Решение № 9 от 06.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100501103 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 645 от 07.10.2024 година, постановено по гр. д. № 1364/2024 година РС – Горна Оряховица е отхвърлен иска с правно основание чл.149 във вр. чл.144 от СК, предявен от С. А. А. с ЕГН ********** от град Г. О. ул. „Ц. А. П.” № .., ет.., против С. И. М. с ЕГН ..., с постоянен адрес гр. Г. О., ул. „Б.“ № .., вх. „.“, ет.., ап., с настоящ адрес с. П., общ. Г. О., ул.

„Р.“ № ., за присъждане на издръжка за минало време за период от една година (12 месеца) преди депозирането на исковата молба по гр. дело № 297/2023г. по описа на ГОРС, считано от 08.02.2022г. до 08.02.2023г., в месечен размер от 400 лева, общо 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева. Ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца ищеца С. А. А. чрез пълномощник адв. Ж. Д.. Обжалва се решението изцяло. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът формирал неправилен извод, че няма основание за присъждане на издръжка за минало време на учащ се пълнолетен, не били обсъдени всички доказателства, установяващи наличието на предпоставките за уважаване на иска. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото.

От ответника С. И. М. е подаден писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адв. Н. П. ВТАК, в който същата се оспорва като неоснователна. Приема постановеното решение за правилно и обосновано. Оспорва всички възражения на жалбоподателя като неоснователни. Изложени са подробни доводи. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението - потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от 1 обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Ответницата С. И. М. е майка на пълнолетния ищец С. А. А. с ЕГН **********. По силата на Решение № 703/21.12.2012г., постановено по гр.дело №1164/2012г. по описа на РС Горна Оряховица, бракът между родителите на ищеца е прекратен по реда на чл.50 от СК, като съгласно утвърденото от съда споразумение упражняването на родителските права по отношение на детето С. А. А. е предоставено на бащата, а майката и настоящ ответник С. И.

М. е осъдена да заплаща на това дете, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка от 90 лв., считано от датата на решението – 21.12.2012г. до настъпване на причини за нейното изменение или отмяна. Ищецът С. А. А. е навършил пълнолетие на 26.12.2018г.

На 08.02.2023г. С. А. А. е подал искова молба срещу С. И. М. с претенция с правно основание чл. 144 от СК – за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ се. Образувано е гр.д. № 297/2023г. по описа на РС Горна Оряховица, приложено към настоящото.

Претенцията е за заплащане на издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, до навършване на 25-годишна възраст от ищеца, като се твърде, че той е студент редовно обучение във ВМУ „Н.Й.Вапцаров“ гр. Варна. В последното открито с.з. по делото претенцията е увеличена на 450 лв. месечно, а страните са постигнали спогодба, одобрена от съда, съгласно която майката се съгласява да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 08.02.2023г./предявяване на иска/ до 12.08.2023г.

/когато са очаква ищецът да завърши образованието си/.

Настоящата искова молба е предявена на 19.06.2024г. и с нея се заявява претенция за заплащане на издръжка за минало време- за период от една календарна година преди образуване на предходното дело между страните /Гр.д. № 297/2023г. по описа на РС Горна Оряховица/, т.е. за периода 08.02.2022г.-08.02.2023г. на база 40 лв. месечно или 4800 лв. за целия период. Основава се на твърденията, че и в този период ищецът е бил пълнолетен учащ се в редовна форма на обучение, имал е съответните нужди от издръжка, а заплащането й не съставлява затруднение за майката. Претендира се и лихва върху тази издръжка от предявяване на иска.

Ответницата оспорва допустимостта на иска с възражението, че към предявяването му ищецът вече не е студент в редовна форма на обучение /учи магистратура задочно/ и работи, не е претендирал тези суми при предявяване на първия си иск по чл. 144 от СК. Оспорва и основателността на иска, като твърди, че нейните възможности за заплащане на издръжка са намалели – не получава редовно заплата, има задължение за издръжка на непълнолетния брат на ищеца, спрямо когото тя упражнява родителските права, и го издържа почти без помощ от бащата; има здравословни проблеми, които ограничават възможността да работи и са свързани с разходи. По отношение размера на издръжка, който се е съгласила да заплати през 2023г. заявява, че е склонила на този размер именно поради факта, че не е имало претенция за по-дълъг период и не смята за адекватен на възможностите й към онзи момент месечен размер от 400 лв.

