Определение № 1006 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И. Частно касационно търговско дело № 20248003900325 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 740, ал. 2 от ТЗ.

К. И. П. обжалва определение № 795 от 14.12.2023 г. по т.д. 479/23 г, САС, ТО, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 260169/21.04.2023 г. по т.д. 2992/17 г, СГС, ТО, 8 състав, с което е прекратено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ, производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД.

Счита, че обжалваното определение не е обосновано, като не е съобразено, че споразумението не било сключено с всички кредитори. Счита, че не е доказано наличието на цесия, както и че имало още предявени вземания от НАП, извън твърдението, че вземанията на НАП са погасени, освен това, това погасяване било извършено за сметка на длъжника. Не било вярно изложеното в отговорите на „Ен Ви фармашутикъл“ ЕООД и „Транс 5“ ЕООД, че споразумението било сключено с всички кредитори. Това означавало, че не е сключено надлежно споразумение. Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството, като счита, че следва да се преценят предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

1

„Ен ви фармашутикъл“ ЕООД оспорва жалбата. Излага подробни съображения, че на кредиторите, с неприети вземания, какъвто е и жалбоподателят, както САС правилно бил посочил, законодателят не бил предвидил изрично право на обжалване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, доколкото тази категория кредитори по общо правило не разполагала с правно гарантирани права по отношение етапите на развитие на производството по несъстоятелност, следващи по време това за осребряване и разпределение на имуществото. Изложените правни съображения се поддържат от ответника, като излага съображения за неоснователност на частната жалба. Изрично подчертава, че К. П. не е кредитор, не е приет като кредитор и без значение за постановеното съдебно решение, на основание чл. 740 от ТЗ, дори и да е предприел евентуално съдебно установяване на правата си с предявяване на иск. Моли да се потвърди определението на съда.

На длъжника „Транс 5“ ЕООД е връчен препис от частната жалба, същият не е подал отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Изрично следва да се подчертае, че производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК, поради това, че се обжалва акта на въззивния съд, с който е преградено развитието на производството по делото, като е приета за недопустима жалбата на К. П. срещу решението, постановено в производството по несъстоятелност, на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ на „Транс 5“ ЕООД. Актът е постановен от въззивния съд, с него е преценена допустимостта на жалбата и жалбата е подадена по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК, не по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Поради това не подлежат на изследване, предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК, както сочи жалбоподателят.

С определение № 795 от 14.02.2023 г. . по т.д. 479/23 г, САС, ТО, е оставена без разглеждане въззивната жалба на К. П. срещу решение № 260169 от 21.04.2023 г. по т.д. 2992/17 г., СГС, ТО, 8 състав, с което е прекратено производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД, постановено на основание чл. 740, ал. 2 от ГПК.

В жалбата си до Апелативен съд - София срещу решението на съда по 2 несъстоятелността, постановено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ, К. П. е изложил обстоятелства, че към момента на сключване на договора между длъжника и кредитора „Ен Ви Фармашутикъл“ ЕООД, последният не е бил кредитор. Освен това имало наличен кредитор – НАП, който не бил участвал в споразумението между длъжника „Транс 5“ ЕООД и кредитора. Макар и да нямало погасяване на вземания, то били налице и допълнителни такива, които като други публични вземания на държавата възникнали след откриване на производство по несъстоятелност, синдикът, на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ, следвало да впише служебно. Поради липса на служебно вписване на вземанията на НАП, като единствен кредитор на несъстоятелността, в споразумението бил посочен „Ен Ви Фармашутикъл“ ЕООД, което било неправилно, според жалбоподателя П..

Жалбоподателят К. П. изтъква обстоятелството, че бил предявил иск по чл. 694 от ТЗ на 27.04.2023 г. вх. № 173755 на исковата му молба до Софийски градски съд, относно вземане срещу длъжника „Транс 5“ ЕООД. В производството по чл. 694, ал. 2 от ТЗ било задължително участието на синдика и всички кредитори. В случай, че производството по несъстоятелност било прекратено имало опасност длъжникът да се разпореди с имуществото си и жалбоподателят като кредитор, който ще установи вземанията си по предвидения в закона ред, да не може да се удовлетвори. Моли да се отмени решението.

Ответникът „Транс 5“ ЕООД чрез управителя И. А. П. е оспорил въззивната жалба. Оспорва качеството кредитор на жалбоподателя.

Легитимираният кръг от кредитори за целите на споразумението по чл. 740 ТЗ се определял според момента на сключване на споразумението. В производството по сключване на извънсъдебното споразумение участвали единствено кредитори с неоспорени по реда на чл. 69 4 от ТЗ вземания. „Ен Ви фармашутикъл“ ЕООД бил единствен кредитор, в резултат на прехвърляне на приетите вземания на кредиторите „Данеста“ ЕООД, В. И. П. и „Сторм 21“ ЕООД. „Транс 5“ ЕООД имал задължения към други кредитори, посочени в списък към оня момент – НАП и СО, в размер, които те самите били посочили, без значение за споразумението и последващото решение. Не следвало да участват кредитори, чиито вземания са предмет на неприключили съдебни производства.

3

Въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е легитимиран да обжалва решението, постановено по реда на чл. 740, ал. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД. За да мотивира този извод, въззивният съд е приел, че с решение № 1588 от 26.07.2018 г. по т.д.

