Протокол № 781 от 10.04.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 781 гр. Пазарджик, 10.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело № 20235220104012 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата А. Л. М. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. За нея се явява адв. М. М. от САК - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответникът М. М. – уведомен от предходното с. з., се явява лично и с адв. А. Т. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ОИМ.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Т.: Господин съдия, не считам, че следва да се дава ход на делото затова, че производството следва да се прекрати, тъй като делото е заведено срещу не надлежна страна. Ясно е, вие имате в определение № 193/24.01.2024 г. отношението. Въпросът е като сте приел, че моето виждане не се споделя от вас и сте се обосновал с това, че процесуалната легитимация зависи от правното твърдение на ищеца. Той твърди, че е носител на спорното право, а ответникът е длъжник по него какъвто е разглежданият случай, налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация. Процесуалната легитимация, както сочите вие, е обосовено от заявената от ищеца принадлежност на претендираното от него право. Това безспорно е така, но не е единственото нещо, а именно за процесуалната легитимация на страните съдът има задължение да следи служебно. Теоретично уважаемият колега може да заведе дело и срещу мен, без да има никакви данни, че аз съм легитимна страна и това не означава, че делото трябва да върви срещу мен.

1

Тук е ролята на съда да извърши преценка, защото в противен случай ние ще водим един безрезултатен съдебен процес, тъй като това решение не може да се изпълни. Няма как да се изпълни, тъй като М. е един общ работник в тази фирма. Той не е лицето, което, дори има процесуална представителна власт.

Вие знаете ГПК казва в съд кой ме представлява дете, родител, съпруг и точка, извън адвокатите и юрисконсултите. Така че воденето на целия процес според мен е загуба на време и от двете страни и най-вече на съда, затова аз ви моля да преразгледате вашия въпрос в този смисъл и отново ако потвърдите, че няма основание възражението ми, ще направя възражението ми по другите части на доклада свързано с правната квалификация на иска, който също не споделяме и то двете страните. И ако прекратите производството, моля да ми се присъдят разноски.

АДВ. М.: Видях, че М. М. има пълномощно, в което е описано какво точно трябва да прави. Това е моето възражение и затова считам, че той е легитимен. Ние с него контактуваме и по телефона всичко се извършва. Няма да препрочитам пълномощното. Ние на М. М. сме изпратили парите, документът е по делото. Той се обажда на жена ми, че пристига колата, камиона и ние даваме парите на шофьора.

АДВ. Т.: Факт е и страната винаги може да провери, че фирма извършва поръчката, прави плащане като сочи изрично фирмата. Регистърът е публичен и не представлява никакъв проблем да се види кой представлява дадена фирма, а именно, че това е друго лице и когато завеждаш дело го завеждаш срещу фирмата.

АДВ. М.: Ние не знаем фирма има или няма, ние контактуваме с лицето М. М..

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания да ревизира определението № 193/24.01.2024 г. в частта, където се е произнесъл по направеното възражение от адв. Т. за недопустимост на производството. В подкрепа на извода на съда, цитираното определение, е и днес заявеното от адв. М., а именно, че счита и желае делото да продължи като ответник по него бъде М. Г. М.. Също следва да се посочи, че както в ИМ, така и в уточнителните молби и днес заявеното в с. з. обуславят, че надлежен ответник е именно М. Г. М..

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТЯВА без уважение искането на адв. Т. за прекратяване на производството като недопустимо.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Оспорвам ОИМ.

АДВ. Т.: Оспорвам ИМ. Поддържам подадения писмен отговор.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. М.: Аз предложих още преди месец, но нямам отговор. Сумата е тази, която съм посочил в петитума на ИМ. Аз първо исках да ми докара тези 24 кв. м.

АДВ. Т.: Ние сме го обсъждали с клиента ми, но нека той сам да каже.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нямам нагласа за споразумение. Той /кима към адв. М./ видя стоката, доплатил е останалите пари, платил е транспорта, оттам насетне нито аз, нито фирмата сме се ангажирали с полагането на плочките.

