Определение № 1178 от 14.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 14.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002103076 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П., чрез адв. С. П. срещу решение № 188/15.02.2023г., постановено по в.гр.д. № 1214/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 266652 от 24.11.2021г. по гр.д. № 12055/2019г. по описа на СГС, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен Предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 03.05.2017г. с продавач К. Й. Ж. с ЕГН [ЕГН], починала на 19.05.2017г. и наследена от наследниците й по закон, по съребрена линия – М. П. Б. с ЕГН [ЕГН], С. В. Т. с ЕГН [ЕГН], Е. П. С. с ЕГН [ЕГН] – поставена по пълно запрещение и действаща чрез настойника М. М. С. с ЕГН [ЕГН], Д. С. Д. с ЕГН [ЕГН] и Т. К. Х. с ЕГН [ЕГН], от една страна и от друга страна П. И. П. с ЕГН [ЕГН], като купувач, за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], Столична община – район „Младост“,[жк], [жилищен адрес] и представляващ апартамент № 31, с идентификатор ............................, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 44.78 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 18 с площ от 2.23 кв.м. и таванско помещение без посочен номер и квадратура, ведно с 2.111 % ид.ч. от правото на строеж върху общинска земя и от общите части на вход 7 на сградата, който недвижим имот е подробно индивидуализиран в Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 18.12.1997г. между Столична община и К. Й. Ж., като вместо него САС е отхвърлил предявения от П. И. П. срещу М. П.

1

Б., С. В. Т., Е. П. С., действаща чрез настойника М. М. С., Д. С. Д. и Т. К. конститутивен иск.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Т. К. Х., М. П. Б., чрез адв. П. К. и Д. С. Д., чрез адв. С. П. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Ответниците С. В. Т. и Е. П. С. не са подали отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени такива, обяснения на страна и заключението на единичната съдебно-психиатрична експертиза, обосновава извод за отсъствие на валиден предварителен договор като източник на потестативното право на ищеца да иска обявяването му за окончателен. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС и задължението на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правните сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича от сделката или от събраните по делото доказателства, приел, че К. Ж., като продавач не е формирала и изявила съгласие за сключване на процесния предварителен договор, поради което същият е нищожен поради липса на съгласие на продавача. В тази връзка изложил съображения, че неподписването на предварителния договор от продавача със саморъчен подпис, а чрез поставянето на отпечатък от палеца на дясната ръка на всяка от 7-те страници на предварителния договор, от грамотен и без недъзи възрастен човек е пречка да се приеме, че същият е изявил съгласие и че то е било свободно формирано. Подкрепил този извод с данните по делото, сочещи на продължително във времето състояние на безпомощност на продавача, довели до големи по размери декубитални язви, дори на петите, високи нива на урея, церебрални исхемични атаки и прием на „Ноотропил“. Наред с това формирал извод за нищожност на предварителния договор поради противоречие на добрите нрави посочвайки, че е обществено неприемливо в общото физическо и здравословно състояние на възрастна жена, без низходящи, изпаднала в безпомощност за каквото и да е движение и грижа сама за себе 2 си, настанена в здравно заведение, без достатъчно доходи да заплати лечението си, да се поднася текст на предварителен договор за подпис при неспособност да положи саморъчен подпис и да си напише трите имена. Освен това посочил, че пазарната цена на апартамента, уговорена в предварителния договор е много по-ниска от пазарните цени за аналогични апартаменти, както и локация в близост до метростанция в столицата. От друга страна развил съображения, че ищцата – купувач по предварителния договор не е установила да е изправна страна по същия, доколкото от приетите по делото писмени доказателства не се установява да е спазила уговорения в договора срок за плащане на задатъка, нито реално да е извършила паричен превод. Посочил, че неизправността на купувача по договора е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения конститутивен иск. В заключение въззивният съд е посочил, че обсъденото обосновава извод за неоснователност на предявения иск, в който смисъл постановил обжалваното решение.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото и по които въззивният съд се е произнесъл:

1/ може ли въззивният съд да констатира служебно и да прогласи нищожността на сделката от значение за решаване на правния спор поради липса на воля/съгласие на страна по договора, без да е налице надлежно позоваване пред първата инстанция и във въззивната жалба от заинтересованата страна по делото и в нарушение на принципа на състезателното начало в гражданския процес?

В случаите на служебно констатирана от съда за първи път във въззивното производство нищожност на правната сделка, която сделка е от значение за решаване на правния спор, без да е налице възражение от заинтересованата страна или произнасяне от първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да информира страните преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожния договор, както и да даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства и чак тогава да се произнесе по нищожността в мотивите на решението или въззивният съд може да се произнесе в мотивите на решението служебно, констатирайки нищожността на договора, без да е спазил принципа на състезателното начало, а именно без да е предоставил възможност на страните да вземат становище и да предприемат съответни процесуални действия?

2/ може ли въззивният съд да констатира служебно и да прогласи нищожността на сделката от значение за решаване на правния спор поради противоречие с добрите нрави, без да е налице оплакване от заинтересованата страна в този смисъл, надлежно въвеждане от страните в предмета на спора на обуславящите нищожността факти и тяхното надлежно доказване, с доводи за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в мотивите на ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС?

3/ доколкото чл. 269, изр. 2 от ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може ли да приеме, че първоинстанционният съд погрешно е приел за установен факта на плащане на задатъка по договора, ако във въззивната жалба не се съдържа оплакване, че този релевантен за делото факт е погрешно приет за установен от 3 първоинстанционния съд?

Жалбоподателката навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези процесуалноправни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие и с практиката на ВКС по чл.

290 от ГПК, и конкретно: Решение № 18 от 25.02.2021г. по т.д. № 434/2020г. на ВКС, I ТО;

Решение № 209 от 20.02.2018г. по т.д. № 1096/2017г. на ВКС, I ТО.

4/ Налице ли е нищожност на предварителния договор за продажба на недвижим имот като противоречащ на добрите нрави само поради това, че е сключен на цена много по-ниска от пазарните цени за аналогични апартаменти и към кой момент следва да бъдат определени тези служещи за сравнение пазарни цени – към датата на сключване на договора или към датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция? – противоречие с Решение № 24 от 09.02.2016г. по гр.д. № 2419/2015г. на ВКС, III ГО;

5/ Може ли купувачът да упражни потестативното си право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако не е заплатил изобщо или не е платил в срок договорения в предварителния договор задатък като част от цената на имота? – противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 455 от 19.12.2013г. по гр.д. № 3635/2013г. на ВКС, IV ГО;

Решение № 28/01.07.2011г. по гр.д. № 207/2010г. на ВКС, II ГО; Решение № 72/14.07.2011г. по гр.д. № 659/2010г. на ВКС, I ГО и Решение № 537/08.07.2010г. по гр.д. № 349/2009г. на ВКС, III ГО;

6/ договор сключен от формално дееспособно лице ако то при сключването му е било в състояние на продължителна неспособност да разбира или да ръководи действията си унищожаем ли е на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД или е нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, в светлината на отговора на ТР № 5/2020г. от 30.05.2022г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 5/2014г. от 12.12.2016г. на ОСТК на ВКС.

Касаторката поддържа, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, като самостоятелна предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В тази връзка се позовава на приетото в Определение № 163 от 07.03.2023г. по т.д. № 2791/2022г. и Определение № 339 от 02.03.2023г. по гр.д. № 3578/2022г. на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки – формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна 4 преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускане на решението до касационен контрол.