Акт № 366 от 11.11.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- 1546/2026
- Подписан
- 11.11.2026
- В сила
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 216 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т. 1, пр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 366 гр. Пловдив, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Михаела Добрева
Членове:Атанаска Анастасова
Момчил Найденов при участието на секретаря Гинка Големанска като разгледа докладваното от Михаела Добрева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300601546 по описа за 2026 година С присъда рег. № 110/ 10.06.2026 г. по н.ч.х.д. № 3223/ 2025 г., РС Пловдив е признал подсъдимия Й. Д. Т. – роден на *г., *, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, адрес за призоваване:
*, ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това, че на 14.03.2025г. в *, обл.Пловдив, пред хранителен магазин „Ново Мес“, противозаконно e повредил чужда движима вещ лек автомобил Ауди А3 рег. № *, собственост на Л. Б. Л. с ЕГН:**********, като нанесъл следните повреди: по държач, звукозаглушител и по облицовката на предна броня, като общата стойност на повредите възлиза на 360.68 евро /равностойност 705,43 лева/ и случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение с частната тъжба за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от частния тъжител Л. Б. Л., подадена от повереника й адв. Л. Л.. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден, алтернативно в – по чл.335 вр. чл.348 ал.3 от НПК да я отмени и върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Твърди се че мотивите към обжалвания съдебен акт на Пловдивския районен съд не съдържат необходимия правен анализ относно евентуалния умисъл, смесват обективните и субективните признаци на престъпния състав и съдържат вътрешни противоречия при обсъждане на 1 непредпазливостта. Генералният оправдателен извод на Пловдивския районен съд не се основавал на липса на доказателства относно авторството, причинната връзка или настъпилите вреди, а единствено на неправилно тълкуване и интерпретиране за формите на вина при престъплението по чл.
216 НК. Съдът бил ограничил анализа си единствено до въпроса дали подсъдимият е действал с пряк умисъл да повреди автомобила, като не е обсъдил възможността престъплението да е извършено при евентуален умисъл - дали подсъдимият Т., макар и да не е целял повреждането, не е предвиждал като възможен резултат настъпването на такива повреди и въпреки това е предприел действията си, приемайки възможността те да настъпят, предвиждал е възможността за настъпването им и съзнателно ги е допуснал или се е съгласил с тяхното настъпване. Сочи, че разпоредбата на чл.
216 НК не поставя изискване престъплението да бъде извършено единствено при пряк умисъл. Съдът бил приравнил липсата на пряк умисъл с липса на умисъл изобщо, което представлявало неправилно приложение на материалния закон. Повдигането с металните вилици и транспортирането по този начин на автомобила на частната тъжителка на значително разстояние криело очевиден риск от повреждане на конструктивните елементи по долната част на автомобила - обстоятелство, което не изисквало специални технически знания, а още по-малко да бъде игнорирано от лице, което ежедневно работи с подобна техника.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка Л. Л. притежавала лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ *. На 14.03.2025г., около 07.40ч. тя го паркирала на паркинга в * обл.Пловдив пред хранителния магазин “Ново мес“. Около 16.00ч. се върнала на посоченото място и не открила паркирания от нея автомобил. Разговаряла с лица от персонала на магазина, при което получила отговор, че те не носят отговорност за паркираните пред магазина автомобили. Тъй като се притеснила Л. Л. се обадила на тел.112. Преди, обаче, да дойде автопатрула, тя разговаряла с продавач на зеленчуци * Д.а, от която разбрала, че през деня автомобилът й бил преместен с мотокар от Й. Т., който работел като механик в магазина и установила къде е оставен, а след пристигането на полицейския 2 автопатрул заедно отишли до автомобила – бил паркиран на около 100 метра от мястото. Тъй като забелязала повреди по автомобила същата се тъжила и била разпитана от полицейските служители. Било образувано БП №101/2025 .
По него били разпитани всички лица, изготвена била и съдебно-стокова експертиза. С постановление за спиране на наказателното производство било спряно наказателното производство по досъдебно производство № 101/2025г. по описа на РУ-Стамболийски , тъй като прокурорът приел, че се касае за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия и уведомил пострадалата Л., че в 6-месечен срок от получаване на постановлението за спиране на наказателното производство има право да подаде тъжба до Районен съд – Пловдив по реда на чл. 81 от НПК. Последната сторила това и инициирала настоящото съдебно производство на 12.06.2025г.
