Решение № 346 от 02.11.2020, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1130/2020
- Вид
- Решение № 346
- Подписан
- 02.11.2020
- В сила
- 23.11.2020
- Състав
- Цанка Георгиева Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 264, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
Номер 346
02.11.2020 г.
Град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Сливен
IV състав
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател:
Галина Е. Пенева
Цанка Г. Неделчева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20202230201130 по описа за 2020 година Производството е образувано по повод жалба от А. П. А. с ЕГН ********** от с.
Блатец, общ. Сливен, против НП № 1115 от 27.03.2020 год., издадено от Началник РУ на ОД МВР - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.03.2020 год. бил съставен АУАН с фабр. № 717187 против жалбоподателя за това, че на 12.03.2020 год. около 23,00 часа в с. Блатец, общ. Сливен, ул.
„Карандила” пред кметството не изпълнил даденото законово полицейско разпореждане, издадено със стоп палка по образец, като напуска автомобила и бяга и по този начин осуетява полицейската проверка и съзнателно попречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба, в качеството му на водач на автомобил. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 264, ал.
1 от ЗМВР. Актът бил връчен при отказ от страна на нарушителя на 13.03.2020 год., 1 което било удостоверено с подпис и трите имена на един свидетел (л. 4 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 1115 от 27.03.2020 год., издадено от Началник на РУ на ОД МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. НП било връчено лично на жалбоподателя на 19.08.2020 год. (л. 7 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В настоящия случай видно от съставения акт, свидетелят при установяване на нарушението и при съставянето на акта е посочен и като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. В Решение № 232/14.01.2011 год. по КАНД № 204/2010 год. по описа на СлАС изрично е посочено, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат: първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в найголяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка; втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта; третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта и четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се 2 възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В решението на СлАС е посочено още, че тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства; както и че за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва винаги да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН; както и че според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. В същото решение е посочено, че съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта; че по аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по горе посочени свидетели; както и че нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства. Процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл след като в акта едно и също лице е посочено и като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, и като свидетел на отказа на нарушителя да го подпише, означава, че не е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, което ограничава неговото право на защита.
Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно цитираната разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С израза „нередовност в акта” законодателя е предвидил нередовност в съдържанието на акта, но не и нередовност в процедурата по съставянето му, каквато безспорно е налице в настоящия случай.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и разпоредбите на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като 3 неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1115 от 27.03.2020 год., издадено от Началник РУ на ОД МВР - Сливен, с което на А. П. А. с ЕГН ********** от с. Блатец, общ. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4