Акт от 30.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2070 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110209861 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-011403 от 16.06.2023г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на Г. Г. В. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 80 (осемдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от Г. Г. В.. В нея се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като В. не се счита за виновен.

Твърди, че се е движил на зелен сигнал на светофарната уредба. Иска съдът да отмени процесното НП.

Пред СРС жалбоподателят В. се явява лично и без адвокат. В съдебно заседание на 18.10.2023г. В. заявява, че другият участник в ПТП е спрял на зелен сигнал на светофара, при мокра пътна настилка и жалбоподателят, за да избегне ПТП, завил волана рязко на дясно, но автомобила му се хлъзнал и ударил задната броня на автомобила пред него. В. твърди, че шофьорът на такси „****“ употребявал вулгарни думи и за да не ги слуша, жалбоподателят си тръгнал от местопроизшествието. Пред съда В. обяснява, че е бил с приятелката си, която направила снимки. По време на съдебните прения пред СРС в съдебно заседание на 17.01.2023г. той заявява, че е напуснал пътно-транспортното произшествие 1

(ПТП) заради вулгарните думи на шофьорката Н.. Жалбоподателят пледира за отмяна на Наказателното постановление.

Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС, нито в съдебното заседание на 18.10.2023г., нито в съдебното заседание на 17.01.2024г.

В придружително писмо с вх. № 204090 от 18.07.2023г., с което е изпратена административната преписка на съда, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 17.04.2023г. около 21.50 часа жалбоподателя Г. Г. В. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „А3“, с рег. № **** в средната лента по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“. На пасажерската седалка се возела св. *** К. - приятелка на жалбоподателя. Пред автомобила на жалбоподателя, на пътното платно, по същото време се движел друг автомобил /таксиметров/ - марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, управляван от св. Н. И. Д.. Лявата и дясната пътни ленти били свободни. Пътната настилка била мокра. На кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и ул. „Д-р А. Станишев“ св. Д. предприела маневра за спиране на управлявания от нея автомобил, тъй като светофарната уредба преминавала от жълто на червено. В този момент В. не успял да осигури нужната дистанция и се ударил в намиращия се пред него автомобил, управляван от св. Д.. Ударът бил реализиран между предната част на лек автомобил „***“ с рег. № **** и задната част на лек автомобил „**** ****“ с рег. № ****. Щетите по автомобила, управляван от св. Д. били в областта на задната броня. След реализиране на пътно-транспортно произшествие св. Д. слязла от автомобила, който управлявала, а жалбоподателят отбил и се развикал. Между водачите - участници в ПТП възникнал спор. Вместо да остане на местопроизшествието, Г. В. си тръгнал.

За случая били уведомени органите на МВР. Мястото на инцидента било посетено от свидетеля Н. Г. П. – младши автоконтрольор от ОПП-СДВР. П. снел писмени сведения от останалата на местопроизшествието Н. Д. и изготвил Протокол за ПТП № 1834366 от 17.04.2023г., в който описал щетите по лек автомобил „**** ****“ с рег. № ****, както и разположението на МПС-та, между които е настъпил ударът.

Изготвените във връзка със случая документи били предадени на С. А. Д. - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР. След запознаване със същите и снемане на писмени сведения и от Г. В., на 26.05.2023г. свидетелят С. Д. (в присъствието на Антон Станилов - свидетел при съставяне на Акта) съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 201328 от 26.05.2023г. срещу Г. Г. В. за това, че на 17.04.2023г. около 21:50 часа в гр. София, управлявал лек автомобил марка „***“, модел „А3“, с рег. № **** по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към бул.

„Сливница“ и на кръстовището с ул. „Д-р А. Станишев“, поради недостатъчен контрол 2 върху управляваното МПС, реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, нанасяйки материални щети на задната част на автомобила. След ПТП В. напуска местото без да уведоми службата за контрол на МВР по територия. В Акта е посочено, че В. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Актът е връчен на Г. Г. В. срещу подпис на 26.05.2023г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, срещу Г. Г. В. е издадено процесното Наказателно постановление № 20-4332-011403 от 16.06.2023г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е наказал В. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Това Наказателно постановление е получено от Г. Г. В. срещу подпис на 04.07.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена до СДВР на същата дата - 04.07.2023г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Д., П., Д. и К.; АУАН с бланков № 201328 от 26.05.2023г.; Протокол на ПТП № 1834366 от 17.04.2023г.; справка картон на водача; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповед на Директора на СДВР с № 513з-586 от 26.01.2017г.