Горната фактическа обстановка, Съдът е възприел въз основа показанията на разпитаните свидетели – * Д.а, *, приемайки, че всеки от свидетелите е възприел последователно различни фази от развитието на процесния случай; от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК; както и от заключението на назначената в съдебното производство съдебна стоково-оценъчна експертиза, която според съда е извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и според която причинената повреда на автомобила е по държач, звукозаглушител и по облицовката на предната броня, като общата стойност на вредите е 360,68 евро. Възприел е показанията на свидетелката Д.а по отношение на основния факт предмет на доказване, поради това, че е била в непосредствена близост и е възприела случващото се, като не е намерил основание да не кредитира показанията й, липса на данни за предубеденост или стремеж към преиначаване на фактите. Констатираните от защитата противоречия в показанията й съдът е счел, че не влияят върху достоверността на показанията й по основния факт, подлежащ на доказване.
Показанията на свидетеля *, съпруг на частната тъжителка са възприети от съда досежно на възприетите лично от него факти, като ясни, точни и допринасящи за изясняване на обективната истина, като съдът е отчел, че би могъл да се счита за заинтересован от изхода на делото. Показанията на свидетелите * и *, работещи в магазин „Ново мес“ в * съдът е възприел в частта относно паркинга и неговата собственост, както и относно паркирания автомобил на тъжителката. А относно основния факт подлежащ на доказване съдът е отчел, че техните показания са производни и по косвен път дават яснота, че именно Й. Т. е преместил с мотокар процесния автомобил. Съдът е преценил, че показанията им са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите * съдът е приел, че по косвен път 3 допринасят за изясняване на фактическата обстановка и са ценени изцяло при изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития.
Въз основа на така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна, че подсъдимият Й. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
За да направи този извод първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна деянието не е осъществено от подсъдимия Т. чрез непосредствено физическо въздействие върху отделните части на автомобила, че изпълнителното деяние на престъплението не се е изразявало в противозаконно повреждане на вещта.
За установено по категоричен начин съдът е приел, че намерението и мотива за действията на подсъдимия са преместването на лекия автомобил, а не увреждането му. Излагайки мотиви, че липсват доказателства за пряк умисъл, а деянията по чл.216 ал.4 от НК са наказуеми само при пряк умисъл съдът е оправдал подсъдимия.
Пред въззивния съд делото е висящо по жалба на частния тъжител, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При самостоятелния прочит на доказателствения материал и съпоставката му с мотивите на присъдата, въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото при точно, коректно и съответно спазване на процесуалните правила и принципи и обективен анализ на събраните по делото доказателства, които са възприети от съда по единствено възможния начин, коректно и правилно.
От съществено значение за преценка законосъобразността на присъдата е изводът на първоинстанционния съд относно съставомерността на престъплението. Основните мотиви на първоинстанционния съд обосноваващи оправдателната присъда, четена от него, е липсата на субективен елемент.
Въззивният съд обаче установи:
- липса на преценка относно редовността на тъжбата при липса на твърдения в нея дали установените вреди, са довели до негодност вещта да се ползва по своето нормално предназначение и в каква степен;
- липса на мотиви относно основния елемент обосноваващ обективната страна на престъплението предмет на тъжбата – оценявани са вредите, като стойност, но не и характера им съобразно престъпния резултат. Липсват 4 мотиви дали, установените от представените от тъжителката писмени документи и изследваните като стойност от вещото лице * вреди, са довели до негодност вещта да се ползва по своето нормално предназначение и в каква степен;
- произнасяне свръх-петитум, относно стойността на вредите, като е възприета по-високата оценка на вредите направена от вещото лице *, спрямо посочената в тъжбата;
Възраженията на защитата по отношение мотивите, в частта им касаеща субективния елемент на престъплението съдът намери за основателни.
Въззивният съд намери, че описаният начин на формиране на мотивите на присъдата представляват такова съществено процесуално нарушение, което опорочава мотивите на присъдата до степен на липсата им, по смисъла на чл.348 ал.З т.2 от НПК, и ограничава процесуалните права на страните по смисъла на чл.348 ал.З т.1 от НПК, което е основание по чл.335 ал.2 от НПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Всичко това поставя в невъзможност въззивния състав да установи как е формирана волята на първоинстанционния съд, отразена в диспозитива на присъдата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.334, т. 1, пр.
1 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда рег. № 110/ 10.06.2026 г. по н.ч.х.д. № 3223/ 2025 г. на РС Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав при първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5