на настоящото деяние, но за престъпления, извършени от него като непълнолетен, в периода 2017-2020г. и без данни за регистрирани нови криминалистични прояви към настоящия момент. Нещо повече, по отношение на първите две осъждания на подс.Ц. е налице настъпила, към датата на настоящото деяние, реабилитация по реда на чл.86, ал.1, т.1 от НК В заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и 6 тези относно моралната укоримост на извършеното, дават основание за извод, че престъплението се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя квалификацията му като "маловажен случай".