Определение № 468 от 19.07.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Частно наказателно дело № 20245330203516 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на Н. Й. П., действащ чрез адв. К. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.04.2024 г. по досъдебно производство № 82/2021 г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР – Пловдив и пр. пр. № 9678/2021 г. по описа на същата прокуратура , с което на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 9 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото ДП, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С жалбата се навеждат конкретни аргументи с които се оспорва обосноваността и законосъобразността на постановения прокурорски акт, като се иска същият като неправилен да бъде отменен и делото да бъде върнато на прокурора.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което и същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на 1 прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице. При проверката съдът трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, от което да следва, че прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.

При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства в контекста на установените в хода на разследването фактически положения, настоящата инстанция споделя залегналите в постановлението за прекратяване изводи относно фактическата обстановка, поради което и не намира за необходимо да ги преповтаря.

В настоящия случай изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, въпреки че прокурорът не е изложил изрични доводи касаещи събраните в хода на разследването свидетелски показания. Посоченият недостатък обаче не може да се приеме, че води до необоснованост на прокурорското постановление, тъй като показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели П., К., П., М., Р., С., У., Я. и К. са подробно обсъдени в хода на изготвяне на назначената повторна тройна СМЕ.

Доколкото заключението до което са достигнали трите вещи лица е залегнало основно в изводите на съставителя на постановлението е очевидно, че същият се е солидаризирал изцяло с коментара на вещите лица относно наличието на противоположни данни в заявеното от част от свидетелите за това губил ли съзнание свид. П. или не вследствие на процесното ПТП. Изложеното в тази връзка от вещите лица и отчетеното от тях като съществени противоречия между показанията на свидетелите – полицейски служители – М., П. и К. и останалите доказателства по делото – писмени такива и показанията на Р., С., Я., У. се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.

В тази връзка освен, че възприетата от прокурора фактическа обстановка е правилно установена, съдът намира и че при събирането на доказателствата в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуални права и до невъзможност за разкриване на обективната истина, поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случая следва да се 2 съберат допълнителни доказателства включително чрез назначаването на петорна съдебномедицинска експертиза. Това е така, тъй като изготвената повторна тройна СМЕ е изключително подробна, обоснована и даваща в пълнота отговори на всички поставени въпроси – включително по основния спорен въпрос – губил ли е съзнание свид. П. вследствие на инцидента от 15.08.2021 г. По отношение на назначените вещи лица няма данни за това да са работили по задачи извън компетентността им, съответно да са изготвили заключението при данни за заинтересованост от изхода на делото. В този смисъл следва изрично да се подчертае, че посоченото в жалбата заключение на ЦЕЛК към МВР – МУ № 148/ 14 г. няма обвързващо действие по отношение на органите на ДП и същото е изготвено и събрано в хода на друго производство, поради което е и негодно да се противопостави на заключението на повторната тройна СМЕ, доколкото няма характер на доказателство, събрано по реда на НПК.

От разследването по делото се установява, че на свид. П. и на свид. К. са били причинени леки телесни повреди вследствие на процесното ПТП, поради което деянието на свид. Р. е несъставомерно и няма как да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Въпреки че изрично не е посочено от страна на прокурора, с оглед пълнота следва да се посочи, че не е осъществен и състав на друго престъпление, включително такова по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и в случая не може да се приеме, че е налице престъпление от частен характер – такова по чл. 130, ал. 1 НК. Това е така, тъй като телесните повреди причинени по непредпазливост са наказуеми само, когато увреждането съставлява тежка или средна телесна повреда. Очевидно законодателят не е приел за необходимо използването на наказателна репресия като реакция срещу непредпазливото причиняване на лека телесна повреда. Последното обаче не лишава жалбоподателя от възможността да търси обезвреди за причинените му телесни увреди по гражданскоправен път чрез предявяване на иск на деликтно основание.

Правилни са и изводите на прокурора по отношение на предпоставките производството да бъде прекратено и на основание чл. 24, ал.

1, т. 9 НПК, доколкото деянието на свид. Р. осъществява състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, но е изразено изрично съгласие от собствениците на процесните автомобили, че желаят 3 наказателното производство по делото да се прекрати по отношение на причинените с деянието имуществени щети по автомобилите. Последните според назначената в хода на ДП експертиза възлизат на 15 686, 23 лева за лек автомобил с рег. № **; 19512,47 лева за лек автомобил с рег. № ** и 2206,76 лева за лек автомобил с рег. № **.

Съгласно трайната съдебна практика разпоредбите на чл. 24, ал. 1 т. 9 от НПК и чл. 343, ал. 2 НК въвеждат едно право за пострадалото лице да поиска прекратяване на наказателното производство в предвидените от закона случаи и следователно само и единствено от неговата воля и преценка зависи дали да упражни това право и в кой момент. На това право на пострадалото лице съответства корелативното задължение на разследващите органи незабавно след отправяне на валидното изявление за прекратяване на производството да прекратят същото. Това задължение за прекратяване на производството произтича от особения негов характер, а именно публичночастен, при който проявлението на служебното начало е поставен в известна степен в зависимост от волята на жертвата на престъплението. В този смисъл всякакви действия по разследване, извършвани след отправеното изявление за прекратяване на производството биха се явили в грубо нарушение на процесуалните правила.

Предвид гореизложеното обжалваното прокурорско постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.

Така мотивиран Пловдивският районен съд, V наказателен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 26.04.2024 г., с което наказателното производство по ДП № 82/2021 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР гр.

Пловдив, пр. преписка № 9678/2021 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл.

342, ал. 1 НК е прекратено.

ПРЕПИС от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районна прокуратура Пловдив и жалбоподателя.

4

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5