Определение № 687 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20261100601147 по описа за 2026 година В Софийски градски съд е депозиран частен протест от прокурор при СРП срещу определение ,от 29.10.2025г., по НОХД 1465/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 101 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на конкретно посочени съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста на прокурора се излагат доводи, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт достатъчно ясно са описани всички съставомерни обстоятелства. Прокурорът моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество, въззивния съд намира, че същия е неоснователен.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу Г. Ц. Й. за престъпление по чл.1144,ал.3;вр.ал.1 НК, като се поддържа обвинение срещу него за това,че:

„На 20.11.2023г., в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“, се заканил с убийство на М.Е.П., като наред с това я ударил с десния си юмрук в областта на дясната й вежда“. Със същия обвинителен акт срещу Г. Й. се поддържа обвинение и за 1 престъпление по чл.159а,ал.2;вр.ал.1 НК, за това,че: „ В периода от около коледните празници на 2022г. до 05.10.2023г., в гр.София, набрал и транспортирал отделно лице- М.Е.П., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез използване на принуда-сила и заплашване, и чрез противозаконно лишаване от свобода“. Срещу Г. Й. се поддържа обвинение и за други две престъпления по чл.159а,ал.2;вр.ал.1 НК със сочени за пострадали лица- Г.С. и В.А..

Най-напред следва да бъде посочено,че упрекът отправен от прокурора при СРП срещу становището на районния съд, че непоследователните твърдения в обвинителния акт относно ръката, с която подсъдимия Й. при осъществяване на деянието по чл.144,ал.3 НК бил ударил св.П./в обстоятелствената част с лявата, а в диспозитива с дясната/ не създава такова противоречие, което да ограничава правото на защита на Й. до степен да налага прекратяване на наказателното производство. Извън това, този пропуск на прокурора може успешно да бъде поправен от него, при излагане на съставомерните фактическите обстоятелства по реда на чл.276,ал.2 НПК.

Настоящият въззивен съдебен състав също намира, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част не са посочени достатъчно пълно и ясно фактическите обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми на чл.159а,ал.1 и сл. НК/при това за всяко от обособените три самостоятелни такива по чл.159а НК/, но по съображения, различни от тези изтъкнати от районния съд в оспореното негово определение.

В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, издаден от прокурора са налице конкретни твърдения за времето/периода/ , за мястото на извършване на инкриминираните деяния,за резултата от тези деяния, за евентуалното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби/словом и цифром/. Наред с това в обвинителния акт/в неговата обстоятелствена част/, прокурорът е проявил пестеливост при описание на относимите към поддържаното обвинение факти, създаваща неяснота относно неговата позиция, касаеща конкретния начин на осъществяване на всяко от претендираните три самостоятелни престъпни прояви и за конкретното участие на подсъдимия при тяхното извършване.

2

Това е така,тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал една поредица от претендирани действия на Г. Й., осъществени по мнението на прокурора спрямо всяка от свидетелките П., С. и А., в различни периоди от време в гр.София и изразяващи се в тяхното /на свидетелките/ набиране и транспортиране с цел предоставянето им за развратни действия, но не се е ангажирал с ясни твърдения за конкретно поведение на подсъдимия, с което той, според прокурора, е осъществил всяка от двете форми на деянията по чл.159а,ал.1 НК, в които го обвинява.

Така ,в обстоятелствената част на обвинителния си акт прокурорът е описал ,че в началото на всеки от инкриминираните три периода от време и в гр.София, Г. Й. е упражнил „първоначалното“ мотивационно въздействие върху всяка от трите свидетелки, изразяващо се в отправяне на конкретно предложение, изтъкване на евентуалните облаги от дейността, която им предлага да извършват и упражняване на принудителни действия върху тях, като успял да ги убеди да извършват сексуални услуги срещу заплащане. Тези фактически твърдения на прокурора се явяват достатъчни, за да опишат осъществяването на претендираното престъпно деяние под формата на „набиране“, тъй като с постигане на съгласието на пострадалото лице да осъществява такава дейност „набирането“ е извършено и довършено.

