Решение № 260076 от 16.09.2020, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 4091/2019
- Вид
- Решение № 260076
- Подписан
- 16.09.2020
- В сила
- 21.10.2020
- Състав
- МИРОСЛАВА РАЙЧЕВА НЕДЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ град
Д., 16.09.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и два** година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА при секретаря С. Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева, гражданско дело №4091 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.К.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. В.К. от ДАК срещу “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т.-*, бул. „В.В.” №**, представлявано от П. С.С., Г.К. и Я.М.Д.. Искът е с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК /отрицателен установителен/, да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи паричната сума в размер на 829.06 лв., представляваща допълнително начислена стойност на ел.енергия по фактура №** от 31.10.2019г. за периода 28.07.**г. – 27.12.**г. за обект, находящ се в село П., общ.Д., ул. »**» №**, с клиентски №** и с абонатен №**.
Искът се основава на следните обстоятелства: ищецът е клиент на ответното дружество за обект, находящ се на адрес: село П., общ.Д., ул. »**» №**, с клиентски №** и с абонатен №**.
На 14.12.**г. П.Д. закупил горепосочения имот в с.П., представляващ къща с дворно място, видно от нот. акт №**, том **, дело №**г. по описа на СВ-Д.. Съгласно уговорката между продавач и купувач, ищецът трябвало да влезе във владение най-късно до 01.04.**г. Обектът бил електрифициран, като електромерът бил поставен от служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД в табло и то заключено със специален ключ, а ищецът в качеството си на потребител нямал достъп до него.
Такъв са имали единствено и само служители на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР „АД.
Като изряден потребител на електрическа енергия ищецът редовно заплащал консумираната електроенергия. На 07.**.**г., П.Д. отишъл да заплати текущото задължение и на касата на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД го уведомили, че за този клиентски номер има издадена фактура от 31.10.**г. на стойност от 829.06 лева, с падеж - **.**.** г.
На 08.**.**г., ищецът получил пощенска пратка и така разбрал, че била издадена фактура от дата 31.10.**г. и от документите било видно, че се иска от потребителя Д. да заплати процесната сума от 829.06 лв., като в противен случай предстояло прекъсване на захранването.
На 08.**.**г. П.Д. подал жалба с вх. №**/08.**.2019г до „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с която на основание чл.36, ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, оспорил стойността на фактурата, тьй като електроразпределителното дружество искало да бъде заплатена електроенергия, която обаче реално не е била доставена и не е потребена и не било ясно как е изчислена. С подадената жалба, писмено било поискано от ответника да бъдат предоставени всички документи, дали основание за извършеното корекционно изчисление на процесното количество електроенергия.
Ищецът излага следните доводи за недължимост на коригираната сметка:
Средството за търговско измерване (електромер) се намира в заключено от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД метално табло с щит, като ищецът в качеството си на потребител на ел. енергия няма достъп до него. Средствата за тьрговско измерване на електрическата енергия, както и таблата или шкафовете, където те са разположени, са собственост на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, като то поставя върху тях приспособления и/или знаци за ограничаване на достъпа. Сметките, които ищеца е заплащал са били в рамките на нормалното потребление и са съответствали на консумираната електроенергия в обекта и не се е налагало да подава искане за проверка на електромера; не е присъствал на демонтажа или отваряне на електромера, като, ако това е извършено, то е станано без негово знание и съгласие; не е знаел, че евентуално преди датата на проверката, електроенергията не се е отчитала точно или частично.
Средството за търговско измерване (електромер) било собственост на електроразпределителното дружество и същото носело отговорността за периодичната му проверка, правилно съхранение и ограничаване на достъпа на трети лица до него, като ищецът, в качеството си на потребител на ел. енергия, по никакъв начин не можел да отговаря за неизправност или вмешателство в електромера, още по малко за наличието на контролни знаци /пломби/.
Поддържането на техническата изправност на средствата за тьрговско измерване било задължение на електроразпределителното дружество, доколкото се явявало техен собственик, съгласно чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката, като в негов риск оставал евентуалната загуба на неотчетена електроенергия. Доколкото средството за тьрговско измерване било поставено на общодостъпно място, с реална възможност за външна намеса от всяко трето лице, то отсъствало основание в тежест на ищеца, като потребител, да се възложат правните последици от точното изпълнение на задълженията на доставчика.
