Решение № 1556 от 11.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1556 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501525 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Вивус.БГ“ ЕООД чрез юрисконсулт Д. Д., против решение №3204 от 06.10.2022 г., постановено по гр.дело №604/2022 г. по описа на РС - Пловдив, ХVІ гр. състав, с което се признава за установено в отношенията между „Вивус.БГ“ (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление град София, ул. ***, и М. Ж. М., че е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, клаузата от сключения между страните договор за кредит №9946029016 от 04.04.2018 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане; „Вивус.БГ“ (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК 202393458, е осъдено да заплати на М. Ж. М. сумата от 116.79 лева, недължимо платена по клауза за такса за експресно разглеждане по договор за кредит №99***от 04.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2022 г. до окончателното плащане; „Вивус.БГ“ (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК 202393458, е осъдено да заплати: на М. Ж. М. направените разноски по делото - внесена държавна такса в размер на 100 лева и внесен депозит за съдебно счетоводна експертиза в размер на 150 лева; и на адвокат Е. Г. И. - адвокатско 1 възнаграждение за осъществено на ищеца М. Ж. М. безплатно процесуално представителство по делото в размер на 300 лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и за допуснати при разглеждане на делото процесуални нарушения. Твърди се, че са спазени изискванията на закона при сключване на договора. Неправилно и необосновано съдът е допуснал увеличение на цената на иска, като е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като има едновременно изменение на основание и петитум, което налага постановеното решение да бъде отменено и делото да се върне на РС за пререшаване. Първостепенният съд не е осигурил възможност и не е съдействал на страните за установяване на съществени факти. В случая задължението на ищеца по договора за кредит № 99***от 04.04.2018 г. възлиза на 76.89 лв. Налице е обаче и нов анекс от 16.04.2018 г., по който допълнително е включена такса от 116.79 лв. Недопустимо е присъждането на тази сума, тъй като тя не се претендира по договора за кредит от 04.04.2018 г. В този смисъл се иска да се приеме посоченият от страната анекс от 16.04.2018 г. Искането се аргументира с това, че препис от молбата за изменение на иска е връчен на страната, но не й е била дадена възможност да вземе отношение по въпроса за изменението на иска. Излагат се подробни съображения и във връзка със спазените изисквания на закона при сключване на договора за потребителски кредит. Оспорва се присъденото адвокатско възнаграждение, като се твърди, че М. М. не е лице, което изпитва материална затрудненост.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Цитира се и съдебна практика. Възразява се срещу твърдението, че не са налице предпоставките по чл. 38, ал.2 от ЗА.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната 2 квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД вр. чл.11 от ЗПК, и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от М. Ж. М. против „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4Финанс” ЕООД) - за признаване на установено, че клаузата от договор за кредит от 04.04.2018 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 76.89 лева е нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и за осъждане на ответника да му върне сумата от 116.79 лева - недължимо платена такса за бързо разглеждане по договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото - 18.01.2022 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2018 г. между страните бил сключен договор за кредит, по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 300 лева, при фиксиран лихвен процент – 40.96% и ГПР – 49.60%.

Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 76.89 лева, която се плащала с месечната погасителна вноска. Тази уговорка била нищожна като неравноправна. Възможностите при сключване на договора били или избиране на приоритетно разглеждане - между 15 минути и 2 часа, за което се дължи таксата, или обикновена заявка без такса, със срок за становище от 7 дни. Така заемателят се явявал принуден да избере опцията „приоритетно разглеждане“. Таксата обаче била вписана в договора едва след като се направи заявката и преди подписването потребителят не знаел в какъв размер ще е тя. Липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Това представлявало скрит разход по договора за кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било предвидено да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито оскъпяване на кредита и това представлявало добавка към възнаградителната лихва, предоставяща допълнителна печалба на кредитора за сметка на потребителя. Моли да се признае за установено, че съответната клауза е нищожна, както и да се върне същата като недължимо платена по 3 договора сума.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Допълнително са постъпили две молби, в които се взема становище по делото. В първата молба се твърди, че искът бил неоснователен и недоказан, предвид наличието на валидно сключен договор между страните, предоставена преддоговорна информация на длъжника и индивидуално уговорени с него клаузи, които не били неравноправни. Във втората също се поддържа тезата за неоснователност на иска и за отхвърлянето му, като още се посочва, че длъжникът се бил възползвал от допълнителните услуги по договора, които не били задължителни, но пък за тях се дължало съответното възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съставът на първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № 9946029016 от 04.04.2018 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 300 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.96%, ГПР – 49.60% и общ размер на всички плащания – 386.99 лева, ведно с такса за експресно разглеждане в размер на 76.89 лева. Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, като вещото лице е посочило, че в ГПР по договора се включвала единствено възнаградителна лихва, а с включване на таксата за експресно разглеждане, кредитът се оскъпявал с 20.40%. Стойността на тази такса била в размер на 116.79 лева, като на 16.04.2018 г. ищецът я бил заплатил, ведно с договорна лихва от 14.13 лева и част от главницата от 50 лева.

След приемане на заключението на вещото лице е направено и изменение на размера на осъдителния иск, чрез увеличаването му от първоначалния предявен размер от 76.89 лева на установения такъв като платена сума за таксата за експресно разглеждане от вещото лице от 116.79 лева.

Не могат да се възприемат доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при допускане изменение на иска. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза е прието в съдебно заседание на 13.09.2022 г., в което представител на ответника не се е явил. Молбата за изменение на иска е депозирана в РС Пловдив на 26.04.2022 г. Първото заседание, за което страната е била редовно призована, е проведено на 27.04.2022 г., когато е оставено без уважение възражението на „Вивус.БГ“ ЕООД за местна неподсъдност. Страната е била длъжна да следи за развитието на делото. Известна е била датата на следващото съдебно заседание, за която е депозирана и молба. Могла е да се запознае с молбата, при положена на необходимата грижа. Нещо повече – 4 самата страна твърди в жалбата, че препис от молбата за изменение на иска е връчен, но не е предоставена възможност да вземе отношение. Това твърдение също не се възприема – страната е имала възможност да изрази становище, още повече, че преди последното съдебно заседание е депозирала нарочна молба. В същата е имала възможност да изрази становището си и по претенцията на ищеца за изменение на иска, което не е направено. Ето защо възражението е неоснователно.

Не се възприемат и доводите, че е налице и едновременно изменение на основание и петитум – видно от молбата, не се посочва ново основание, а е налице изменение единствено на размера на предявения иск в съответствие със заключението на вещото лице. Дори и да се касае за допълнителен анекс, той е пряко свързан с договора, като доводите не се възприемат. Нужно е да се отбележи и, че ответникът не е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, като е недопустимо да въвежда нови твърдения, още по – малко - едва пред въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е изложил подборби, обосновани и логични съображения за основателността на исковете, които напълно се възприемат от настоящата инстанция.

В случая спор по фактите няма, като се оспорват само правните изводи.

Жалбоподателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Въззиваемата страна пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.