Установено е по делото, че за исковия период 08.02.2022г.-08.02.2023г., ищецът е бил студент в редовна форма на обучение, през зимния семестър на учебната 2022г./2023г. е получавал стипендия за отличен успех в месечен размер от 100 лв., както и че е завършил висшето си образование през м. август 2023г. Ищецът не притежава недвижими имоти или МПС, не е работил през исковия период. От м. август 2023г. същият работи и има данни за доход за месец февруари 2024г. в размер на 3334 лв. и за месец май 2024г. в размер от 4211,37 лв.

Ответницата през исковия период е работела в „Прити 95“ ООД със средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1875,88 лв., намалено в периода м.07.2023г.-м.06.2024г. на 1763,76 лв., преминала от 03.07.2024г. при друг работодател на трудово възнаграждение в брутен размер на 1300 лв. Не се спори, че ответницата се грижи и издържа друго дете, непълнолетно, брат на ищеца. Представени са доказателства за нейни задължения към 2 кредитни институции от началото на 2023г. за покупка на оборудване за домакинството.

Ответницата не е получавала редовно дължимата за непълнолетното дете издръжка от бащата за периода от м. юли 2019 г. до месец март 2023 г., поради което същият е признат за виновен с присъда на ГОРС № 11/17.04.2024г. При провеждане на съдебното производство пред наказателния съд бащата е изплатил дължимата на детето сума, с което е избегнал налагане на наказание.

По отношение нуждите на ищеца през исковия период не са представени писмени доказателства. Бащата като свидетел е заявил, че таксата на един семестър е била около 900 лева, а месечните разходи минимум 800 лв., вкл. общежитие, храна, дрехи и др. разходи.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Предмет на делото е предявен иск по чл. 144 СК във вр. с чл. 149 СК.

Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Тази издръжка обаче, както и издръжката за минало време, не се дължат безусловно, както задължението на родителите за издръжка на непълнолетни деца по чл.

143, ал. 1 СК, тъй като законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения. Според практиката на ВКС, която въззивният съд възприема (решение на ВКС по гр. д. № 1269/10 г. на четвърто г.о., решение на ВКС по гр. д. № 1424/10 г. на трето г.о., решение по гр. д. № 944/10 г. на трето г.о. и др.) спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам и родителят дължи издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които средства да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. В Решение № 273/17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., трето г.о. е прието, че работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход, не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Прието е в същото решение, че когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл.

144 от СК, което изключва дължимостта й.

Предвид горното за основателността на иска по чл. 144 СК е необходимо да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е син на ответницата; ищецът е пълнолетен; учи редовно във висше учебно заведение и се обучава в предвидения за това срок до навършване на 25годишна възраст; не може да се издържа сам от доходите и имуществото си; за ответника - да не съставлява особено затруднение да плаща издръжката.

В конкретния случай само част от предпоставките на чл. 144 СК за периода по чл. 149 от СК са безспорни между страните и са установени по делото – родствената връзка, редовна форма на обучение в във висше учебно заведение, ищецът не е навършил 25 годишна възраст, няма данни да е разполагал със средства, от които да може да се издържа. При условията на пълно и главно доказване не е установено плащането от ответницата на издръжка към ищеца да не съставлява особено затруднение за нея. По делото е установено, че месечният доход, който ответницата е реализирала е около 1700 лв. В този период ответницата е полагала грижи и издържала непълнолетния брат на ищеца, към кого задължението й за издръжка е безусловно. За да осигури нормални битови условия е закупувала на кредит уреди за дома, които в същия период е изплащала и остатъкът от средства не достига и за нейното съществуване , като сумата е под определената от Министерския съвет линия на бедност в страната за 2024 г. - в размер на 526лв. Или изводът, който се налага е, че ответникът като родител няма остатъчни доходи над средствата за собствената му издръжка и издръжката на пълнолетния му син - ищеца е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й. От значение са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността му да реализира такива. Ирелевантно в случая е, че родителят е в трудоспособна възраст и теоретично би могъл да реализира допълнителни доходи, тъй като искът е за издръжка на 3 пълнолетно дете и за пълнолетното дете теоретично могат да се посочат същите доводи.

Поради изложените мотиви, искът за издръжка е неоснователен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 645 от 07.10.2024 година, постановено по гр. д. № 1364/2024 година по описа на РС Горна Оряховица.