Решение № 15 от 10.01.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Сливница, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. В.ова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20221890200469 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. А. Л., подадена чрез адв. Б. от САК, с която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 29/15.07.2022 г., издадена от Д. К. Н., Разузнавач сектор „ПКП“ при ОДМВР – София, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила, материално-правните разпоредби на закона, включително КЗПЧОС от Рим 1950 г., ратифицирана със закон и по този начин – част от вътрешното законодателство на Р България.

В съдебно заседание оспорващият В. Л. не се явява, същият се представлява от адв.

Б., която поддържа жалбата по изложените в същата доводи.

Ответната по жалбата страна не е изпратила представител. Депозирана е писмена защита от ОД-МВР-София, представлявана от юрисконсулт П. И., в която се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14- дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество е и основателна.

На 15.07.2022 г., в 13:30 часа е била издадена обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 29/15.07.2022 г. от Д. К. Н., Разузнавач сектор „ПКП“ при ОД-МВРСофия. На жалбоподателя е извършен личен обиск на 15.07.2022 г., за което е бил съставен протокол от същата дата. При обиска не са били намерени вещи, забранени от закона.

1

Задържаният е попълнил декларация на 15.07.2022 г. в 13:30 часа, в която е посочил, че не желае адвокатска защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар и не желае член на семейството му да бъде уведомен за задържането му.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорваната заповед е издадена от Д. К. Н., като в нея е посочено, че той е разузнавач сектор „ПКП“ при ОДМВР-София. Към представената по делото преписка от ОДМВР-София, е приложено писмено доказателство, от което се установява материалната компетентност на лицето, издало заповедта, а именно: заповед рег. № 517з-2164/30.04.2019 г. на Директора на ОД-МВР-София, с която инспектор Д. К. Н. – разузнавач IV степен в 01 група на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 01 РУ-СДВР е преназначен на изпълнителска длъжност разузнавач I V степен в група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД-МВР-София .

В процесната заповед за задържане на лице е посочено основанието за издаването чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).

Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР , а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. По своята правна същност, мярка „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление. Независимо от това становище, 2 административният акт следва да съдържа минимални мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него.

За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е посочено и основанието за задържане. В процесната заповед е посочено фактическо основание за задържането: „Извършител на престъпление по чл. 330 ал.1 от НК по ЗМК 176/22 г. по описа на РУ-Сливница“. Въпреки, че от приложените към преписката писмени сведения и по-конкретно – докладна-записка рег. № 517-20827/19.09.2022 г. до Началник СПКП при ОД-МВР-София, може да се изведе такава информация – че е образувано досъдебно производство № 176/2022 г. по описа на РУ-Сливница за извършено престъпление по чл. 330 от НК, както и фактически обстоятелства, които свързват жалбоподателя с участието му в конкретното престъпление, то в оспорената заповед за задържане, обаче, липсва дори и лаконично описание как се установява съпричастността на задържаното лице към конкретното противоправно деяние, чрез което да се допълнят мотивите за издаването на същата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.

В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й - чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.

По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и оспорената заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 29/15.07.2022 г., издадена от Д. К.

Н., Разузнавач сектор „ПКП“ при ОД-МВР-София, следва да се отмени като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски, доколкото своевременно е заявил искане и е представил доказателства за сторени разноски. Предвид въведеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева съгласно 35а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. А. Л., подадена чрез адв. Б., заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 29/15.07.2022 г., издадена от Д. К. Н., разузнавач сектор „ПКП“ при ОД-МВРСофия.

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 АПК, ОДМВР - София, представлявана от директора Живко Коцев, да заплати на В. А. Л., чрез пълномощника му адв. Б., сумата от 300 (триста) лева.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Софияобласт в 14 - дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4