Определение № 279 от 13.07.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Сливен, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело № 20232200200385 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.111 ал.3 от НПК и е за проверка на законосъобразността на отказ на прокурора за връщане на веществени доказателства.

Образувано е по жалба от А. Т. К. от гр.Сливен и „Еднолично Адвокатско дружество Шидеров“ Сливен, представлявано от неговия управител П.П.Ш., против постановление на Окръжна прокуратура Сливен от 16.06.2023г. по досъдебно производство № 1“БОП“/22г. по описа на ТС БОП – Сливен, Ямбол, вх.№ СП-2163/2021г. и пор.№ 268/2021г. на Окръжна прокуратура Сливен, с което не е уважена молбата на А. Т. К. и „Еднолично Адвокатско дружество Шидеров“ Сливен, за връщане на веществени доказателства – сумата от 60 000 Евро.

Съдът намира депозираната жалба за допустима, тъй като произхожда от лица, претендиращи да са собственици на конкретните вещи и е депозирана в срок, доколкото в НПК не е предвиден срок за обжалване на постановлението на прокурора.

В жалбата се изразява несъгласие с атакуваното постановление, с което не е уважена молбата за връщане на въпросните вещи, като се твърди, че мотивите на постановлението са неоснователни. Твърди се, че прокурорът прави погрешна интерпретация на доказателствата, събрани на ДП. Поконкретно се заявява, че показанията на К. и обясненията на М. кореспондират изцяло, както помежду си, така и с писмените доказателства.

1

Изразява се недоумение какво означава, че средствата са намерени в различни места в офиса, какъв извод налага това обстоятелство и защо опровергава извода, че са оставени за съхранение от К.. Според жалбоподателите, прокуратурата няма отговор по какъв начин тези средства са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението от обвиняемите, по какъв начин тези средства могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, както и не се дава отговор чия собственост са. Сочи се, че никой от обвиняемите не е предявил права за собственост върху тях и няма отношение към тях. Изразява се несъгласие с мотива на прокуратура за отказ за връщане на паричната сума, изразяваща се в обстоятелството, че разследването не е приключило. В жалбата се заявява, че е изминала повече от година от отнемане на паричния ресурс и няма движение в разследването от м.10.2022г., последния отказ на прокуратура за връщане на паричната сума, като прокуратурата не е намерила доказателства, че сумата принадлежи на някой друг, а не на К.. Твърди се, че мотивите на обжалваното постановление са пестеливи, като на практика липсват. Настоява се за отмяна на постановлението на Окръжна прокуратура Сливен от 16.06.2023г. и да бъде постановено връщане на сумата от 60 000 Евро на двамата жалбоподатели или на който и да е от тях.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата, съдържащи се в материалите по приложеното досъдебно производство, като провери правилността на атакувания прокурорски акт и като прецени и обсъди изтъкнатите доводи и съображения в жалбата, намира същата за неоснователна.

Съдът намира, че наведените доводи в жалбата, относно немотивираност на обжалвания акт, са неоснователни. В обстоятелствената част на атакуваното постановление, ОП Сливен аргументирано и в достатъчна степен убедително е обосновал необходимостта паричната сума в размер на 60 000 Евро да не бъде върната на А. Т. К. и „Еднолично Адвокатско дружество Шидеров“ Сливен.

Предвид това постановлението на прокурора от 16.06.2023г. се явява правилно и законосъобразно, като не страда от пороците, наведени в жалбата.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от ОП Сливен на 23.12.2021г., затова, че от неустановена дата до настоящия 2 момент на територията на гр.Сливен са били извършени финансови операции и сделки със средства и имущество, за което се е знаело или предполагало, че са придобити чрез тежки умишлени престъпления – престъпление по чл.253 ал.4, вр.ал.1 от НК.

На 19.05.2022г. за времето от 10.16 часа до 19.00 часа, в условията на неотложност, било извършено претърсване в обменно бюро, находящо се в гр.Сливен, ******* стопанисвано от „Евро – 4“ ЕООД Сливен, като при това претърсване били иззети множество вещи, документи и пари в различни валути, включително и сумата от 65 200 Евро, в различни купюри, намерени на различни места в обменното бюро.

Съставеният протокол за извършеното процесуално-следствено действие бил представен в 24-часовия срок по чл.161 ал.2 от НПК и с Определение № 183/20.05.2022г. по ЧНД № 255/2022г. по описа на СлОС, бил одобрен. Разглеждайки внимателно протоколът се установява, че върху бюро, на който имало компютър и монитор са били намерени 124 бр. банкноти с номинал от по 100 Евро, 16 бр. банкноти с номинал от по 200 Евро и 27 бр. банкноти с номинал от по 500 Евро или общо на стойност 29 100 Евро; в метална каса са били намерени 12 бр. банкноти с номинал от по 50 Евро или общо на стойност 600 Евро и в кашон за копирна хартия са били намерени 1 бр. пачка съдържаща 100 бр. банкноти с номинал от по 5 Евро, 3 бр. пачки всяка от които съдържаща по 100 бр. банкноти с номинал от по 50 Евро и 1 бр. пачка съдържаща 100 бр. банкноти с номинал от по 200 Евро или общо на стойност 35 500 Евро. В протокола за претърсване и изземване Владимир М., който е присъствал при претърсването, е записал собственоръчно, че част от иззетите вещи и ценности са лична собственост на него и семейството му и се съхраняват в обменното бюро, поради наличието на каса. По отношение на останалите вещи е заявил, че предвид обема ще даде обяснения за всяко едно от тях на по-късен етап.

С постановление на разследващия орган от 20.05.2022г., В.Х.М. е привлечен в качеството на обвиняем, затова че на 19.05.2022г. в гр.Сливен държал имущество (парични средства в различни валути на обща стойност около 600 000 лева, злато с приблизително тегло около 3 кг и неустановено към момента количество скъпоценни камъни), за което е знаел, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления – по чл.212а от НК, 3 извършено в периода 2017г. – 2022г. в Кралство Великобритания, по чл.242 ал.1 б.“д“ от НК, извършено на 23.09.2021г. на ГКПП – Капитан Андреево, обл.Хасково и по чл.242 ал.1 б.“а“ и „е“ от НК, извършено на 18.05.2022г. на ГКПП – Капитан Андреево, обл.Хасково. Разпитан в това качество М. е отказал да дава обяснения. Впоследствие, обв.М. е изявил желание и е депозирал обяснения, в които е заявил, че сумата от 60 000 Евро принадлежи на А. К. от гр.Сливен и му е оставена на съхранение с уговорката да бъде върната при поискване. В депозираните на 13.04.2023г. обяснения, М. е заявил, че златните вещи, за които претендира Теодора Димитрова са нейни, а всичко останало, иззето при претърсването, е негово и на семейството му, придобито от 1992г.-1993г. до момента на претърсването.

Оплакването в жалбата и наведените в нея възражения против постановлението на прокуратурата са неоснователни, включително и тези за неправилност и немотивираност на прокурорския акт.

Аргументите в атакуваното постановление, че представените от молителите и наличните по делото доказателства не са достатъчни, за да се направи извод, че иззетата парична сума е собственост на А. К. и дружеството, напълно се споделят от съда; както и че и към момента продължават да се извършват процесуално-следствени действия и за изясняването на обстоятелствата, относими към преценката за произхода и собствеността на всички намерени при извършеното претърсване и изземване вещи, включващо и изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, съдебна поръчка и др.

Съдът намира, че към момента не са представени доказателства, навеждащи извод, че иззетата сума е собственост на молителите, поради което претенцията на жалбоподателите за връщане на сумата от 60 000 Евро действително е недоказана, тъй като представените копия от разписка и банково извлечение, не могат да се приемат за достоверно доказателство.

