Решение № 922 от 12.12.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Горна Оряховица, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20234120102115 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от Д. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул. ***, чрез пълномощника Д. Д. от ВТАК против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. С., пл. ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез гл. юрисконсулт Б. А..

Предявен е иск на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД да бъде осъдено „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. С., пл. ***, да заплати на Д. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул. ***, както следва: сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му увреждания на здравето, болки и страдания, при пътнотранспортното произшествие, реализирано на 29.04.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл.

86, ал. 1 ЗЗД, считано от 22.05.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението; сумата от 138,11 лева /сто тридесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за лечение, вследствие на пътнотранспортното произшествие, реализирано на 29.04.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от 22.05.2023г. датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението; ведно със сторените по делото разноски.

Претендираните по-горе суми, ведно с дължимите върху тях законна лихви и разноски да бъдат изплатени по личната бА.а сметка на ищеца, а именно:

IBAN: ***, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД.

1

В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД чрез гл. юрисконсулт Б. А., с който оспорва изцяло по основание и размер иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 22.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на извършените по делото разноски, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът Д. А. Р. е пострадал при ПТП на 29.04.2023 г. около 11:40 ч. в гр. Г.О., ул. ***, местността ***, при което л.а. марка ***, модел ***, с рег. № ***, управляван от Д.С.А., с несъобразена или превишена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение, в която удря л.а.

*** с рег. № ***, собственост и управляван от ищеца. Съставен е двустранен констативен протокол за ПТП от 29.04.2023 г. Излагат се твърдения, че в резултат от реализираното ПТП ищецът търпи неимуществени вреди, състоящи се в увреждане на физическото и психическото му здраве, изразени в преживени болки, страдания, стрес и дискомфорт в бита и ежедневието му, подробно описани в исковата молба. В резултат от процесното ПТП, Д. А. Р. търпи и имуществени вреди, състоящи се в разходи за лечение, изразяващи се в закупуване на медикаменти, лекарства и материали, заплащане на прегледи и други на обща стойност 138,11 лева, подробно описани в исковата молба. В тази връзка ищецът счита, че следва да бъде обезщетен от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за л.а. марка ***, модел ***, с рег. № ***, а именно ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, което е издало застрахователна полица по посочената застраховка с валидност от 07.09.2022 г. до 06.09.2023 г.. Твърди се, че такава претенция е отправена до ответника и заведена при него с вх. № 1337/22.05.2023 г. По повод същия пътен инцидент Д. А. Р. е завел и още една застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените от него вреди по автомобила му, за която ответното дружество образува щета № 471022232303696 (реф. № 52-6-288/23 г.). На същия е заплатено застрахователно обезщетение за „тотална щета“ на л.а. *** с рег. № *** в размер на 3 375 лева. По заведената претенция за претърпени неимуществени вреди и имуществени такива, свързани с проведеното от ищеца лечение, с уведомление изх. № 550/06.06.2023 г. ответникът отказал да изплати претендираните обезщетения поради обстоятелството, че не му е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно с подробна плансхема на ПТП, съставени от органите на „Пътна полиция“ - МВР. Твърди се, че ищецът не разполага с такива документи, тъй като такива не са изготвени относно пътния инцидент. Непосредствено след реализирането на ПТП е съставен Двустранен протокол за ПТП, който бил представен на ответника със завеждането на застрахователната претенция. Ето защо Д.А.Р. счита, че е налице правото му на иск, тъй като е изпълнил абсолютната процесуална предпоставка, уредена в чл. 498, ал. 3 КЗ - предявил е застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е отказал да плати обезщетение. Ответната страна оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността й съответно 2 наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва представения с исковата молба Двустранен констативен протокол за ПТП по отношение на съдържанието му и авторството му, като твърди, че в него не се съдържат и никакви данни къде е настъпило процесното ПТП, както и обстоятелствата и причините за него. С оглед изложените твърдения от ищеца счита, че ако е имало пострадали лица, следва да бъдат информирани компетентните органи, съответно да бъдат предприети и действия в тази насока, като в този смисъл не се съдържат твърдения в исковата молба, а и не се представят и доказателства. Също така от исковата молба и представеното към нея писмено доказателство не може да се установи къде е станало пътнотранспортното произшествие, при какви обстоятелства е станало, механизмът му и вината на участвалите в същото водачи, поради което не може да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията. На следващо място оспорва механизмът на пътнотранспортно произшествие и счита иска за неоснователен и в тази му част. Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач Д.А., тъй като не се представят доказателства за това. Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, тъй като с исковата молба не са представени доказателства в тази насока. Оспорва твърденията, че в следствие на процесното ПТП са нанесени на ищеца твърдените увреждания, както и че същите са настъпили именно на 29.04.2023 г.

Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Твърди, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат с поведението си, като към момента на настъпване на събитието пострадалият е бил без поставен предпазен обезопасителен колан, поради което същият е допринесъл за настъпването на вредите. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като същото не съобразено с критерия за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, като за тези обстоятелства не се съдържат доказателства. Оспорва евентуалното наличие на извършени претендирани плащания от страна на Д. А. Р. в размер на 138,11 лв. да е в пряка и причинно - следствена връзка с евентуални вреди, нанесени от процесното ПТП. Оспорва наличието на основание за евентуални извършени плащания в размер на общо 138,11. лв. като неотносими към евентуално нанесени леки травми от процесното ПТП. Отделно от това възразява, с оглед и на обстоятелството, че няма данни сумата да е реално заплатена от ищеца.

Твърди, че в нито един от представените като доказателство с исковата молба документи не се удостоверява и доказва необходимостта от заплащане на лечение след датата на ПТП. Липсват данни за провеждано лечение, липсват медицински документи, пряко относими и даващи основание, за да бъдат направени цитираните в исковата молба разходи като лекарски заключения, рецепти и пр. Не са представени по делото и медицински документи, с които 3 цитираните лечения са били назначени на ищеца. Оспорва исковата претенция за присъждане на законна лихва от посочената в исковата молба дата, като следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497 от КЗ, както и за заплащане на законна лихва, като същата е акцесорна спрямо главния иск и поради неоснователността й следва да бъде отхвърлен иска и в тази му част.

Съдът, като разгледа събраните по делото писмени, гласни доказателства и доказателствени средства, намира от фактическа и правна страна, следното.

Не се спори, че на 29.04.2023 г. около 11:40 ч. в гр. Г.О., ул. ***, местността ***, е настъпило ПТП между л.а. марка ***, модел ***, с рег. № ***, управляван от Д.С.А., л.а. *** с рег. № ***, собственост и управляван от ищеца. Оспорен е механизма ***, модел ***, с рег. № *** с несъобразена или превишена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение, в която удря л.а.

*** с рег. № ***, собственост и управляван от ищеца.

На същата дата е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 29.04.2023 г.

Представен е амбулаторен лист от 02.05.2023г. от д-р Б. Г., с констатации за пострадал от ПТП Д. Р. и диагноза за обективно състояние / оток и хематом на лява ушна мида, хематом в шията, на лявото рамо, през гърдите, на ляво бедро, за което е издадено и медицинско свидетелство от същата дата.

Към 15.05.2023г. е изготвен и амбулаторен лист от Н. за емоционалното и психическото състояние на ищеца. Издаден е амбулаторен лист от д-р Г. от 29.08.2023г. с констатации за периодично подуване на левия лакът и ляво коляно. Представен е болничен лист за домашно лечение за периода 02.05.2023г.-15.05.2023г. от д-р Г. и изписана рецепта от д- Г. и рецепта от др Н., както и касови бонове за предписаните медикаменти.

По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, с констатации за механизма на ПТП, неупражнен технически контрол на водача на л.а. ***, навлизане в лентата за насрещно движение.

Изготвена е съдебно-медицинска експертиза, посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия, наличието на травми от лявата страна , водят до извода, че удара е страничен от към мястото на шофьора. В момента на произшествието водачът е бил с предпазен колан. Срокът за пълното възстановяване е между 30—40 дни.

Разпитана е св. Р.М., присъствала с ищеца на настъпило ПТП за настъпилата уплаха за нея и ищеца и липсата на болки към този момент. След преминаване на стреса, след няколко часа Д. е усетил болки в ребрата, рамото, вратът, лакета, кракът в лявата част от тялото.Поради празнични дниВеликден, ищецът е потърсил медицинска помощ , първият ден след празниците. И към момента ищецът изпитва болки в крака , кръста и рамото,продължава да изпитва физически и душевен дискомфорт.

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество доколкото съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото от пътно-транспортно произшествие 4 лице, реализирано на територията на Република България от друго МПС, да реализира правото си на обезвреда спрямо ответника.

За да се възникне това право на обезщетение следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинноследствена връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. Последният факт е безспорен между страните, а се потвърждава и от събраните по делото писмени, гласни доказателства и доакзателствени средства . Деянието, т.е. наличието на ПТП, също е безспорно. Самите вреди, както и причинно следствената връзка между тях и деянието се установяват от приетата съдебно- медицинска експертиза и свидетелските показания.