Решение № 917 от 22.04.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 917 град Пловдив, 22.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 548 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на Н.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощник – адв. И.С., срещу Решение № 2153-15-25/24.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РП-4-15-00500969 от 14.12.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. В жалбата се сочи, че решението е несъобразено с материалния закон и обстоятелства относно отказа от наследство на жалбоподателя. Иска се отмяна на атакуваните административни актове.

В съдебно заседание - Н.П.П., чрез адв. И.С. поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт П. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд -

Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна, поради следното:

По отношение на Н.П.П.

/наследник на П.П.П./, на основание чл.114, ал.4 от КСО, е издадено Разпореждане № РС-4-15-00377009 от 14.02.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив /л.89/, съдържащо разпореждането жалбоподателят като наследник на П.П.П., да възстанови сумата от 3757,80лв. представляваща неоснователно „получена“ пенсия за ОСВ за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. във връзка с наложен запор по изпълнително дело № 20128240401276 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 824, Район на действие Окръжен съд Пловдив.

Разпореждане № РП-4-15-00500969 от 14.12.2018 г. /л.34/ на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив съдържа властническо волеизявление да се извърши прихващане с изискуемото вземане на жалбоподателя за сумата в размер на 293,92лв. – парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО.

П.П.П. е починал на

18.03.2015 г. и е оставил шестима пълнолетни наследници, видно от Удостоверение за наследници, изх. № 3300-24 от 05.01.2018 г./л.113/

От приложените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят Н.П.П., съгласно Удостоверение от 09.03.2017 г., издадено от Районен съд – Пловдив, е направил отказ от наследство по ЧГД № 3499/2017 г., като съдът с Определение № 2261 от 09.03.2017 г., е вписал същия в особената книга за отричане от наследство под № 151/2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството /ЗН/, наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството. От страна на Н.П.П. не е имало извършено приемане на наследство, а напротив жалбоподателят е направил изричен отказ от същото по надлежния ред на чл. 52 от ЗН, препращащ към чл. 49, ал.1 от ЗН с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като отказът е вписан в особената за това книга.

В мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 148 от

10.12.1986 г., ОСГК на ВС е посочено, че както приемането и неприемането на наследството произвеждат действия от откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент, което означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т.е. не е бил наследник.

Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху него. Допълнително следва да се посочи, че по своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса.

Следователно след като Н.П. е загубил качеството „наследник“ след направения от него отказ, няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.

114, ал. 4 от КСО, според която сумите, изплатени неправомерно след смъртта на починалото лице, се събират солидарно от наследниците. Отказът от наследство е направен и вписан в книгите преди постановяването на Решение № 2153-15-25/24.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № РП-4-15-00500969 от 14.12.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Предвид горното Пловдивският административен съд, II отделение, десети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение

№ 2153-15-25/24.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РП-4-15-00500969 от 14.12.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: