Решение № 219 от 10.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Благоевград, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Манасиева при участието на секретаря Христина Далева в присъствието на прокурора и Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Частно наказателно дело № 20251200200754 по описа за 2025 година

Производството пред БлОС е образувано на основание чл.32 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е въз основа на искане за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган в Република А. за налагане на финансова санкция на българската гражданка С. Н. Ч.,с посочен в удостоверението служебен адрес в гр.П...

Производството пред ОС-Б. е образувано по подсъдност,след изпращането му от ОС-Пловдив въз основа на направена преценка за местна компетентност на базата на изискана справка за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице,видно от която е,че С. Ч. е адресно регистрирана в гр.Г.Д..

Удостоверението по смисъла на чл.4 от ЗПИИАКОРНФС е преведено на български език и в него е посочено,че от българската гражданка е допуснато нарушение на разпоредбите на Австрийски закон за моторните превозни средства,посочено е постановеното решение и датата на влизането му в сила, както и размера на наложената финансова санкция.

Освен това от представената справка от НБД се установяват пълни данни за санкционираното лице б.г., които следва да се имат предвид и от съда.

1

Представителят на ОП-Б. изразява становище, че са налице всички изискуеми от ЗПИИАКОРНФС основания за уважаване на искането на издаващата държава.Спазено е изискването по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС и представеното удостоверение е придружено с превод на български език.

Засегнатото лице,редовно призовано ,не се явява в съдебно заседание.Не се явява и негов процесуален представител.По делото е приложено писмено становище от адв.М. М.,от САК,в качеството й на упълномощен защитник,с което прави възражения по признаването и приемането на изпълнение на наложената финансова санкция и настоява тя да бъде отхвърлена.Изразява се позицията,че в казуса е необходимо изследването на двойна наказуемост,тъй като описаното нарушение не представлява такова по българското законодателство и в този смисъл е налице основанието на чл.35,т.7 от ЗПИИАКОРНФС.Същевременно се правят възражения за непълнота на удостоверението,тъй като не се съдържа информация за часа на нарушението,вида и регистрацията на МПС.В самото удостоверение е посочено,че санкцията е определена на С. Ч.,поради липсваща информация за водача,управлявал автомобила,а не за извършено от последния нарушение по пътищата.

ОС, след като съобрази представените по делото писмени доказателства и съображенията на страните относно наличието или липсата на предпоставките по ЗПИИАКОРНФС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Засегнатото лице С. Н. Ч. е р... в гр.Г.Д.,с ЕГН:**********,с ПА и НА в гр.Г.Д.,ул.“З..., което е видно от изискана справка от НБД. В този смисъл и отчитайки, че е налице съвпадение между данните за лицето в представеното от австрийска страна удостоверение и съдържащите се в справката от НБД,може да се заключи, че липсват съмнения, касаещи правилната идентификация на санкционираната в рамките на ЕС б.г..Безспорно се установява освен това,че С. Ч. е б.г., с последен известен адрес в района на ОС-Б., което предопределя местната подсъдност при решаването на конкретния казус. В т.2 от съдържанието на преведеното на български език удостоверение по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС е отразено допуснатото от С. Н. Ч. нарушение на законови разпоредби-§ 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz 1967-KFG и § 134 Abs. 1 Kraftfahrgesetz 1967-KFG 1967. В същата точка от цитираното 2 удостоверение изрично е отбелязано, че се касае за нарушение на разпоредбите на австрийския Закон за моторните превозни средства, а именно в качеството си на носеща отговорност за юридическото лице,което собственик на превозното средство/ремаркето е пропуснала да съобщи в рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на превозното средство кой /име и точен адрес/ е управлявал, съответно паркирал превозното средство с рег.№... на посочената дата и място -23.04.2024г ,8940 Liezen Hauptplatz 12 .Посочени са датата на постановяване на решението на несъдебния орган /10.10.2024год./, датата на влизането му в сила /17.12.2024год./,както и номера на самото решение /ВНLI/612240050256/2024/.За допуснатото нарушение на българската гражданка е наложена финансова санкция – „глоба” в размер на 300 евро.

Разноски за проведената административна процедура не са посочени. Липсват и данни за частично плащане от страна на нарушителя, тъй като такива не са посочени в представеното удостоверение.Санкционното решение е постановено в изпълнение на писмена процедура, с участието на нарушителя, който освен това е бил уведомен за възможността съгласно законодателството на издаващата държава да го обжалва по съдебен ред и изискуемите се срокове за това.