Анализирайки представените банково извлечение, което действително удостоверява, че на 13.10.2014г., т.е. преди повече от 8 години, А. Т. К. е закупил валута, макар да не става ясно каква валута е закупил, респ. на каква стойност (от извлечението става ясно, че се касае за левова сметка и във всички случаи сумата от 84 981.42 лева не е равностойна на 60 000 Евро).

От друга страна, от представената разписка по никакъв начин не може 4 да се направи извод, че на 01.02.2022г. К. е дал на М. сумата от 60 000 Евро, най-малкото поради това, че на този документ липсва достоверна дата, което означава, че няма как да се изключи възможността разписката да е съставена в по-късен момент и да се използва именно с цел част от намерените и иззети от обменното бюро парични средства да бъдат върнати.

Всички тези обстоятелства са обсъждани подробни от съда при предходни искания на А. К. за връщане на сумата от 60 000 Евро. Към настоящия момент в искането е включено и „Еднолично Адвокатско дружество Шидеров“ Сливен с твърдение, че дългът на обв.М. към молителя К. бил цедиран с договор за прехвърляне на вземане от 15.11.2022г., при което цедентът К. прехвърлил на дружеството вземането си към обв.М. в размер на 60 000 Евро.

Действително, както и друг път е посочвал съдът, по делото вече са налице и обяснения от страна на обв.М., в които той твърди, че сумата от 60 000 Евро му е била предоставена от молителя К., но предстои тези твърдения да бъдат проверени чрез съответните процесуално-следствени действия. Както посочи по-горе съдът, в новите обяснения на М. се твърдят други обстоятелства, което разбира се е негово право, като обвиняем. Към настоящият етап на разследването се установява дали тези средства са били предназначени или са послужили за извършване на престъпление от обвиняемите, както и установяване на собствеността им, като право на прокурора е с какви средства и методи ще извърши това при използване на процесуално-следствените действия, разписани в закона.

Обстоятелството, че от обменното бюро, извън касовата наличност, е иззета сумата от около 65 200 Евро е налично, но към момента съдът намира, че липсват безспорни доказателства, че тази сума принадлежи на молителите.

Доколкото част от посочената сума е намерена върху бюро, друга част - в каса (при това само 600 евро), а трета част - в кашон за копирна хартия, това наистина поставя под съмнение твърдяното от молителя, че сумата била оставена за съхранение, тъй като обменното бюро било осигурено откъм кражби. Всички тези обстоятелства са били обсъждани подробно при предходни разглеждания на исканията за връщане на сумата от 60 000 Евро и съдът е длъжен да посочи, че напълно подкрепя изложените аргументи и съждения в тази насока.

5

Настоящата инстанция споделя и доводите на съда в предходни произнасяния, че се касае за родово определени и заместими вещи – пари и с оглед на наличните по делото към този момент доказателства, не би могло по никакъв начин да се обоснове извод, че намерените в обменното бюро пари и в частност тези, които са в Евро са именно тези, които жалбоподателят К. евентуално, т.е. дори хипотетично да се приеме, че това се е случило, е дал на обв.М. за съхранение.

С оглед на така изложеното съдът констатира, че липсват достатъчно доказателства претендираната парична сума да е собственост на жалбоподателите К. и „Еднолично Адвокатско дружество Шидеров“ Сливен.

В настоящото производство, съдът не коментира и не излага съображения относно повдигнатите обвинения и тяхната правилност и доказаност спрямо обвиняемите лица по делото.

Основателни са аргументите в атакуваното постановление, че към настоящия момент намерените и иззети от обменното бюро парични средства са предмет на престъплението, за което М. е привлечен в качеството на обвиняем и с оглед на това тази средства подлежат на отнемане при една евентуална осъдителна присъда.

Предвид всичко изложено, съдът установи, че при проверка на постановлението за отказ да бъдат върнати веществени доказателства, не се намериха основания за неговата отмяна или изменение, и същото следва да бъде потвърдено.