Решение № 817 от 20.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 20.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14484 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от К.Т.Л. срещу „АПС Бета България“ ООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 6189.83 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20127160400873 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, с район на действие ОС – Варна, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 19785 по описа за 2011 г. на РС – Варна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Първото по делото заседание е проведено на 14.02.2020 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Посочва, че срещу него бил издаден изпълнителен лист от 10.04.2012 г. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК *********, по ч.гр.д № 19785/2011 г. по описа на ВРС, за следните суми: сумата от 5023.04 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.12.2011 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 525.23 лева – договорна лихва за периода от 22.02.2011 г. до 20.10.2011 г., сумата от 55.35 лева – лихва за забава за периода от 22.02.2011 г. до 20.10.2011 г., както и сумата от 586.21 лева – сторени по делото разноски. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист, по молба от 23.07.2012 г., е образувано изп. дело № 873/2012 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, район на действие Окръжен съд – Варна. В рамките на същото е изготвена покана за доброволно изпълнение от 08.08.2012 г., с която е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, като в период от две години след образуване на изпълнителното производство не са поискани от взискателя и предприети други изпълнителни действия. В исковата молба се излага, че ответното дружество „АПС Бета България“ ООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело през юни 2015 г. и на 16.09.2015 г. е направило искане за налагане на запор, като това е сторено на 15.03.2017 г.

Поради изложеното ищецът счита, че през 2014 г. изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като давност за вземането, предмет на принудително изпълнение е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В този смисъл към датата на подаване на исковата молба правото на принудително изпълнение на вземането е погасено по давност. Навежда доводи, че не могат да бъдат ценени като действия, прекъсващи давността, предприетите такива след настъпване на перемпцията.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на иска.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявеният иск следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 947.57 лева /за заплатена държавна такса от 247.59 лв. и адвокатско възнаграждение от 700 лв./.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът К.Т.Л., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сумата в общ размер от 6189.83 лева /шест хиляди сто осемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20127160400873 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, с район на действие ОС – Варна, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 19785 по описа за 2011 г. на РС – Варна, на основание чл. 439 ГПК.

ОСЪЖДА

„АПС

Бета България“ ООД, ЕИК *********, гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Л., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 947.57 лева /деветстотин четиридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: