Решение № 927 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100507806 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 8393 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 52130/2023 г. Софийски районен съд, 177 състав: Отхвърлил като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу С. Г. Б., ЕГН **********, искове при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 965.35 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 141.56 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 31.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 39.09 лева - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.79 лева - лихва за периода от 16.07.2020 г. до 31.05.2023 г.;

Отхвърлил като неоснователни предявените от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ж. М. З., ЕГН **********, искове при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 1

ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 321.78 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 47.19 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 31.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 13.03 лева - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2.60 лева - лихва за периода от 16.07.2020 г. до 31.05.2023 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на С.

Г. Б. сумата от 2 400 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното и за исковото производство. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ищецът не разполагал с възможността да задължи трето неучастващо по делото лице да представи намиращ се у него документ, а съдът разполагал с редица правомощия в тази насока. Независимо от това, непредставянето на документа за собственост от Агенция по вписванията не означавало, че по делото не е доказано наличие на облигационни правоотношения между страните. От приетата данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от ответницата З. било видно, че същата се легитимирала като собственик на 1/4 ид. част от имота по наследствено правоприемство, а съсобственикът й С. Б. – на 3/4 ид. части. По делото било установено наличието на облигационни правоотношения между страните, поради което предявените искове неправилно били отхвърлени. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни С. Г. Б. и Ж. М. З. с отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК оспорват жалбата. По делото не било доказано М.Ж.Б. да е бил собственик на процесния имот и като такъв – клиент на топлинна енергия за битови нужди, съответно не се установило такова качество и на ответниците.

2

За първи път с отговора са релевират възражение, че не било доказано публикуване на общите условия в един централен и един местен всекидневник. При недоказване наличието на облигационни правоотношения между страните исковете били неоснователни. Молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, както следва:

Срещу ответницата С. Г. Б.:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 965.35 лв. главница, представляваща 3/4 от цената на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 115042;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 141.56 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.

– 31.05.2023 г.;

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 39.09 лв. главница, представляваща 3/4 от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., и

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7.79 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 31.05.2023 г.;

Срещу ответницата Ж. М. З.:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 321.78 лв. главница, представляваща 1/4 от цената на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 115042;

3

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 47.18 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.

– 31.05.2023 г.;

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 13.03 лв. главница, представляваща 1/4 от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., и

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2.60 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 31.05.2023 г.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2023 г., до окончателното плащане. За вземанията да е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 34343/2023 г. на Софийски районен съд, 177 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са оспорили предявените искове по основание и размер. Оспорили са възникване на валидно облигационно отношение между тях и ищеца с твърдения, че нямат качеството ползвател на топлинна енергия за имота и съответно – на клиент на ТЕ. Не била налице реална доставка на топлинна енергия, в процесния период двете ответници не били ползвали имота нито лично, нито чрез трети лица, съответно не им били реално доставяни услуги от ищеца. Оспорили са количеството доставени услуги поради неизправност на монтираните измервателни уреди в апартамента и в сградата. В условията на евентуалност са релевирали възражение за погасяване по давност на вземанията. Искали са от съда да отхвърли исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

4

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение; видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие.

Според разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С ал. 3 на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по 5 продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.