Решение № 118 от 19.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Русе, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200169 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от П. С. С. от гр.Русе, чрез адв. Д. АК-Русе, срещу НП № 26-1085-000005 от 19.01.2026г. на Началник група в ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция, с което на П. С. С. от гр.Русе на основание чл. 175А,ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 3000.0 0 лв. за извършено нарушение по чл.

104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.

Д. АК-Русе, който подържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага доводи за това.

Административно – наказващият орган редовно призован не се явяват, не се явява процесуален представител.

Районна прокуратура Русе редовно призована не се явяват, не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.10.2025г. в с. Николово, обл. Русе, пред заведение „Овчарска лъка" в Лесопарк „Липник", неустановен водач на л.а. „Ауди АЗ" с рег. № СВ 0566 НК, поднесъл задната част на автомобила след което паркирал. От пасажерската страна на автомобила слязла собственичката му – П. С.. По случая била извършена проверка в хода на която тя заявила, че не помни кой е управлявал автомобила. На С. бил съставен АУАН № 222300/10.11.2025г. за нарушение на чл.1046, т.2 от ЗДВП. Така изложената в АУАН фактическа обстановка е пренесена и в НП.

Така изложената фактическа обстановка се установява от данните по преписката - докладна записка, обяснения, АУАН № 222300/10.11.2025г., справка за извършена проверка, обяснения, справка за нарушения на П. С. и приобщени записи от камери за видеонаблюдение.

Съдът кредитира показанията на разпитания св.Д., като от тях се установява времето и точното мястото на въпросното нарушение което те твърдят в АУАН, че са установили от предоставения им видеозапис от Община Русе.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В Закона за движението по пътищата не се съдържа легално определение на понятието „дрифт“. Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Успешният дрифт се характеризира със задържането на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време страничното приплъзване се придържа към максимален „слип“ (англ. „slip“ – хлъзгам, нося се) ъгъл. Необходимо е поддържането на висока и постоянна скорост, както и шофиране с повишено внимание, тъй като дори малка грешка, например подаването на повече газ, би могла да доведе до неуспешен опит и в някои случаи – неблагоприятни ситуации.

2

В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от Закона за движението по пътищата следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ следва да се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

От гореизложеното и от извършения оглед от записа на камери за видеонаблюдение е видно, че жалбоподателят не е нарушил правилото на чл.

104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и не е осъществил състава на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон, тъй като на видеозаписите наблюдава как водачът на въпросния автомобил завива за да подходи към паркиране, като при извършване на самата маневра дава повече газ за да може да паркира успоредно на езерото, но ускорението е минимално и задната част поднася съвсем леко колкото да спре превозното средство. В случая не са налице множество от условията на които трябва да отговаря маневрата на водача за да се характеризира същата като „дрифт". На второ място не е създадена предпоставки за ПТП, тъй като от една страна самата маневра по естеството си не предполага никаква опасност за водача или пътниците в автомобила, а от друга страна наоколо няма други хора и превозни средства (с изключение на съпътстващия л.а. с рег. № Р6309 КК за който също не съществува опасност.

На следващо място следва да се отбележи, че от приобщени записи от камери за видеонаблюдение се установява е на 27.10.2025 година, жалбоподателката не е управлявал собственото си МПС на паркинг пред заведение „Овчарска лъка" в Лесопарк „Липник", тъй като след паркирането му тя слиза от дясната пасажерска врата.

По гореизложеното съдът счита, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на вмененото 3 съобразно чл. 6 от ЗАНН за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.

104б, т. 2 от ЗДвП, поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата. Съдът констатира, че поисканите от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в тежест на АНО разноски в размер на 250 евро не са прекомерно завишени и е в границите на предвиденото минимално адвокатско възнаграждение в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа разноски и следва да се присъдят в пълен размер.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 26-1085-000005 от 19.01.2026г.на Началник група в ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция, с което на П. С. С. от гр.Русе, на основание чл. 175А,ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 3000,00 лв. за извършено нарушение по чл.

104Б, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР – Русе да заплати П. С. С. от гр.Русе, ЕГН: **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4