Присъда № 8 от 13.06.2023, Районен съд - Малко Търново

МОТИВИ към Присъда № 8 от 13.06.2023г. по НОХД № 4 по описа за 2023г. на Районен съд гр. Малко Търново

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Малко Търново срещу подсъдимия В. М., ЛНЧ:

**********, роден на 08.11.2000г. в гр. Павлоград, Днепропетровска област, украинец, украински гражданин, с адрес: гр. Варна, ул. „-----“ № 7, вх. Б, ап. 5 за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Спрямо М. е повдигнато обвинение и е предаден на съд за това, че 31.07.2022г. , около 15.00часа, по ГП Е – 87 ( I- 9), движейки се в посока от гр. Малко Търново към гр. Бургас, в м. „Босна“, в зоната за отговорност на ГПУ Малко Търново и на територията на Община Малко Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и извършване на превоз на четирима чужденци: А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. и А. Е. Х. – всички сирийски граждани без документи за самоличност, да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ (Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква), чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ (Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/ 2001г. на Съвета на Европа от 15.03.2001г.) и чл. 22, ал. 1от ЗЧРБ (Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4; 2. международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим; 3. актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България; 4. разрешение на службите за административен контрол на чужденците), като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № В---ВТ, собственост на Г. Н. М. и по отношение на повече от едно лице – четири лица.

Представителят на Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Малко Търново поддържа изцяло обвинението. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , а именно лишаване от свобода за срок от 11 месеца.

Представителят на прокуратурата не желае на М. да се налага кумулативно предвиденото наказание глоба. Приобщените веществени доказателства – лек автомобил л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № В----ВТ, СРМПС част II и контактен ключ да бъдат върнати на собственика Г. Н. М..

Подсъдимият В. М. разбира предявеното му обвинение и дава обяснения. М. твърди, че на 30 юли 2022г. свидетелят В. Т. се свързал със съпругата му св. Д. К.. Т. обяснил на К. , че има работа за М. – трябвало да закара с автомобил хора от гр. Бургас до гр. София. Хората описал като „нормални хора, негови познати“. Подсъдимият се съгласил да пътува, като му обяснил, че няма пари по сметката на телефона си. Сутринта на 31 юли 2022г. двамата тръгнали от гр. Варна за гр. Бургас. След гр. Бургас двамата продължили да пътуват в посока, която не била известна на М.. Двамата 1 пристигнали на място, след което Т. позвънил по телефона и минута след това излезли хора, които се качили в автомобила на Т. и в този на М.. В автомобила на Т. се качили шест човека – двама в багажника и четирима в купето, а в автомобила на М. – четирима. Между двата автомобила имало разстояние около десет метра. Т. потеглил. Подсъдимият, след като видял качващите се в багажника лица, решил, че става нещо нередно. М. започнал да звъни на Т., но последния го бил успокоил, че всичко е наред и щели да се разберат. След това Т. изключил мобилния си телефон. Подсъдимият твърди, че знаел само крайната точка- гр. София и докато пътували мислел да намери решение. Започнал да си говори с пътниците, но те не го разбирали. Поискал от тях да слязат, но те говорели на техния си език и помежду си. Подсъдимият бил решил да спре, когато стигне до голям град с полицейски участък.

Спомнил си, че по пътя имало полицейски пост и се насочил към него. Когато го доближил започнал да управлява по – бавно и полицейският служител му посочил да спре и М. го направил. Полицаят започнал да разговаря с М., но последният не го разбирал. Въпреки това подсъдимият възприел, че от него се иска да се представят шофьорска книжка и документи за автомобила. След това полицейският служител запитал пътниците за документи, но те не представили такива и М. бил попитан да обясни как се е свързал с тях.

