Разпореждане № 1498 от 27.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1498 гр. Разград, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20263330100742 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Х. А., **********, настоящ адрес: ********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40020154273 от 20.09.2023 г.: неплатена падежирала главница в размер на 1.880.25 евро, дължима за периода 10.07.2024 г. 06.04.2026 г. /посочена от заявителя като неплатена предсрочно изискуема главница/, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 932.84 евро, дължимо за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 649.98 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 926.06 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255.65 евро, начислени на 09.10.2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 10.23 евро, начислени на 25.10.2023 г.; мораторна лихва в размер на 503.51 евро, дължима за периода 11.10.2023 г. 20.04.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че общата сума на направените от Н. Х. А. плащания по ДПК 40020154273 е в размер на 1690.36 евро. С нея е погасена сума в размер на 1618.45 евро, съгласно задължението по погасителен план (9 пълни вноски). Частично плащане в размер на 103.12 евро има по 10-тата вноска. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 31.02 евро. С плащанията си клиентът е заплатил и 40.89 евро начислени такси по Тарифа.

1

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2023 г., между Н. Х. А. /кредитополучател/ и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД /кредитодател/ е сключен Договор за потребителски кредит № 40020154273, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 4400 лв. /2249,68 евро/, който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 10.09.2026 г. при уговорени ГЛП 41% и ГПР 49.05%. Длъжникът е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ – за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 1760 лв. и услуга „Флекси“ – за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 2508 лв.

Съгласно твърдения на заявителя Н. Х. А. не е изпълнявал задълженията си по договора съгласно погасителния план към ДПК. Поради изпадане на длъжника в забава е начислено обезщетение за забава и били направени допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, като доказателства за извършени такива не са приложени към заявлението.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49.05%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В случая, отпуснатият в размер на 4400 лв. кредит освен със 3185,28 лв. договорна лихва, се оскъпява и с 4268 лв., дължими за уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“. Закупилият посочените пакети получава услуги, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и 2 комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК Плащанията за допълнителните пакети съставляват още разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР, с което е заобиколена забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Предвид констатираната недействителност на Договор за потребителски кредит № 40020154273 съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото до 06.04.2026 г. - период с настъпил падеж на вноските, размерът на главницата по погасителен план е 3275,09 лв./1674,53 евро и заявителят признава, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 40021987282 длъжникът е платил сума в общ размер на 1690.36 евро, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ заявлението

3 на

ПРОФИ

КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител Светослав Николаев Николов, Н. М. Л. и Ярослав Кжищов Чулак управители, за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Х. А., **********, настоящ адрес: ********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40020154273 от 20.09.2023 г.: неплатена падежирала главница в размер на 1.880.25 евро, дължима за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г. /посочена от заявителя като неплатена предсрочно изискуема главница/, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 932.84 евро, дължимо за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 649.98 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 926.06 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255.65 евро, начислени на 09.10.2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 10.23 евро, начислени на 25.10.2023 г.; мораторна лихва в размер на 503.51 евро, дължима за периода 11.10.2023 г. - 20.04.2026 г., както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4