Решение № 2256 от 03.12.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2256

Сливен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА канд № 20257220600664 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т. Р. В., подадена чрез пълномощник, против Решение № 236 от 02.10.2025 г., постановено по АНД № 732/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-001088/ 04.03.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с което на касационния жалбоподател, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 26 контролни точки за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е преквалифицирано извършеното нарушение от чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което категорично не кореспондира с описаната фактическа обстановка и е налице противоречие между правната квалификация на деянието и фактическото му описание. Счита това за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, което води до отмяна на НП. Счита за незаконосъобразно, че районният съд вместо да отмени НП е преквалифицирал деянието и съответно е потвърдил НП. Посочва, че нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП е изменена и предвижданото към датата на извършване на нарушението наказание за системност на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, към датата на постановяване на съдебното решение и преди влизане в сила на НП е отпаднало. Счита, че е следвало първоинстанционният съд да приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и да отмени НП. Моли съда да постанови решение, по силата на което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Сливен и постанови ново, по силата на което отмени НП № 25-0804-001088/ 04.03.2025 г. на Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен. Претендира присъждане на направените разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Т. Р. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Твърди, че: след изменението на ЗДвП има по-благоприятен закон и нарушението, за което доверителят му е санкциониран не съществува като такова; съдът е бил длъжен да приложи чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което не е направил и това прави решението незаконосъобразно. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД МВР – Сливен, сектор „ПП“ – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, чрез пълномощник, в което заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на обжалваното решение, поради което моли да бъде оставено в сила. Предвид претенцията на насрещната страна за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намален размерът на разноските в тази им част.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 22.10.2024 г. в 15:11часа, в общ. Сливен, на път първи клас № I-6 км. 384+500 в посока гр. Сливен, с автоматизирано техническо средство разположено към гр. Казанлък, било заснето движение на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № [рег. номер], с превишена скорост 131 км/ч, при общо ограничение до 90 км/ч за извън населено място и приспаднат толеранс от 3%. Превишението на скоростта от 41 км/ч било установено с АТСС ARHCAM S1 № 11743СС, фиксирано в снимка № 0044962 с точен час, дата и GPS координати. След установяване на лицето, което е управлявало МПС, на жалбоподателя била изпратена покана да се яви на 23.12.2024 г. в Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Сливен за съставяне на АУАН, която получил лично на 09.12.2024 г. Същият не се явил за съставяне на АУАН.

На 16.01.2025 г. бил съставен АУАН бл. № 170143 по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствието на жалбоподателя, като актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите, и предявен на нарушителя на 29.01.2025 г., без вписани възражения по него. Писмени възражения не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 8436640, влязъл в сила на дата 03.01.2024 г., ЕФ К № 9015899, влязъл в сила на 08.05.2024 г. и ЕФ К № 9165318, влязъл в сила на 02.07.2024 г. В АУАН е посочено, че същият е съставен след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП и връчена покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за явяване на 23.12.2024 г.

Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което е възприета описаната в акта фактическа обстановка. Посочено е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – водач, системно превишаващ разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ ч. Наказващият орган е посочил, че водачът виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 26 контролни точки.

При постановяване на решението Районният съд е приел, че: при съставянето на АУАН и издаване на НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна; АУАН и НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените срокове; НП е издадено от компетентен орган; актът законосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, който не се е явил за съставянето му след надлежно връчена покана. Приел е за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение, което покрива състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Формирал е извод, според който фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, поради което е упражнил правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, като е преквалифицирал нарушението от такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че нарушението правилно е квалифицирано като системно, поради което законосъобразно е определено наложеното наказание и са му отнети общо 26 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт.

С издаденото НП касационният жалбоподател е санкциониран за нарушение, извършено в условията на системност. С нормата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер на 400 лева за водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място - за превишаване от 41 до 50 km/h. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, в действащата към датата на издаване на НП редакция, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., като съгласно новата редакция, в сила от 07.09.2025 г., при системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Към датата на постановяване на обжалваното решение е било в сила посоченото изменение, по силата на което в ал. 5 на чл. 182 от ЗДвП за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП не е предвидено наказание за системно нарушение. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Процесният случай е именно такъв. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в АУАН и в НП място, дата и час касационният жалбоподател е управлявал лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № [рег. номер], като се е движил извън рамките на населено място, със скорост от 131км/ч, с приспаднат толеранс от 3%, при общо ограничение до 90 км/ч за извън населено място, т.е. с превишение от 41 км/ч.

Фактическите констатации за действията на санкционираното лице, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както е приел и районният съд. С оглед посоченото изменение на санкционната разпоредба обаче и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, същото следва да бъде санкционирано по разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, с налагане на административно наказание глоба в размер на 400 лева. Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. С посочената норма за районния съд е предвидена възможност за преквалифициране на деянието чрез изменение на оспореното НП, без правото на защита на страната да е нарушено или ограничено. Районният съд е приел, че нарушението е неправилно квалифицирано, като е изменил НП и е преквалифицирал нарушението от такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чрез приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Липсва обаче произнасяне по санкционната разпоредба, спрямо която е следвало да упражни същото правомощие по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Упражняването на това правомощие от районния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, и в резултат да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и редакцията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.