Същевременно видно от изискана справка от ОДМВР-Благоевград се установява,че МПС с рег.№... представлява марка и модел ...,зачислен от 18.10.2023г на името на „Н....От посоченото следва извода,че към датата на извършване на нарушението/23.04.2024г/ МПС е регистрирано на посоченото дружество.Собственик и управител на ЕООД“ Н... е именно засегнатото лице в производството-С. Н. Ч.,видно от справка,извършена в Търговския регистър /актуално състояние на дружеството –стр.6 от делото/.

По отношение възраженията на процесуалния представител на засегнатото лице,обективирани в приложено по делото писмено становище:

Съдът намира възраженията за неоснователни. Рамковото решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансови санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото решение 3

„решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство, включително за нарушения за правилата на движение. Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения, изброени в рамковото решение. В процесния случай, такава проверка също не се изисква, тъй като решението, което се иска да бъде признато, санкционира поведение, представляващо нарушение на правилата за движение по пътищата (арг. чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС).

От справката постъпила от ОДМВР гр.Благоевград се установява, че превозното средство, посочено изрично както в решението на издаващата държава,така и ясно и конкретно в поканата за доброволно изпълнение, идентифицирано чрез регистрационния му номер,е притежание на дружеството ,чийто управител и собственик е именно санкционираното лицеС. Ч..Освен това,същата ще следва да понесе санкцията, в качеството й не на субект, извършил конкретно нарушение на правилата за движение и престой в Р А., а като лице, което по силата на австрийския закон е било длъжно да посочи в рамките на определен срок, конкретния нарушител, но не е сторило това, т.е. нарушението се изразява във виновно бездействие. В действителност, няма данни това да е било извършено от санкционираното лице в дадения му срок.В удостоверението са изложени обстоятелствата, касаещи извършеното конкретното нарушение, както и основанието,по силата на което е ангажирана отговорността на санкционираното лице /б „Ж“, т.2 от удостоверението/.

По отношение на соченото възражение на постановяване на акта на несъдебния орган при неизяснена фактическа обстановка,на първо място следва да бъде отбелязано,че в специалния закон ЗПИИАКОРНФС в никакъв случай не се предвижда компетентност на съда на изпълняващата държава да осъществява извънинстанционен контрол спрямо правилността на акта и законосъобразността на неговите действия. В такива случаи намира 4 приложение принципа на взаимно доверие между държавите-членки и страни по Рамковото решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.Неоснователно се явява възражението за непосочване на час на извършване на нарушението,тъй като е посочена неговата дата и ясно са отразени обстоятелствата,описващи самото нарушение,включително и рег. номер на МПС,макар и действително последното да не е изрично посочено в удостоверението.Но рег. му номер е отразен по идентичен начин както в поканата за доброволно изпълнение,така и в решението на несъдебния орган на А.,не възникват никакви съмнения по отношение на неговата идентификация,така и липсват противоречия и при описание на самото нарушение,поради идентичното му отразяване в удостоверението,поканата за доброволно изпълнение и в самото решение.

С оглед на посочената аргументация, ОС счита, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция спрямо българската гражданка С. Н. Ч., издадено от компетентен орган на друга държава, членка на Европейския съюз, каквато се явява А.. На първо място е налице удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, което е преведено на български език и разполага със задължителните реквизити и данни по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИИАКОРНФС.Приложено е решението на несъдебния орган,както и поканата за доброволно изпълнение.На второ място,решението за налагане на финансова санкция, както се изтъкна и по-горе, е за административно нарушение, за което съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС не се изисква двойна наказуемост, тъй като се касае за нарушение на правилата за движение по пътищата и изискванията към моторните превозни средства. На следващо място, не са налице визираните в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС основания, които да водят до постановяване на отказ от признаване и изпълнение на финансова санкция спрямо българската гражданка С. Ч..Излагайки горните съждения и вземайки предвид,че представените от издаващата държава документи са съобразени с изискванията на закона, санкцията не е по-малка от 70 евро, за деянието не се изисква двойна наказуемост, а засегнатото лице е било уведомено за правото му да обжалва пред съд глобата, включително и сроковете за това,то са налице основания за признаване на финансовата санкция.

5

Отчитайки изложеното по-горе, както и фиксираният курс на лева към еврото /едно евро е равно на 1,95583 лева/, стойността на наложената финансова санкция от 300 евро е равностойна на 586.75 /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки / лева, които С. Ч. следва да заплати по сметка на ТД „НАП” – Благоевград. Цялостното заплащане на наложената финансова санкция се дължи поради липсата на данни за частично плащане от страна на санкционираното лице.

На основание чл.38 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция,на органа по чл.6,ал.2 от същия закон – ТД „НАП“ – Благоевград за изпълнение, която с оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на РБ.

Аргументирайки се по този начин и на основание чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.7, т.1, чл.36, чл.22, ал.1 и чл.38 от ЗПИИАКОРНФС БлОС РЕШИ: