Решение № 1738 от 20.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330116954 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 60 от ЗН.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ********** О.Ц.К., чрез пълномощник ********** Х.Х., е предявил против Т. М. Н., ЕГН:

**********, Г. Р. Н., ЕГН: ********** и М. Р. Н., ЕГН: **********, всички от ************************, в качеството им на наследници на Р. Г. Н., ЕГН: **********, искове за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца следните суми, съобразно наследствения им дял: Г. Р. Н., ЕГН: ********** и М. Р. Н., ЕГН: **********- главница в размер на по 134, 50 лева всеки за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 25.06.2018 г.- 30.09.2022 г., за обект находящ се в ************************, както и лихва за забава в размер на по 20, 81 лева всеки за периода 31.08.2018 г.- 30.09.2022 г., а Т. М. Н., ЕГН: **********- главница в размер на 525, 54 лева за периода 25.06.2018 г.- 30.09.2022 г. и лихва за забава в размер на 77, 45 лева за периода 31.08.2018 г.- 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2022 г.- датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода 25.06.2018 г.- 30.09.2022 г. абонатът Р. Г.

Н., ЕГН: **********, вече починал, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в ************************, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало 1 да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Потребителят бил собственик въз основа на нотариален акт на имота и фигурирал в базата данни на оператора, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия, достъпни на сайта на дружеството. Лицето починало, но оставило по закон трима наследници- съпруга и две деца, едно от които още малолетно. Същите отговаряли за задълженията на наследодателя си, съобразно своя наследствен дял- съпругата- за 4/6, а децата- за по 1/6 ид. част всяко. Моли се за осъждането им да заплатят съответно дължимите им суми към ищеца. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, но с писмено становище молят за решение при признание на иска, предвид постигнато между тях и ищеца споразумение за разсрочване на дълга.

В с.з. пълномощникът на ищеца също моли за постановяване на решение при признание на иска, с оглед подписаното извънсъдебно споразумение, като изрично заявява, че не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а само за внесената държавна такса в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети копия от справка за задължения на абонат, ПДИ, карнети, документи за собственост на водоснабдения имот, ОУ на ищеца, удостоверение за наследници, както и споразумението за разсрочване на дълга.

Предвид признанието на иска, по делото не са събирани други доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че безспорно ответниците са наследници на починал абонат на ВиК услуги на ищеца, като за съответния период от време консумираната питейна и отведена канална вода в имота им не е била заплатена, а поради забавата се дължи и мораторна лихва, като всеки от наследниците отговоря за паричното задължение до размера на своя наследствен дял.

2

Предвид изхода на делото- уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в настоящото производство, които се претендират, като доказателства за платени такива са единствено тези за внесената държавна такса от 50 лева. Изрично се заявява, че с оглед признанието на иска, не се претендира иначе дължимото на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. М. Н., ЕГН: **********, Г. Р. Н., ЕГН: ********** и М. Р. Н., ЕГН:

**********, всички от ************************, в качеството им на наследници на Р. Г.

Н., ЕГН: **********, да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ********** О.Ц.К., разделно съобразно наследствения си дял, следните суми: Г. Р. Н., ЕГН: ********** и М. Р. Н., ЕГН: **********- главница в размер на по 134, 50 (сто тридесет и четири лева и петдесет стотинки) лева всеки един от двамата за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 25.06.2018 г.- 30.09.2022 г., за обект находящ се в ************************, както и лихва за забава в размер на по 20, 81 (двадесет лева и осемдесет и една стотинки) лева всеки един от двамата за периода 31.08.2018 г.- 30.09.2022 г., а Т. М. Н., ЕГН: **********- главница в размер на 525, 54 (петстотин двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) лева за периода 25.06.2018 г.30.09.2022 г. и лихва за забава в размер на 77, 45 (седемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) лева за периода 31.08.2018 г.- 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.11.2022 г.- датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и разноските по делото за внесената държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3