Решение № 373 от 24.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Костадинова

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20211100510085 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 9188/29.06.2021 г. на длъжника по изпълнението Д. Д. В. срещу постановление за разноските на ЧСИ А.П. по изп. дело №20218490403529, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 18173/10.06.2021 г.

Доводите в жалбата са бланкетни в смисъл, че определеното адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерно в сравнение с минималните размери, както и че са начислени такси за действия, които не с били извършени.

Взискателят по делото е депозирал възражение, с което сочи, че разноските за възнаграждение са в по-нисък от минималния размер, съгласно действащата към образуване на изпълнителното дело Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като простите такси са начислени само за извършени действия, а пропорционалната е изчислена съобразно размера на подлежащите на събиране вземания, а направените от взискателя разноски са под минималния размер.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или 1 отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е съображения: неоснователна по следните

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.05.2021 г. по гр.д.№ 5381/2020 г. на СГС, І-30 състав, с който Д. Д. В. е осъден да заплати на Г.С.В. сумата от 634,35 лв. разноски по делото.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на 10.06.2021 г. от адвокат Е.П. с представено към нея пълномощно за образуване и водене на изпълнително дело, както и договор за правна помощ, от който се установява да е уговорено и заплатено от взискателя възнаграждение за процесуално представителство по образуване и водене на изпълнителното дело възнаграждение в размер на 350 лв..

На 10.06.2021 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, 350 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 78 лв. -„разноски по изпълнителното дело“, 118,13 лв. – „такси по Тарифата към ЗЧСИ “.

Не се твърди нито установява длъжникът да е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, като за принудителното им събиране е изпратено запорно съобщение до работодателя му, който е признал вземанията и поел задължение да извършва месечни удръжки от възнаграждението, поради което и няма основание разноските за адвокатско възнаграждение да се намаляват, тъй като взискателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство не само за образуване на изпълнителното дело, а и за неговото водене, като уговореното възнаграждение е в размер по-нисък от минималния, който е 400 лв., а с оглед поведението на длъжника, по делото вече са извършени от упълномощения адвокат и действия по депозиране на становище по подадената жалба срещу постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство и във връзка с извършване на последващи действия по принудително събиране на 2 вземанията, които не са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

Неоснователна е жалбата и в останалата част относно разноските на взискателя и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Платените от взискателя разноски в размер на 78 лв. касаят таксите за образуване на изпълнително дело, извършване на справка за длъжника, изготвяне и връчване на поканата, както и за налагане на запор, като всички тези действия са били извършени от съдебния изпълнител, респективно заплатените от взискателя такси не са платени без основание. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е изчислена абсолютно точно върху подлежащите на събиране вземания, поради което и няма основание да бъде изменяна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на с вх.№ 9188/29.06.2021 г. на длъжника по изпълнението Д. Д. В. срещу постановление за разноските на ЧСИ А.П. по изп. дело №20218490403529, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 18173/10.06.2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3