Подсъдимият твърди, че не разбирал добре полицейските служители. М. заявява, че никога не бил пътувал до гр. Малко Търново. Преди този случай не знаел, че В. Т. превозвал хора. Свидетелят го бил убеждавал, че няма нищо нелегално в ставащото. Сумата, която Т. бил предложил на М. била 900евро (2000лева). Подсъдимият не знаел защо продължават да пътуват след гр.

Бургас. Заявява, че към онзи момент нямал пари в телефона си, за да води изходящи обаждания или да ползва интернет, за да се свърже с Т.. Мястото до което пътували, за да вземат лицата, според подсъдимия било на 15- 20 мин. след напускането на гр. Бургас. Подсъдимият не знаел дали се намира в близост до населено място. М. твърди, че бил помолил четиримата да слязат от автомобила, но те не го разбирали. По външността им разбрал, че има нещо нередно. Страхувал се, че носят оръжие.

Адвокат П. Г., АК гр. Варна, защитник на подсъдимия, претендира В.

М. да бъде признат за невиновен. От обективна страна не се отрича, че четиримата превозвани са мигранти, влезли незаконно в страната. Въпреки това адв. Г. заявява, че В. М. не е бил уговарян и не е знаел, че ще превозва такива лица. Когато четиримата са се качили в автомобила, подсъдимият е бил под силен стрес, не знаел какво върши. Подсъдимият се намирал в чужда държава, на място, което не познавал – в околностите на гр. Малко Търново.

Всичко това било повлияло на преценката му. Наред с това било налице посредствено извършителство, поради което М. не следвало да носи отговорност. Свидетелят Т. постоянно превозвал мигранти, налице били противоречия в неговоите показания и на практика бил признал извършването на деянието. Единственото, което Т. не признал е, че на инкриминираната дата също е извършил деяние по чл. 281 от НК. По делото било налице показанията на четирите лица чужди граждани, които са посочили, че Т. също е превозил шест човека с управляания от него лек автомобил. Адвокат Г. сочи, че подсъдимият не говорел български към датата на деянието. Обръща внимание и на това, че на КПП „Босна“ М. не е успял да обясни как четиримата са се озовали в управлявания от него лек автомобил. М. бил обвинен само поради това, че не е реагирал правилно. Защитата смята, че след като цялата комуникация е водена от Т. било налице посредствено 2 извършителство. М. не знаел къде отива, кого ще вземе, както и точното местонахождение, на което ще остави лицата. Защитата изтъква, че Владилав М. е оказал съдействие на полицейските служители. Подсъдимият бил объркан от ставащото – четирите лица били натоварени между гр. Малко Търново и с. Звездец, като невъзможността на М. да намери полицейският пост, движейки се в околността около час- час и половина сочела на това.

Относно личността на подсъдимия защитата сочи, че като чужд гражданин се е вписал в обществото, работи, семеен е и отглежда детето си.

Адвокат Г. моли при определяне на наказанието да се съобрази това, че съпругата на подсъдимия не работи, а налагането на глоба наред с лишаването от свобода би направило наказанието му несъразмерно тежко.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. М. е роден на 08.11.2000г. в гр. Павлоград, Днепропетровска област, Украйна. М. е украински гражданин, със средно образование, женен, неосъждан за престъпления от общ характер. В България подсъдимият живее в гр. Варна на ул. „-----“ № 7, вх. Б, ап. 5. По занятие М. е строител на свободна практика.

През 2022г. подсъдимият В. М. започнал работа при св. Г. Н. М., гр.

Варна. Свидетелят М. работел в строителството, като приел М. на работа при себе си и му плащал за конкретно извършена работа. Постепенно М. се доверил на М. и започнал за почивните съботни и неделни дни да му предоставя личния си автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № В----ВТ, който подсъдимият ползвал и управлявал. На 30 юли 2022г. свидетелят В. Т. се свързал с Д. К., съпругата на подсъдимия. Т. знаел, че през миналата година М. бил търсил работа и казал на К., че за М. има такава. Обещал възнаграждение. Свидетелят заявил на К., че М. трябва да превози незаконно преминали границата на страната лица- мигранти. Самата дейност била предложена на Т. от неустановен по делото турски гражданин, който се бил свързал с него чрез приложението „Телеграм“. Вечерта на 30 юли 2022г. подсъдимият се съгласил да извърши превоза на лицата. Т. казал на М., че ще шофира пред него с л.а. „Рено Колеос“ и ще го уведомява за наличие на полиция. Сутринта на 31 юли 2022г. двамата потеглили към гр. Бургас, а от там и към гр. Малко Търново. В. М. шофирал лекият автомобил предоставен му от св. М..

Свидетелите А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. и А. Е. Х. – сирийски граждани, били пристигнали в Турция по различно време и целта им била да се придвижат до Западна Европа. И четиримата не разполагали със законно разрешение да влязат в Република България и единствената им възможност била да преминат границата в нарушение на установения ред, а след това да се насочат към Република Сърбия. За целта четиримата били заплатили различни суми за превеждането им през границата на България с Турция, а след това и за транспортирането им през страната. Свидетелят А. Х. Е. разказва, че в гр. Истанбул, Турция била създадена организация той и още единадесет лица, сирийски граждани, да преминат границата с Република България и да влязат в страната. След като били транспортирани до границата, водачът им направил дупка в оградата и лицата преминали на българска територия. В гората групата вървяла три дни. Е. знаел, че е направена уговорка с конкретен човек, който да ги вземе с автомобил.

Свидетелят знаел, че част от групата ще ползва един автомобил, а другата ще 3 бъде превозена от друг. На уговорено място лицата чакали, когато се появил автомобилът управляван от В. М.. Е. и другите трима – А. М., А. и А. се качили в „Сеат“ – а и М. потеглил. Между подсъдимия и свидетелите не се водел разговор , Е. не разбирал езика. Свидетелят бил седнал на задната седалка, зад водача М.. По пътя М. разговарял по мобилния си телефон, но не следял карта и не спирал, за да се ориентира за пътя. Свидетелят сочи, че пътували около един час, когато били спрени за проверка от служителите на МВР на КПП „Босна“.

Свидетелите А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. не са установени за разпит по време на съдебното следствие. Тримата нямат посочен адрес в страната и не са издирени за призоваване по делото. Показанията на посочените лица бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК със съгласието на подсъдимия. И тримата посочени свидетели излагат почти идентични свидетелски показания, които кореспондират с тези на разпитания в с.з. Е.. И тримата били влезли в Република Турция от Сирия. Целта и на тримата била да достигнат Западна Европа. За целта и тримата били заплатили различни парични суми на лица, които извършват незаконна дейност по превеждане през границата на Република Турция с Република България. Още на 27.07.2022г. групата, която заплатила да премине границата , тръгнала от гр.

Истанбул и се отправила към границата с България. До там пътували с ван.

След полунощ на 28.07.2022г. границата била достигната и групата продължила пеш през гората. След няколко часа била достигната и оградата на границата и групата я преминала. Свидетелите знаели, че след преминаване на границата ще трябва да достигнат конкретна първоначално определена точка, от която ще бъдат взети и транспортирани с превозни средства. В гората групата се движила четири денонощия. Вечерта на 30.07.2022г. свидетелите достигнали до път, който не виждали, но чували движението на превозни средства. На мястото останали до сутринта на 31.07.2022г. Първоначално пристигнал черен автомобил, в който се качили шест човека, а след това пристигнал и лекият автомобил управляван от подсъдимия М.. Водачът на групата посочил превозното средство и казал на четиримата да се насочат и качат в автомобила. Четиримата се качили в автомобила „Сеат“, като сами си отворили вратите. Шофьорът не слязъл от него. Водачът потеглил, по пътя не спирал и не се сменял с друг. След като пътували, според свидетелите между час и и два, били спрени за проверка от служители на МВР на КПП „Босна“, където били задържани по реда на ЗМВР.