Показанията на свидетелите Д. и К. се явяват относими и информативни. И двете свидетелки са единодушни относно участниците в ПТП-то, посоката на движение на двата автомобила, мястото на удара по двете превозни средства, реализирането на ПТП и напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателя. Касателно тези обстоятелства показанията свидетелите Д. и К. се явяват единодушни, обективни и достоверни. Поради това СРС ги кредитира.

Между свидетелите Д. и К. има противоречие относно момента на настъпване на ПТП спрямо цвета на светофарната уредба. Доколкото св. К. е приятелка на жалбоподателя и автор на приложените по делото снимки, съдът приема разказът й за предубеден и заинтересован от изхода на делото. Същевременно реализирането на удара и мократа настилка на пътя дават основание на съда да се довери на показанията на св. Д. за това, че е валяло, пътната настилка е била мокра и Д. е предприела маневра по спиране на управляваното от нея МПС поради смяна на цвета на светофарната уредба от жълто на червено. Тази част от показанията на св. Д. намират опора и в схемата на ПТП в Протокола за ПТП. Това, че в последствие /при излизане на св. Д. от автомобила й и разправията с жалбоподателя/ е светнал зелен сигнал на светофарната уредба /заснет от св. К./ не означава, че същият е светел и към момента на удара. Поради това, както и заради липсата на житейска логика при зелен сигнал на светофарната уредба МПС с рег. № **** да спира на кръстовището, така и заради потвърждението на показанията на св. Д. в Протокола за ПТП, СРС прие, че относно коментираното тук обстоятелство следва да се довери на показанията на св. Д., а не на тези на св. К..

3

Показанията на свидетелите П. и Д. са неинформативни относно конкретното деяние, тъй като тези свидетели нямат съхранен спомен за него. Поради това относно реализирането на ПТП и напускането на водача съдът не гради фактическите и правните си изводи на показанията на С. Д. и Н. П.. Същевременно думите на свидетеля Д. относно заеманата от него длъжност към месец май 2023г. и качеството му на съставител на Акта, респ. думите на св. П. за това, че е съставил Протокола за ПТП, доколкото намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства (Заповед на Директора на СДВР с № 513з-586 от 26.01.2017г., АУАН с бланков № 201328 от 26.05.2023г. и Протокол на ПТП № 1834366 от 17.04.2023г.) – следва да се кредитират.

Приложените по делото АУАН с бланков № 201328 от 26.05.2023г. и Протокол на ПТП № 1834366 от 17.04.2023г. са еднопосочни, достоверни, взаимно се подкрепят и намират опора в кредитираните по-горе показания. Поради това съдът им се доверява.

Настоящият съдебен състав дава вяра и на справката картон на водача, тъй като е писмен документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за удостоверените в него обстоятелства. От справката картон на водача се установяват предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.

Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., Актът за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-586 от 26.01.2017г. са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Поради това СРС ги кредитира и приема, че Даниела Дескова е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № 513з-586 от 26.01.2017г. на Директора на СДВР се установява, че свидетелят С. Д. е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ I степен в ОПП – СДВР, 01 Група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“, 02 Сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ и по силата на точка 2.1., връзка точка 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2018г. на Министъра на вътрешните работи С. Д. е имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Всичко това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са съставени и издадени от оправомощени за това лица.

Пред СРС жалбоподателят В. дава обяснения. Обясненията на нарушителя имат двойствена природа – като доказателствено средство и като средство за защита. Поради това те следва да се кредитират само, ако звучат житейски правдиво и не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал. В противен случай те следва да се възприемат като защитно средство. Воден от това принципно положение СРС счита, че в частта, в която жалбоподателят признава, че е ударил намиращия се пред него автомобил в областта на задната броня и че е напуснал местопроизшествието, доколкото думите на В. намират опора 4 в АУАН, Протокола за ПТП, показанията на св. Д. и св. К., съдът ги приема за доказателствено средство и ги кредитира. В частта относно поведението на св. Д. към В. думите на последния от една страна намират подкрепа в показанията на св. К., а от друга страна звучат житейски възможно предвид реализирането на процесния удар. Поради това и в тази част СРС кредитира думите на В., макар по същество да смята, че поведението и отношението на другия участник в ПТП не е извинение за В. да напусне местопроизшествието без да уведоми органите на реда. Думите на жалбоподателя, че ПТП било реализирано, защото лек автомобил „****“ спрял на зелен сигнал на светофарната уредба не намират опора в събрания и обсъден доказателствен материал и съдът не ги кредитира, като приема, че те не звучат житейски достоверно и явно обслужват защитната позиция на В..