Видно от снимковия материал тези плочки са изтрошени, а не са изтъркани.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение № 193/24.01.2024 г. проекто-доклад.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

АДВ. Т.: Преди малко говорехме с колегата пред залата за доклада и сега съм учудена, че той няма възражения, тъй като той сподели отвън, че счита също като мен, че искът му е свързан с продажба на вещи с недостатъци, скрити недостатъци, а не за договор за изработка.

АДВ. М.: Така е.

3

АДВ. Т.: Той потвърждава, че е така. Същото считам и аз. Колегата освен това е съпруг на ищцата и е съвсем в казуса – и лично, и професионално. В конкретния случай оспорвам правната квалификация посочена от съда, а именно че основанието е чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Ясно е че последиците са различни, различно е и правото на защита и сега искам да поясня защо считам, че е договор за продажба, което е всъщност гвозея.

Ограничението между договора за изработка и договора за продажба на вещ изработена от продавача действително е много трудно и разликата е много тънка, а именно тя се състои в това, така е от теорията и практиката, че ако основния материал принадлежи на поръчващия, не го наричам купувач съзнателно, то тогава става въпрос за продажба. Ако материалът, от който се изработва вещта принадлежи на изпълнителя тогава имаме две хипотези.

Дали е договор за продажба или договор за изработка се определя от определеността на вещта. Ако става въпрос за индивидуално определена вещ, говорим пак хипотеза на материално-изпълнителен, безспорно това е договор за изработка. Ако вещта е индивидуално определена и не е заместима става въпрос за договор за изработка, ако обаче, при материал на изпълнителя става въпрос за изработка на родово определени заместими вещи, тогава става въпрос за договор за продажба на вещ изработена от продавач. Понеже тук конкретно става въпрос за поръчване на плочки, както например „дай 100 ризи“ – това са родово определени вещи, плочките и бордюрите са родово определени вещи, които се индивидуализират едва при предаването на вещта.

Става въпрос категорично на договор за продажба на вещ изработена от продавача. Т.е. точно начинът, по който и колегата твърди, и аз затова не съм го и оспорила своевременно. Иначе щях да го посоча още в ОИМ. Затова ви моля да ревизирате определението в тази посока и наистина да вървим по становището на страните. Вярно е, че съдът поставя правната квалификация, но и двете страни считат друго.

АДВ. М.: Аз посочвам чл. 64 от ЗЗД /цитира/. Това са тротоарни плочки, които се поставят не вътре в апартамента а отвън. Нашето условие е било единствено да бъдат червени на цвят.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ

СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖИ

ПРИСЪСТВИЕТО НА ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ ЛИЦА.

4

В

10:40

ЧАСА

В

Във връзка с възражението по доклада от страните на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца да конкретизира твърденията си, а именно да уточни дали е поискал от ответника да му направи и достави 24 кв. м. червени плочки, както е посочено в депозираната ИМ или е поискал само и единствено да му ги достави.

АДВ. М.: Поискал съм да ги направи червени и да бъдат доставени на адреса в с. К.. Ние не сме ходили до фабриката, всичко става по телефона.

Обаждаме се и поръчваме. Попитахме дали може да направи червени плочки, тротоарни и той ни каза „Да, може“.

АДВ. Т.: Как определихте червеното? Вие видяхте ли до каква степен е индивидуализирана тази вещ, колко червена?

АДВ. М.: Червени без значение от нюанса.

АДВ. Т.: Просто червени! Не става въпрос за индивидуално определени вещи, а отново оставаме в ситуацията на родово определени – червен неопределен цвят. Червеният цвят има много нюанси. Колегата твърди, че те не са възприели и не са посочили точно определен цвят, тъй като цялата поръчка е ставала по телефона. Те дори не са им показали някаква мостра и това да променя ситуацията и ние влизаме в индивидуално определени вещи.

Белезите продължават да са достатъчно малко, за да може вещта да стане уникална и различна от всички подобни.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да ревизира определението си, с което е дал правна квалификация на настоящия спор, като затова съобрази именно твърденията на ищцовата страна, изложени в първоначалната ИМ и уточненията в днешното с. з., където изрично ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че не само е поискал да закупи процесните плочки, а е възложил да бъдат направени, т. е. изработени.