2992/17 г, СГС, ТО, 8 състав, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Транс 5“ ЕООД. С определение по делото съдът по несъстоятелността бил одобрил, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ списъка с приети вземания на кредиторите, списъка на неприетите вземания, списъка на предявените вземания и списък на неприети вземания. С определение № 2089 от 12.04.2019 г. на съда по несъстоятелността освен това бил одобрил списък № 3 на приетите от съда предявени вземания. С решение № 260651/20.04.2021 г. по т.д. 2992/17 г., на основание чл. 710, вр. чл. 711 ТЗ бил обявен в несъстоятелност длъжникът, постановено било прекратяване на дейността му. С определение от 21.04.2019 г. бил одобрен списък № 4 на приетите вземания. На 18.4.2023 г. съдът бил се произнесъл по списък № 5 относно неприети вземания и оставил без уважение възражението на К. П. срещу списъка с неприети вземания.

„Ен Ви Фарамшутикъл“ ЕООД бил придобил приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД на кредиторите „Данест“ ЕООД, В. И. П. и „Сторм 21“ ЕООД, както и че погасил изцяло вземанията на НАП и Столична община, за които по силата на законовата суброгация следвало да се счита погасило дълга на тези лица. Представени били доказателства за уведомяване на длъжника за цесиите по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, по силата на които за кредитор на „Транс 5“ ЕООД следвало да се счита „Ен Ви Фарамшутикъл“ ЕООД. Прието е, че е представено постигнато извънсъдебно споразумение между останалия кредитор „Ен Ви фармашутикъл“ ЕООД и „Транс 5“ ЕООД, с което страните са се споразумели относно начина на погасяване на дълга на длъжника по делото, което споразумение било приложено в оригинал по делото. Това споразумение било приложено от кредитора с искане да бъде одобрено от съда.

Сочейки правната същност на производството по чл. 740, ал. 1 от ТЗ, въззивният съд подчертава, че в производството по сключване на извънсъдебно споразумение не се зачитат правата на кредитори, които още не са заявени към датата на сключване на споразумението, макар сроковете да не 4 са изтекли, т.нар. вземанията, възникнали в производството съгласно чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

Освен това, въззивният съд е приел, че в споразумението не участват кредитори, чиито вземания са предмет на неприключили съдебни производства по чл. 637, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, както и не са легитимирана страна и кредитори, чийто вземания не са били приети, дори и тези кредитори да са предприели съдебно установяване на правата си чрез положителен установителен иск, какъвто бил именно случаят на жалбоподателя К. П.. От своя страна при одобряване на споразумението съдът не бил компетентен да изисква разширяване кръга на оправомощени за сключване на споразумението кредитори, като приравни неприетите вземания на приети.

Това можело да стане на основание чл. 9 от ЗЗД само по общо съгласие на всички кредитори с приети вземания и длъжника, като последното е подчертано от въззивния съд, че е хипотетично.

Право на обжалване следвало да се признае на всички страни, участници в извънсъдебното споразумение. Право на жалба следвало да се признае на длъжника, кредиторите-участници в споразумението и кредиторите с приети вземания, които са били пропуснати в споразумението.

Съдът е изложил съображения, че право на обжалване следва да имат и кредиторите, предявили вземания, произнасянето, по които не е приключило.

По отношение на кредиторите с неприети вземания, според въззивния съд, не се признавало право на жалба доколкото тази категория кредитори, по общо правило не разполага с правно гарантирани права по отношение етапи на развитие на производството, следващи по време производството по чл. 692 – чл. 693 от ТЗ – за осребряване и разпределение на имущество на длъжника.

Само по изключение такива кредитори можело да получат права, като например с оглед чл. 673, ал.1 и чл. 703, ал. 1 от ТЗ. Не можело тези правила да се прилагат по аналогия. Липсата на изрични процесуални норми, уреждащи възможността за обжалване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и от други лица, неучастващи в сключването на споразумението, в. т.ч. и кредиторите с неприети вземания, не можела да бъде попълнена по пътя на тълкуване и прилагане по аналогия.

Така са изложени съображения, че легитимирани да обжалват решението са само участниците в споразумението, с което е изключил 5 правото на жалба на К. П.. Той нямал качеството легитимирана страна по споразумението, не е кредитор, чийто вземания са приети по делото.

Легитимираният кръг следвало да се определи към момента на споразумението. Изрично е подчертано, че жалбоподателят е кредитор с неприето вземане.

Предмет на обжалване, в настоящето производство, е определение на въззивния съд, с което е отречено право на жалба срещу решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 740 от ТЗ, поради постигнато извънсъдебно споразумение между длъжника и всички кредитори с приети вземания, на лице, твърдящо, че е кредитор на длъжника.

Съгласно чл. 740 , ал. 2 от ТЗ вр. чл. 258 от ГПК с право на въззивна жалба срещу решението по чл. 740, ал. 2 от ТЗ разполагат лицата, които са участници в споразумението, както и кредитори, с приети вземания, които са пропуснати в извънсъдебното споразумение, както и неучаствалите в споразумението кредитори с предявени вземания, по отношение, на които не е приключило производството по приемане.

За съда съществува служебно задължение да провери дали има предявени вземания, по които синдикът не се е произнесъл и дали са приключили процесуалните действия по предявяване и приемане приемане на вземанията. Кръгът на заинтересованите кредитори следва да се определи към момента на сключване на споразумението (решение № 112 от 20.09.2010 г. по т. д. № 191/2010 г., I ТО на ВКС.)

В настоящия случай жалбоподателят е кредитор с неприето вземане, който е предявил установителен иск за съществуване на вземането си чрез иск с правно основание чл. 694, ал. 2, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 740 , ал. 2, изр.