Решение № 5746 от 23.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5746 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100106542 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.).

Ищецът ЗД “Б.И.” АД твърди, че по НОХД № 1704/2014 г. по описа на СГС, НО, 24 с-в, с влязла в сила присъда на 05.06.2014 г. ответникът Г. Г. Н. е признат за виновен в това, че в срока на лишаване от право да управлява МПС е нарушил правилата за движение: чл. 21, ал. 1, чл. 20, ла. 1 ЗДвП и е причинил по непредпазливост ПТП, довело до смъртта на В.Л.Ф.. Към датата на процесния инцидент ответникът е управлявал л.а. „Ауди“ с рег. № *******, за който автомобил отговорността на водача е застрахована от ищцовото дружество. Въз основа на решения по гр. дело № 18697/14 на СГС и в.гр.дело № 5065/2017 на САС ответникът по делата (ищец в настоящето дело) е осъден да заплати сумите от 145000 лв. неимуществени вреди претърпени от Б.Ф. и 145000 лв. неимуществени вреди, претърпени от Е.Ф., ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.09.2013 г. В рамките на изпълнително дело № 20187800400150 по описа на ЧСИ Л. ищецът е заплатил сума в общ размер 453955,26 лв., като с плащането за ищеца е възникнало регресно право, на основание чл. 500, ал. 2 КЗ да претендира от водача на автомобила, управлявал в рамките на период на отнето СУМПС, заплатеното обезщетение, ведно с лихви и разноски. По изложените съображения ищецът моли съда, на 1 основание чл. 500, ал. 2 КЗ да осъди ответника да му заплати сумата от 150 000 лв. частично от общо дължимата сума в размер на 453955,26 лв., ведно със законната лихва считано от 06.06.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане. В уточнителна молба от 15.02.2024 г. и съдебно заседание на 26.04.2024 г. ищецът сочи, че искът е частичен касае само претенции за погасена главница.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва твърдяните от ищеца факти. Посочва, че доколкото задължението е платено от ищеца непосредствено след изпращане на покана за доброволно изпълнение, е настъпила 5-годишна погасителна давност за последващо предявяване на суброгационната претнеция. Моли съда да отхвърли претенцията.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. М., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адв. А., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С присъда от 20 май 2014 г. по НОХД 1704/2014 г. на СГС, 24 с-в, Г. Г.

Н. е признат за виновен в това, че на 06.09.2014 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, управлявайки л.а. „Ауди“ с рег. № ******* с превишена скорост от 80 км/ч, вследствие на което загубил контрол върху автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на В.Л.Ф. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1 пр. 3 НК. Присъдата е влязла в сила на 05.06.2014 г.

С решение № 1479/06.03.2017 г., гр. дело № 18697/2014 г. на СГС, І-11 с-в, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Б.Ф. и на Е.Ф. х130 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.Ф., настъпила на 13.09.2013 г. в следствие на ПТП от 06.09.2013 г. по вина водача на л.а. „Пореше“ с рег. № ******* – Г. Н., както и разноски по компенсация за всеки от ищците в размер на 50,80 лв. С решение № 976/23.04.2018 г. по в.гр.дело № 5065/2017 г. на САС, VІІ с-в, първоинстанционното решение е частично отменено в отхвърлителната част като допълнително за всеки от ищците са присъдени по още 15000 лв. Решенията са постановени при участие на Г. Н. като трето лице-помагач на ответника.

Въз основа на издаден изпълнителен лист от 30.05.2018 г. от САС по молба Б.Ф. и Е.Ф. е образувано изпълнително дело № 20187800400150 по 2 описа на ЧСИ Л.. На 05.06.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение в 2-седмичен срок от връчването при задължение в общ размер 449974,50 лв., от които: главница 290000 лв., ведно със законната лихва считано от 13.09.2013 г. – 19.06.2018 г. в размер на 140 316,9 лв., 1500 лв. разноски по изпълнителното дело, 66 лв. – обикновени такси и 18091,59 – пропорционални такси.

По делото са представени платежни нареждания от ЗД „Б.И.“ АД към ЧСИ Л. за плащания съответно на 26.06.2018 г., 04.07.2018 г. и 12.07.2018 г., 20.07.2018 г., 27.07.2018 г., 03.08.2018 г., 07.08.2018 г., 17.08.2018 г. съответно на суми х50000 лв. и на 22.08.2018 г. – 53955,26 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че ищцовата претенция следва да се разгледа при правна квалификация чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), съобразявайки съдебната практика: при всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите (така Решение № 20 ОТ 02.04.2021 Г. по т. д. № 2695/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).

Съобразно нормата на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. В конкретния случай не се оспорва, че при настъпване на застрахователното събитие на 05.06.2014 г. ответникът Г. Н. е управлявал л.а. „Ауди“ без свидетелство за управление на МПС. Не се спори, а и събраните по делото доказателства установяват плащане на присъдените суми по гр. дело № 18697/2014 г. и в.гр.дело № 5065/2017 г. в периода 26.06.2018 г. – 17.08.2018 г. Съдът взема предвид трайната съдебна практика по приложението на чл. 114 ЗЗД в хипотезата на чл.

274, ал.2 КЗ (отм.), според която регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от 3 момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица (в т.14 от ППВС №7/77г., както и постановени по чл.290 ГПК решения на ВКС - решение №178 от 21.10.2009г. по т.д. №192/2009г., II т.о., решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о., решение №53 от 16.07.2009г. по т.д. №356/2008 г., I т.о., решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д.

№326/2010г., II т.о., решение № 127/18.10.2019 г. по т.д. №2835 по описа за 2018г., ВКС І Т.О.). В конкретния случай исковата молба е подадена на 06.06.2023, т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок считано от първото реализирано плащане на 26.06.2018 г. Ето защо възражението на ответната страна за погасяване по давност на ищцовата претенция е неоснователно.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 3600 с ДДС при съобразяване на възражението за прекомерност, правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания (едно), както и обстоятелството, че спорът е концентриран до началния момент на погасителната давност за ищцовото вземане, както и държавна такса в размер на 6000 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *******:

- на основание 274, ал. 2 Кодекса за застраховането (отм.) сумата от 150 000 лв., частичен иск от 453955,26, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане – дължима сума по право на регрес за заплатено застрахователно обезщетение за претърпени от Б.Ф. и Е.Ф. – родители на В.Ф., неимуществени вреди по повод ПТП на 06.09.2013 г., довело до смъртта на В.Ф., виновно причинено от ответника при управление на л.а. без свидетелство за управление на МПС;

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9600 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното разглеждане на делото.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5