„Транспортирането“ , като форма на изпълнително деяние по чл.159а,ал.1 НК, каквото обвинение се поддържа спрямо Й. от СРП, наред и с обвинението за „набиране“, не е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да предостави на подсъдимия минимално необходимата му информация, за да бъде в състояние да организира защитата си. Прокурорът е посочил единствено,че свидетелките били превозвани до адреси на клиенти от подсъдимия с личния му лек автомобил или чрез „поръчано“ от него такси /за св.С./. С тези си декларативни изявления прокурорът е изчерпил фактическото описание на тази деятелност на Й., без да се ангажира ,с каквито и да било твърдения за време, място на тръгване, респ. на пристигане на транспортираното пострадало лице и за конкретния начин на осъществяване на тази форма на деянието. Последното води до неяснота в становището на прокурора и относно връзката,респ.липсата на такава връзка на сочените от него в диспозитива на обвинителния акт, квалифициращи деянието обстоятелства/принуда и противозаконно лишаване от свобода/ и към тази форма на изпълнителното деяние по чл.159а,ал.1 НК.

3

Необходимо е да бъде посочено и това,че при изготвяне на своя прокурорски акт /ОА/, прокурора следва да предостави на подсъдимия, а и на решаващия съд, своето еднозначно и достатъчно ясно и разбираемо становище относно наличието на всички съставомерни обстоятелства на всяко от поддържаните от него обвинения за конкретни престъпления /деяния/, а не да им предлага възможност за различна интерпретация /както фактическа, така и правна/ на очертания от него предмет на делото. Това е така, тъй като подсъдимия изгражда своята защита срещу твърдения на прокурора, веднъж за факти и втори път за право/съставомерност на тези факти/, поради което те /твърденията/ трябва да доставят ясна и непротиворечива информация за претендираната връзка на всяко от фактическите обстоятелства с елемент / елементи от състава на съответното престъпление.

Липсата на посочване на конкретни фактически обстоятелства или посочването на неясни и противоречиви такива, касаещи действия на подсъдимото лице, за начина и механизма на извършване на твърдените престъпления/деяния и конкретното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като обстоятелствената част на обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и поставя фактическите рамки на обвинението, срещу което подсъдимияе принуден да се защитава, а диспозитива на ОА, посочва приложимото, според прокурора право и в този смисълопределя правните рамки на обвинението. Поради това фактическия дефицит в обстоятелствената част на обвинителния акт относно описанието на съставомерните признаци на деянията изправя подсъдимия пред невъзможност да разбере обвинението /в неговата фактическа, а и правна част/ и да организира своята защита. В конкретния случай подсъдимияГ. Й. е принуден да се брани срещу твърдения/фактически и правни/ на прокурора, които имат неясен, декларативен и обобщаващ характер и не носят минимално необходимата информативност за факти от обективната действителност, която информация да му позволи да разбере предмета, обема и насочеността на процесуалните усилия, които трябва да положи при упражняване правото си на защита.

Горните обстоятелства, преди да бъдат предмет от съществото на делото, се явяват въпрос от процесуално естество, тъй като касаят съставомерни 4 признаци от състава на всяко от претендираните престъпления по чл.159а,ал.2;вр.ал.1 НК и би следвало да намерят своето ясно и конкретно фактическо описание в обстоятелствената част на ОА и съответното им точно отразяване /обособяване/ в неговия диспозитив. Противното би поставило подсъдимияв процесуално недопустимата ситуация да научи конкретните фактически параметри на всяко от тези му обвинения и конкретните материално правни разпоредби, чиито елементи те евентуално осъществяват, едва от мотивите към крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, независимо от процесуалното основание, на което този съдебен акт бъде издаден.

Посочените процесуални нарушения са съществени такива, които ограничават правото на подсъдимия да научи в какво точно е обвинени го препятстват да организира адекватно своята защита, като тези нарушения са отстраними от органите на ДП, но не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство.

Горните обстоятелства сочат, че атакуваното от прокурора определение на районния съд, като краен процесуален резултат е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 29.10.2025г., по НОХД 1465/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 101 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6