Решение № 2368 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2368 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от*** Административно наказателно дело № 20251110205695 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

***, представлявано от *** чрез адв. ***е обжалвало наказателно постановление /НП/***на*** с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че констатираното нарушение се дължало на технически проблем, за който своевременно била уведомена ***, като при извършване на проверката не били събрани тези доказателства, а информацията към ***била предадена на следващия ден от доставката. Намира, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липсващо задължително съдържание по чл.42, т.3 от ЗАНН – дата на извършване на нарушението. Излага и наличието на противоречие в посочената за нарушена разпоредба, под която е подведено деянието като административно нарушение, тъй като в акта била визирана нормата на чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба №Н-18/2006г., а в НП – нормата на чл.59а, ал.1 от същата наредба.

Това ограничавало правото на защита на дружеството. Счита, че неправилно на дружеството били наложени четири отделни имуществени санкции, при положение, че нарушението било едно, а също и липсвали мотиви в насока за неприлагане на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. К. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения.

Допълва като аргумент за маловажност Резолюциите и Предупреждението от **** за 1 възприемане на случая за маловажен и прекратяване на АНП по проверки извършени в други обекти на дружеството, отнасящи се до аналогичен случай. По делото категорично се доказало, че непредаване на информацията до НАП се дължало на технически проблем в системата на дружеството, за което било изпратено уведомление, а информацията била предадена на следващия ден. Така се разкривали обстоятелства за маловажност. Претендира за присъждане на разноски по представен списък.

Наказващият орган чрез юрк. ***оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило извършеното нарушение от дружеството, като се противопоставя случая да бъде квалифициран като маловажен, тъй като нарушението е извършено при повторност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на **** са наложени четири имуществени санкции, в размер от по 2000 лева, за това, че при извършена проверка на 14.11.2024г. в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция **** находяща се в *** стопанисвана от дружеството с въведено в експлоатация, свързано дистанционно с ***и работещо ***, като при преглед на документи за доставка на гориво и справка от ПП ФУДВ за регистрирани съобщения за доставка на гориво в обекта е установено, че на ***. са получени четири доставки на различен вид течно гориво – Бензин А95Н, Бензин А100Н и дизелово гориво, но няма изпратени данни от ЕСФП за получените количества, а данните са изпратени на 13.11.2024г. до НАН, като нарушенията са извършени при повторност по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС – в едногодишен срок от влизане в сила на 05.10.2024г. на НП №759741-F742368/29.02.2024г. – нарушения на чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ /наредбата/.

НП е издадено въз основа на АУАН №*** и Протокол от извършена проверка от ***

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и представени от страните в съдебни заседания писмени доказателства, както и изпратено писмо от***с вх.№**** Разпитани по делото са свидетелите К. Й. Н. – актосъставител и М. И. С. – присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които, при извършена проверка на ***. в обект – бензиностанция *** стопанисван от дружеството се представили документи за четири доставени различни количества и вид горива на 2

***, които били заприходени на следващия ден и информацията за доставените количества били изпратена до ***на ***г., представляващо административно нарушение. На самата проверка, управителят на обекта посочил причина, свързана с технически проблем в самата система на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Действително изрично не е посочена датата на извършване на нарушението, но същата е изводима от описанието на обстоятелствата на извършване на деянието, т.е. това е датата ***., когато е предадена информацията до ***. Актът е съставен от орган по приходите - ***, съгласно Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г. на ***, при спазени изисквания на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и предявяване по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №З***. на ***по т.1.1. НП е с предписаното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Налице е противоречие между посочената в АУАН и НП нарушена разпоредба на Наредба Н-18/2006г. на МФ, като в акта е посочена разпоредбата на чл.59а, ал.3, т.1 от наредбата, а в НП е посочена разпоредбата на чл.59а, ал.1 от наредбата, което съдът не възприема като съществено нарушение на процесуалните правила, а свързано с правомощията на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН да издаде НП и при нередовност в акта, тъй като по безспорен начин е било установено извършеното нарушение и нарушителя, както и вината. В НП правилно е отразена нарушената разпоредба на чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. По този начин не се ограничава правото на защита на дружеството, тъй като деяниета са описани подробно и точно, с всички обстоятелства на извършване, сочещи именно на нарушение на чл.59а, ал.1 от наредбата.

Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съответно за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Техните показания се потвърдиха от писмените доказателства, които са част от АНП и представени от страните. Жалбоподателят не отрича тези констатации, поради което съдът приема, че категорично е доказано извършването на четири отделни нарушения, така, както са квалифицирани по чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, тъй като доставките са четири отделни по отделни фактури, различни видове горива, различни количества и на различна цена, а задължените лица трябва за всяка доставка да 3 подават информация в ***, което задължение дружеството не е изпълнило за четирите отделни доставки.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не са състоятелни доводите на жалбоподателя за липсата на вина на дружеството, при констатирания технически проблем на *** – датата на четирите доставки на горивата с комуникацията на интегрираната система на дружеството от оторизираното лице по поддръжка на системата ***, за който проблем е подаден имейл от жалбоподателя до ***на ***

Съдът счита, че случаят е маловажен и покрива дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като неизпълнение на задължение от юридическото лице към държавата, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

На първо място, неизпълнение на това задължение не е довело до вредни последици, тъй като данните са подадени до НАП на следващия ден и то преди да бъде извършена проверката. Налице са смекчаващи обстоятелства, свързани именно с причината за неподаване на данните – техническият проблем в комуникацията на системата на дружеството, който не може да се вмени отговорност на конкретен служител, като забавянето е незначително – по-малко от 24 часа. Посочените обстоятелства, водят на извода, че нарушенията са с по-ниска степен на обществена опасност. В този смисъл е и издаденото Предупреждение №**** от началник отдел*** за аналогично нарушение, установено при проверка на *** който случай е възприет за маловажен.

Що се отнася до възражението на юрк. *** отнасящо се до повторността, следва да се има предвид, че квалификацията за повторност се преценява едва след като се отхвърлят обстоятелства, водещи на маловажност, т.е. първо се преценяват основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако се отхвърлят, се преценяват обстоятелствата, сочени на повторност. Затова и извършване на нарушението в едногодишния срок след влизане в сила на друго НП, не влияе при оценка на случая за маловажен. В подкрепа на това е и вече цитираното предупреждение, което се отнася за доставка на***, информацията, за което е подадена на ****и отново деянието е в същия едногодишен срок от влизане в сила на 05.10.2024г. на НП №**** При тези съображения, на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът, намира че следва да отмени НП и да предупреди дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

4

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 1640 лева без ДДС по списък, въз основа на договор за правна защита и съдействие. Предвид на направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на наказващия орган, съдът прецени разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, като съобрази размера на наложените 4бр. имуществени санкции от по 2000 лева, при което минималното адвокатско възнаграждение за всяка от имуществените санкции ще се изчисли като сбор от 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева или в размер на по 500 лева. Така минималното възнаграждение за адвокатска работа, според наредбата за 4бр. имуществени санкции ще се равнява на 2000 лева, а претендираното от 1640 лева е дори под този минимум. При тези съображения, възражението за прекомерност, не е обосновано, а по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението и организацията, чийто орган е издал ***, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените разноски в размер на 1640 лева без ДДС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление

№***

*** като незаконосъобразно, поради маловажност на случая на осн. чл.28, ал.1 от ЗАНН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА дружеството – жалбоподател *** с ЕИК ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА учреждението и организацията, чийто орган е издал *** да заплати на жалбоподателя *** с ЕИК ***сторените разноски, в размер на 1640 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5