Решение № 3229 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3229 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря М. М. Кънева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330117939 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД и уточнения към нея, с които са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на К. Й. П., че последната дължи на ищцовото дружество следните суми: 7, 99 лева- задължение по активирана застраховка „Смартфон протект“ към Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер ...... за периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г.; 29, 99 лева- месечна абонаментна такса за периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г., дължима по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер .....; 115, 34 левапредоставени роуминг услуги- за мобилни разговори 05:58 роуминг минути и 9, 04 роуминг МB за периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г., дължими по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер....; 7, 99 лева- задължение по активирана застраховка „Смартфон протект“ към Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер .... за периода 15.03.2020г.- 14.04.2020г. и 29, 99 лева- месечна абонаментна такса за периода 15.03.2020г.- 14.04.2020г., дължима по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер ...., ведно със законна лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /25.08.2022 г./, до окончателното изплащане на задълженията и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6089/ 31.08.2022г. по ч.гр.д. № 12230/ 2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви бр. с-в (исковата претенция на ищеца е описана като са съобразени подадените от него уточняващи молби с вх. № 12670/ 02.02.2024г.- л. 84 от делото и вх. № 40648/ 12.04.2024г.- л. 91 от делото).

При своето произнасяне по спора предмет на делото, съдът съобразява и задължителните указания, дадени с Определение № 637/ 10.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 439/ 2025г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, VI- ти гр. с-в.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между страните е 1 сключен Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер ..... За процесните периоди 15.02.2020г.- 14.03.2020г. и 15.03.2020г.- 14.04.2020г. ответницата е генерирала горепосочените задължения. Поддържа се, че съобразно сключения между страните договор за предоставяне на мобилни услуги, абонаментните такси се дължат независимо от това дали и в какъв обем са ползваните от потребителя услуги.

Допълнително, в периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г. ответницата е потребила роуминг услуги- за мобилни разговори 05:58 роуминг минути и 9, 04 роуминг МB. Към договора за мобилни услуги е сключена и застраховка „Смартфон протект“, обективирана в застрахователна полица № 10091151, като дължимата месечна застрахователна премия е в размер от 7, 99 лв. Ответникът преустановил плащанията по процесния договор, поради което се претендират процесните суми. Моли се исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер ....... Изрично се оспорва дължимостта на претендираните суми като се твърди, че за процесния период мобилни услуги не са предоставени и съответно потребени. Възразява се и че на ответницата не са предоставени роуминг услуги. Поддържа се, че представените от ищеца фактури са издадени за целите на процеса и не носят подпис на ответната страна. Предвид това, чрез тях не би могло да се установи възникването на процесните задължения, както и че мобилните услуги са реално доставени на потребителя. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството: видно от приложеното ч.гр.д. № 12230/ 2022 г. по описа на Районен съд- Пловдив, I - ви бр. с- в, в полза на ищеца е издадена заповед № 6089 от 31.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК са идентични по правопораждащ факт и размер с тези, заявени с исковата молба и уточненията към нея. В тази връзка, налице са и задължителни указания за разглеждане на делото, дадени с Определение № 637/ 10.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 439/ 2025г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, VI- ти гр. с-в.

Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. Впоследствие, в предоставения на ищеца едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба - съобщението с указанията е връчено на 09.11.2022г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 07.12.2022г. ( в която насока са и дадените задължителни указания с Определение № 1051/ 28.04.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 872/ 2023г., по описа на Окръжен съдПловдив, X- ти гр. с-в).

Предвид изложеното, предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По същество:

От приетия по делото Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер ...... се установява, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставяне на телекомуникационни услуги. Част от договора за мобилни услуги е и застраховка „Смяртфон протект“, обективирана в застрахователна полица № 10091151 (договорът за мобилни услуги и застрахователната полица към него фигурират в кориците на заповедното производство- л. 8- 22 от същото). В тази връзка, ответната страна не е оспорила горепосочения договор и застрахователната полица към него, поради което съдът приема, че същите валидно обвързват страните по делото.

