Решение № 158 от 24.04.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. П., 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500161 по описа за 2023 година

Въззивно обжалване.

С решение № 17 / 05.01.2023г. ,постановено по гр.д.№ 3331/2022г. П.ски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. П. С.,ЕГН**********, адрес: гр.

П., срещу ***, гр. С., п.к. №***, ул. *** № ***, представлявано от К.П. иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 300.00 лв., за което е издаден изпълнителен лист по НОХД № 1685/2016г. по описа на ПлРС за събирането на които е образувано изп.дело № 89/2022 г., от ЧСИ В. С. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС П., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ч. П. С., ЕГН**********, адрес: гр.П., да заплати на ***, гр.С., п.к. №***, ул. *** № ***, представлявано от К.П. сумата от 100,00 лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Препис от това решение е бил връчен на Ч. П. С.,чрез пълномощника му адв.Т. Р. на 12.01.2023г.

На 20.01.2023г. е подадена въззивна жалба от Ч. П. С.,чрез пълномощника му адв.Т. Р. срещу решение № 17 / 05.01.2023г. постановено по гр.д.№ 3331/2022г. на П.ски районен съд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 , ал.1 от ГПК ,от надлежно упълномощен процесуален представител на жалбоподателя и е подписана от 1 него,внесена е дължимата д.т. ,има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК . В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото- ***, гр.

С.,според който въззивната жалба е неоснователна.С писмения отговор също така не са направени искания за събиране на нови доказателства.

П.ски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл.

268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба доводи ,намира ,че ПлРС е постановил едно валидно и допустимо решение,което обаче по съществото на правния спор е неправилно ,което налага същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора с което предявеният иск да бъде уважен.

ПлРС правилно е установил фактическата обстановка по делото,намираща израз в това ,че с определение № 16 / 05.01.2017г. по нохд №1685/ 2016г./ влязло в сила на 03.02.2017г. /, Ч. П. С. е бил осъден да заплати на *** сумата 300лв. ,представляваща разноски за възнаграждение на служебния му защитник,както и че по отношение на това вземане ,считано от 03.02.2017г. е започнала да тече петгодишната погасителна давност съгласно нормата на чл. 117 ,ал.2 от ЗЗД / доколкото вземането е установено с влязло в сила съдебно определение /, както и че тази давност би следвало да изтече на 13.04.2022г. /като правилно е съобразен периода през който давност не е текла съгласно чл. 3 ,ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение ,обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /, както и че на 25.01.2022г. е било образувано изпълнителното дело № 20022***0400089 на ЧСИ В. С. срещу длъжника Ч. П. С..

Неправилно ,обаче , П.ски районен съд е приел ,че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело в която взискателят е поискал от ЧСИ да приложи конкретни изпълнителни способи чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника и опис на неговото имущество ,е била прекъсната давността .

Вярно е ,че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал „ в случай ,че лицето има банкови сметки ,моля да бъде наложен запор върху тях „ , както и че в случай , “ че не плати доброволно задължението си в срока за изпълнение след връчване на поканата за доброволно изпълнение , то да бъдат предприети действия по опис , оценка и продан на движимото имущество ,собственост на длъжника ,находящо се в дома му „ . Тези действия на принудително изпълнение , обаче ,са поискани под условие : първото от тях – налагането на запора върху банкови сметки е поискано под условие ,че се установи наличието на такива банкови сметки , след като се изиска надлежната информация за това , а второто действие опис , оценка и продажба на движимо имущество е поискано под условие ,че длъжникът не изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение ,даден му в поканата за доброволно изпълнение.

2

В конкретния случай ЧСИ е започнал да изисква и да събира информация за банкови сметки на длъжника ,но не е установил такива и съответно не е наложил и запор върху банкови сметки на длъжника.

Поканата пък за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника едва на 03.06.2022г. с оглед на което двуседмичният срок по чл. 428, ал.1 от ГПК за доброволно изпълнение на задължението е изтекъл на 17.06.2022г. Едва тогава се е сбъднало условието, за да предприеме ЧСИ действия по прилагане на посочения от взискателя втори изпълнителен способ - действия по опис , оценка и продан на движимото имущество , собственост на длъжника ,находящо се в дома му .

От ЧСИ ,обаче ,не са предприети никакви изпълнителни действия от вида на тези ,които прекъсват давността –нито налагане на запор на банкови сметки на длъжника , нито пък опис , оценка и продажба на движими вещи от дома на длъжника.

Тълкувателно решение № 2 / 2013г. от 26.06.2015г. на ВКС , ОСГТК в т.10 дава разяснение относно прекъсването на давността ,като сочи ,че „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ,ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана , присъединяването на кредитор,възлагане на вземане за събиране вместо плащане ,извършването на опис и оценка на вещ ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица“. Заедно с това изрично се сочи ,че „ Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело ,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение ,проучването на имущественото състояние на длъжника ,извършването на справки , набавянето на документи ,книжа и др.

,назначаване на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга ,извършването на разпределение ,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. „

В случая по конкретното изпълнително дело всъщност след неговото образуване не са били предприети същински изпълнителни действия от вида на изброените в това ТР , които да прекъсват давността ,поради което същата е изтекла на 13.04.2022г. /която дата е възприета и от РС-П. / без до тази дата да са предприети изпълнителни действия , а е била събирана само информация за имущественото състояние на длъжника и му е била връчена поканата за доброволно изпълнение ,които действия , както беше изяснено по-горе , не са същински изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност за процесното вземане.

Поради това , П.ски окръжен съд приема ,че по отношение на вземането в размер на 300 лв. за което е издаден изпълнителен лист по НОХД №

1685/2016г. по описа на ПлРС и за събирането на което е образувано изп.дело № 89/2022 г., от ЧСИ В. С. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ , е 3 изтекла петгодишната погасителна давност към 13.04.2022г. , без преди това да се били предприети ефективни изпълнителни действия за събиране на това вземане,в резултата на което то се явява погасено по давност и вече е недължимо.

С оглед този изход на делото и на осн. чл. 78 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния деловодни разноски . Тези разноски, според представените документи за тяхното извършване са следните 91,95 лв. –внесена държавна такса по сметка на ПлРС , 25лв. държавна такса за въззивното обжалване и 1000лв. за адвокатско възнаграждение.

За ПлОС ,обаче , остава неясно защо ищецът е внесъл д.т. 91,95лв. по сметка на ПлРС ,при положение ,че с оглед цената на иска е следвало да бъде внесена държавна такса в минималния размер от 50 лв. Именно този размер на държавната такса следва да бъде съобразен от ПлОС като разноски за д.т. пред първата инстанция , заедно с държавната такса за въззивното обжалване ,която е в размер на 25 лв.

Що се отнася до разноските за адвокатско възнаграждение,които според представения договор за правна помощ са в размер на 1000лв. ,то ПлОС намира ,че възражението на ответника за прекомерност на тези разноски е основателно. Като се съобрази цената на иска ,която е само 300лв. и съгласно чл. 7, ал.2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията и преди изменението с бр.88 / 04.11.2022г.,тъй като разноските са договорени и направени преди тази дата , като се има предвид ,че исковата молба с приложения към нея договор за правна помощ е подадена на 15.06.2022г. /, то се налага извод,че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до размер на 300лв. ,тъй като се касае за дело с материален интерес до 1000лв.

Поради това в полза на Ч. П. С.,ЕГН**********,следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо на 375 лв. от които 300лв. –редуцирани разноски за адвокатско възнаграждение , 50 лв. държавна такса за производството пред ПЛРС и 25 лв. д.т. за въззивното обжалване / Поради тези съображения , П.ски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение № 17 / 05.01.2023г. , постановено по гр.д.№ 3331/2022г. на

П.ски районен съд,като вместо това

ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 439, ал.2 от ГПК ,че ищецът Ч. П.

С.,ЕГН**********, адрес: гр. П., НЕ ДЪЛЖИ на ***, гр. С., п.к. №***, ул.

*** № ***, представлявано от К.П. , сумата в размер на 300.00 лв., за която е издаден изпълнителен лист по НОХД № 1685/2016г. по описа на ПлРС и за събирането на които е образувано изп.дело № 89/2022 г., от ЧСИ В. С. с рег.

№ *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС П., поради 4 това ,че вземането е погасено по давност.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 , ал.1 от ГПК ***, гр. С., п.к. №***, ул. *** № ***, представлявано от К.П. да заплати на Ч. П. С.,ЕГН**********, адрес: гр.

П. ул. *** № ***, вх.***, ап.*** , сумата 375 лв.- деловодни разноски , от които 300лв. –редуцирани разноски за адвокатско възнаграждение , 50 лв. държавна такса за производството пред ПлРС и 25 лв. д.т. за въззивното обжалване .

Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5