Решение № 3010 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3010 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330100744 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 143, вр. чл. 139 от СК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. В. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Х. Б., ЕГН **********, против В. Г. Г., ЕГН **********. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Съгласно предходен съдебен акт бащата бил осъден да заплаща издръжка от 233,25 лв. Размерът на издръжката не бил адекватен с оглед на ръста на минималната работна заплата. Г. била ученичка в ***** клас. Нараснали разходите за храна, облекло, образование. Прави се искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 269,25 лева месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че получава пенсия от 667,66 лв. Оспорва твърденията за доходите на майката. Сочи, че доходите му не са достатъчни за оцеляването му.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представеното по делото Удостоверение за раждане № ***** г., издадено въз основа на Акт за раждане № *****, че Г. В. Г., ЕГН **********, е дете на М. Х. Б., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********.

От представения препис от Решение № 2268/20.06.2022 г., постановено по гр. дело № 19495/2021 г., по описа на Районен съд – П., се установява, че бащата е осъден да заплаща издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен представител, в 1 размер на 177,50 лева месечно. От посоченото съдебно решение се изяснява, че гражданският брак между М. Б. и В. Г. е прекратен, като родителските права по отношение на детето Г. Г. са предоставени за упражняване от майката и е определено местоживеене на детето при нея. Определен е режим на лични отношения между бащата и детето.

По делото е представен и препис от изпълнителен лист № 1438/20.05.2024 г., издаден в полза на Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка М. Б., въз основа на Протоколно определение № 4729/09.05.2024 г. по гр. дело № 3485/2024 г., по описа на Районен съд – П., с което е изменено горепосоченото съдебно решение от 20.06.2022 г., като е увеличена издръжката, която бащата В. Г. е задължен да заплаща на детето Г. Г., от 177,50 лв. на 233,25 лв., считано от 26.02.2024 г., до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.

От приетата по делото Служебна бележка № УВД-001-8/10.01.2025 г., издадена от ***** се изяснява, че детето Г. В. Г. е записана като редовен ученик в дневна форма на обучение, в ***** клас, специалност ***** за учебната 2024/2025 г.

Видно е от представеното с отговора на исковата молба Експертно решение на ТЕЛК № *****, че ответникът В. Г. е преосвидетелстван, като му е определена 92,00 % ТНР без чужда помощ за срок от 2 години (до 01.05.2025 г.). Същият е с водеща диагноза *****, а като противопоказни условия на труд в експертното решение са посочени: тежка физическа работа, психоемоционално напрежение.

От приетото по делото Удостоверение изх. № 3040-15-8 от 11.02.2025 г., издадено от ТП на НОИ – П., се установява, че ответникът получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване със срок 01.05.2025 г. в размер на 667,66 лв. В удостоверението е отразено, че по запор, наложен от частен съдебен изпълнител, е удържана сумата от 466,50 лв., като размерът на сумата за получаване за месец февруари 2025 г. е 201,16 лв.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

С Протоколно определение № 4729/09.05.2024 г. по гр. дело № 3485/2024 г., по описа на Районен съд – П., е изменено Решение № 2268/20.06.2022 г., постановено по гр. дело № 19495/2021 г., по описа на Районен съд – П., като е увеличена издръжката от 177,50 лв. на 233,25 лв. за детето Г. Г.. Определението е влязло в законна сила на 17.05.2024 г. Към момента е изминал период от една година, като по делото не е спорно, че детето живее с майка си, която полага ежедневни грижи за него. Нуждите са нараснали, тъй като детето е пораснало. Средствата, необходими за посрещане на базовите му потребности са се увеличили. Между страните не е спорно, че родителските права по отношение на Г. Г. са предоставени за упражняване от майката М. Б. и е определено местоживеене на детето при нея. Страните не спорят, че имат 2 още едно дете – М. В. Г., род. през ***** г., на което също дължат издръжка. Тези обстоятелства се установяват и от приетото по делото съдебно решение, с което е прекратен бракът между родителите на ищцата.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която от 1 януари 2025 г. е 1077 лв. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (чл. 143, ал. 2 от СК), като съобразно своите възможности и материално състояние, следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето.

Конкретният размер на тази издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК), но не може да бъде по-малък от предвидения в закона минимум. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в по-висок от присъдения вече размер, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл.

150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. При изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нов, съдът е длъжен да съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 СК, т.е. да съобрази, както новите, нараснали нужди на детето, така и възможностите на родителя, от когото се търси издръжката. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

В настоящия случай, при преценка какъв е подходящият размер на издръжката за детето, съдът взе предвид неговата възраст и разходите, свързани със закупуване на 3 дрехи, храна и посещаване на учебно заведение. През изминалия период от време съществува промяна на икономическата обстановка в страната, съответно промяна и в нуждите на детето. Двамата родители са задължени да осигуряват месечна издръжка на ищцата, която да осигури покриване на базисните й потребности от храна, облекло, добри жилищни условия, образование. Освен това законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК, независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. В тази връзка следва да се посочи, че от представеното от ответника експертно решение на ТЕЛК от *****, на същия е определена ТНР без чужда помощ за срок от две години – до 01.05.2025 г., която дата е настъпила в хода на процеса, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобразява този факт. Съдът взема предвид и факта, че родителите на ищеца имат и друго дете – малолетният М. Г., на който също дължат безусловно издръжка.

Предвид изложеното и след като съобрази обстоятелството, че ищцата претендира занапред месечна издръжка в минимален размер (с оглед диспозитивното начало и размера на претенцията), съдът намира, че предявеният иск е основателен в пълен размер, като следва да се увеличи определената с горепосоченото протоколно определение от 09.05.2024 г. издръжка от 233,25 лева на 269,25 лева за детето Г. Г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.01.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора в настоящото производство по предявения иск с правно основание чл. 143, вр. чл. 139 от СК и уважаването на иска изцяло, са налице основания направените от ищцовата страна разноски да се възложат върху ответника.

Тъй като са налице между страните две отделни производства относно издръжката на двете деца, то съдът намира за справедливо да бъдат присъдени по ½ от адвокатския хонорар по всяко от производствата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 51,84 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в тази му част.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Протоколно определение № 4729 от 09.05.2024 г. по гр. дело № 3485/2024 г., по описа на Районен съд – П., месечна издръжка, дължима от В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, на Г. В. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, като УВЕЛИЧАВА същата от 233,25 лева на 269,25 лева /двеста шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Х. Б., ЕГН **********, сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/ – направени разноски.

ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 51,84 лева /петдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5