Допълнително, съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, 2 сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

По дължимите абонаментни такси: не съществува съмнение, че за процесния период, ищецът като доставчик на услугата, е предоставил на ответника като потребител достъп до телекомуникационната си мрежа. Ноторно е обстоятелството (проверимо е в публичен регистър поддържан от Комисия за регулиране на съобщенията, поради което и не подлежи на доказване), че за процесния период „Йеттел България“ ЕАД е разполагал с лиценз за предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги (разрешения за ползване на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и т.н.). В тази насока, доколкото услугите са абонаментни, напълно достатъчно е ответникът- потребител да е имал възможност да ползва услугите, а не реално да се е възползвал от тях. Таксите по горепосочените договори са абонаментни и се дължат за всеки отчетен период (на месечна база), поради което е ирелевантно в какъв обем е потребената услуга от страна на ответника – потребител за съответния период. От протича на процесния договор за мобилни услуги се установява и че дължимият месечен абонамент възлиза именно на сумата от 29,99 лв.

Предвид това, претенцията за сумите в размер от 29, 99 лева- месечна абонаментна такса за периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г., дължима по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер ...... и 29, 99 лева- месечна абонаментна такса за периода 15.03.2020г.- 14.04.2020г., дължима по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер...., следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на претендираните суми по активирана застраховка „Смартфон протект“ към Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер ....: съобразно т. 4.5 и т. 4.6 от приложената на л. 21 от заповедното производство застрахователна полица, дължимата застрахователна премия в размер от 7, 99 лв. се дължи на месечна база. Същевременно, съобразно т.4.12.1 от полицата („Специални договорености“), първият пълен застрахователен период от 1 (един) месец е безплатен и за него застрахованият не дължи месечна застрахователна премия (л. 21 от заповедното производство). Договорът за застраховка е сключен на 13.02.2020г., като в настоящия процес, едната от претендираните застрахователни премии е за периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г. Това се явява първият пълен застрахователен период, за който както вече бе посочено, съобразно т.4.12.1 от полицата, не се дължи застрахователна премия.

По отношение на претенцията за застрахователна премия в размер от 7,99 лв. за периода 15.03.2020г.- 14.04.2020г., то същата е дължима- промоционалният период, за който не се дължи застрахователна премия е изтекъл и за посочения период на осигурено застрахователно покритие се дължи заплащане на премия. Съдът счита за нужно да посочи, че в случая е неприложим текстът на т.4.12.2 от застрахователната полица (установяващ недължимост на застрахователна премия за първите 11 месеца, ако месечната абонаментната такса е 69, 99 лв.), тъй като месечният абонамент за процесните предоставени мобилни услуги е за план „Тотал +“ с месечна такса от 29, 99 лв.

Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца за сумата от 7, 99 левазадължение по активирана застраховка „Смартфон протект“ към Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер .... за периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г., следва да се отхвърли.

Същевременно, претенцията на ищеца за сумата от 7, 99 лева- задължение по 3 активирана застраховка „Смартфон протект“ към Договор за мобилни услуги от 13.02.2020г. с предпочетен номер .... за периода 15.03.2020г.- 14.04.2020г. следва да бъде уважена.

По отношение на претенцията за предоставени роуминг услуги: с отговора на исковата молба, назначеният на ответната страна особен представител изрично е оспорил твърдението на ищеца, че на потребителя са му предоставени роуминг услуги.

За разликата от претенцията за абонаментни такси, сумите за допълнителни услуги (в това число роуминг услугите) не се дължат на месечна база (без оглед на потреблението), а са поставени в пряка зависимост от установяване на реалното предоставяне, съответно потребяване на дадената услуга. В настоящия случай, съдът счита, че ищцовото дружество не доказа по несъмнен начин обстоятелството, че за процесния период от време ответникът е генерирал трафик във връзка с горепосочените далекосъобщителни услуги (роуминг услуги -за мобилни разговори 05: 58 роуминг минути и 9, 04 роуминг МB за периода 15.02.2020г.- 14.03.2020г.). По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента роуминг услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук – и дали са коректно фактурирани. Налице е изрично възражение в тази насока от особения представител на ответната страна, предвид което ищецът е следвало да ангажира съответните информационни източници, за да обоснове основателността на претендираните суми за допълнителните роуминг услуги. За да бъде присъдена стойността на претендираните допълнителни услуги, ищецът следва да докаже, че абонатът е имал достъп и е използвал реално услугите, описани в издадените фактури, което обстоятелство, както вече се посочи, се оспорва от ответната страна. Тоест, самият факт на сключване на договора не е достатъчен, за да се обоснове предоставянето, съответно потребяването на допълнителните услуги (единствено абонаментните такси се дължат на месечна база, без оглед на потреблението).