В качеството си на потребител на ел. енергия, ищецът е присъствал на демонтажа на електромера. Съгласно получения Констативен протокол №** е записано, че на 27.12.**г., СТИ е подменен с нов, а протокола е подписан от Д., но му било обяснено, че просто стария електромер се подменя с нов. В Констативния протокол от метрологичната експертиза на средството за измерване №***г. е видно, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, било обстоятелството, че при подобен род корекции, не ставало ясно при липса на проверки, към коя дата точно било налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна водело до неоснователно обогатяване на електроразпределителното дружество. В тази връзка, разпоредбите на чл.38 от Общите условия на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД и чл.49, и чл.55 от ПИКЕЕ, съществено противоречали на основни принципи на правото, както и на добрите нрави. Доколкото преизчисляването не било съобразено с действителната консумация, клаузата се явявала неравноправна по смисъла на чл.143, т. 14 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.26, ал.4 от ЗЗД, следвала да се счита неписана. Съгласно практиката на Европейският съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от ДР на същият, "Националният съд бил длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато приеме такава клауза за неравноправна, той не я прилагал, освен ако потребителят се противопостави на това...".
С оглед практиката на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК, задължителна за съдилищата, констативният протокол за проверка не бил годен да установи съществуването на валидно правно основание за електроразпределителното дружество да получи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществувала законова норма, признаваща възможност за последваща едностранна промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия.
Съобразно последната практика на ВКС / Решение №189/20** г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС П т.о. и Решение № 79/**.05.20**г. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС II т.о./, по реда на чл.290 от ГПК, съставляващи според разясненията в т.1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, бил даден отрицателен отговор на въпроса: съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Според задължителната практика, коригирането на сметки за вече доставена електрическа енергия, въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, противоречала на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната огговорност и било недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
Посочената методика на чл.55 от ПИКЕЕ, допускала възможността сметката на абоната да бъде коригирана едностранно от електроразпределителното дружество, въз основа на количество електроенергия, което реално не е доставеното и потребено. Подобна практика водела до неоснователно обогатяване на електроразпределителното дружество и клаузата на чл.55 от ПИКЕЕ налагало на потребителя да изпълни задължението си за заплащане на цената, дори и ако доставчикът на ел.енергия не е изпълнил своето задължение - реално да достави онова количество електроенергия, което иска от абоната да заплати. В този смисъл били Решение № 1081/07.02.2008 г., постановено по търг. дело № 657/2007 г. на ВКС, както и чл.13 от Директива №2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно който, държавите-членки гарантирали чрез вътрешните си нормативни механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно, въз основа на реалното енергийно потребление и информацията била представена по ясен и разбираем начин и купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Напълно неясно било и начисляването на различно количество ел. енергия в размер на 4194кВТч, с начален период от 28.07.**г до 27.12.**г. След като невизуализираната тарифа подлежала на разчитане със специален софтуер, с който разполагали само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийното дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията била възпрепятствана. Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър бил в пряко нарушение на Общите условия на дружеството, разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ, Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите, задължаващи дружеството- доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване.
Статичен еднофазен двутарифен електромер с идентификационен № **** е параметризиран да отчита консумираната ел. енергия само по две тарифи - дневна и нощна. В настоящия случай, електромерът бил параметризиран да отчита по три тарифи, без да имало подадено за целта заявление от абоната-потребител.
Тъй като ищецът бил битов абонат, при липсата на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита по този начин не е било обвързващо за потребителя, тъй като представлявало отклонение от договора. По изложените съображения, липсвало основание за допълнително начисляване на отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.4.
В настоящия случай, от представения констативен протокол №***/27.12.**г. за техническа проверка и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №**/22.10.2019г., гр.В. се установявало по несъмнен начин, че при проверката не са били констатирани механични повреди, деформации или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера, т.е. не била установена грешка при измерването на консумираната енергия.Ищецът твърди, че изследването е извършено след повече от 12 месеца след извършване на проверката и демонтирането на електромера, което било нарушение на разпоредбата на чл.675а,ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече, видно и от двата протокола, „електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия". Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател.
С оглед направените оспорвания и твърдения, Д. моли за уважаване на иска, като претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби" АД, с който се оспорва предявения иск.
Разпечатката съдържа 33 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e115f52-2715-4ff7-8436-81ae3e765862