Решение № 247 от 23.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Благоевград, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Петър Пандев

Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕкатерина Тодорова Даракчиева (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно частно наказателно дело № 20211200600944 по описа за 2021 година Производството е по чл. 163, ал. 1 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ) вр. с чл.

318 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат И. Н.Х., служебен защитник на Б.

АНГ. М. срещу Решение № 209 от 06.12.20. г. по ч.н.д. № 1676/20. г. по описа на РС – Б. с което е постановено принудително настаняване и лечение по отношение на Б. АНГ. М. в Първо отделение на ,,ЦПЗ Б.“ ЕООД при пълен болничен режим и стационарни условия на лечение и при първоначален срок от 1 месец.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като РС след обсъждане на материалите по делото, неправилно е приел, че са събрани достатъчно обективни доказателства, за да се направи извод за задължително настаняване и лечение на освидетелствания. Защитникът счита, че не е установено по един безспорен и категоричен начин какво е точното здравословно състояние на М. и как ще бъде провеждано лечението му. Прави искане решението на районния съд да бъде отменено.

Адв. К., упълномощен защитник във въззивното производство 1 поддържа жалбата, изразява становище, че решението на районния съд следва да бъде преразгледано. Освидетелстваният е осъзнал и приел лечението и в този смисъл въззвината инстанция следва да постанови своя съдебен акт.

Освидетелстваното лице Б.М. в своя лична защита заявява, че първоначално е отказал да приема лекарства и да даде информирано съгласие за лечението си, тъй като тогава нямал поставена диагноза. След като му била поставена официална такава започнал прием на лекарства и не е създавал никакви проблеми в отделението. Заявява, че ще продължи да ги взема и в домашни условия, като разчита и на приятелката си да му оказва подкрепа в тази насока. В своята последна дума е заявил, че не желае да се връща в отделението, ще си пие лекарствата всяка сутрин и вечер, за което е дал обещание пред съда.

Окръжна прокуратура – Б. чрез своя представител изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението.

,,Ц. за п.з.“ – Б. пред въззивната инстанция се представлява от д-р К., която е изготвила и представила съдебно-психиатричната експертиза в първата инстанция. Същата заявява, че няма промяна в първоначалното становище в съдебно заседание на 06.12.2021 г. пред районния съд относно това, че освидетелстваният следва да продължи лечението си в Първо отделение на ЦПЗ – Б. в стационарна форма, за да продължи наблюдението на лекарския екип върху пациента. Единствената промяна към настоящия момент е свързана с това, че М. взима препоръчаните му лекарства, но не показва самосъзнание за необходимостта от такова, а само формално за постигане на краен удовлетворителен за него резултат от делото.

Окръжният съд като взе предвид становищата на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на събраната в производството доказателствена съвкупност – показанията на разпитаните свидетели И. М.а и И. Т. писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза, която не се променя съществено и след дадените от освидетелствания обяснения пред окръжния съд, новите показания на св. Терзийска и становището на представителя на ЦПЗ – Б. – д-р К.

Производството пред районния съд е образувано на основание чл. 158, ал.

3 от ЗЗ въз основа на Предложение на управителя на ,,Център за психично здраве“ – Б. ЕООД за откриване на процедура за задължително настаняване и лечение на Б. АНГ. М., ЕГН **********.

От данните по делото е видно, че М. живее с майка си на адрес гр. Б. ул.

,,А. К.“ № 11. Освидетелстваното лице постъпило в ,,ЦПЗ – Б.“ ЕООД на 20.11.2021 г. в първо отделение по спешност, доведен от ЦСМП – С.. М. е настанен в Първо психиатрично отделение поради възбудно-агресивна 2 симптоматика, приет в спешен порядък. От медицинската справка, приета в първоинстанционното производство е отразено, че лицето има натрапчиви мисли, страх, чува гласове, раздразнителен, изпитва тревожност.

Освидетелстваното лице не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение. При първоначалното психиатрично изследване се установява, че лицето е напрегнато, тревожно, агресивно към близките.

Посочват, че се касае за пациент с алкохолни злоупотреби. В хода на съдебното следствие пред районния съд са разпитани майката и приятелката на същия – И. М.а и И. Т. От показанията на първата се установява, че на 17.11.2021 г. М. разбил вратата на спалнята й и скъсал кабелите на телевизора, поради което същата от страх се преместила да живее при другия си син. Преди 5-6 години също е проявявал физическа агресия спрямо нея, но въпреки това не подала оплакване. В последно време започнал да употребява повече алкохол. Свидетелката Т. в показанията си твърди, че познава М. от 4 месеца като грижовен и интелигентен. На 19.11.2021 г. отишли в с. И. в къщата на родителите му, където пренощували. На другия ден Т. дошла в Б.по работа, а М. останал в селото. Когато се върнала по-късно същия ден заварила пред къщата полиция и линейка. От полицаите разбрала, че М. е заплашвал хората от селото с нож и брадва. През последните 2-3 седмици забелязала, че М. бил по-раздразнителен. От докладна записка изготвена от Н.

П. – мл. автоконтрольор в РУ – С. /съдържаща се в преписка УРИ 33900010430/30.11.2021 г. по описа на РУ-С., приложена като доказателството в първоинстанционното производство/, се установява, че заедно с колегата си Пламен Дуков около 15.45 ч. на 30.11.2021 г. били изпратени в с. И. по постъпил сигнал за агресивно лице заплашващо младежи на центъра на селото, с окървавени ръце и нож в ръка. При отиването им на място установили три лица – В. Д. на 19 г., А. Ч. – на 15 г. и С. Д. на 18 г., които разказали как непознато лице се насочило към тях докато си седели на площада. Мъжът, който носел брадва и нож, с окървавени ръце, започнал да ги заплашва, обижда и псува, след което се прибрал в къщата си намираща се срещу черквата. Полицейските служители се отправили към къщата, входната врата на която била заключена, почукали след което се показало лице, което се държало агресивно с тях. Служителите на реда се представили, а мъжът започнал да ги обижда, след което затворил вратата. Полицаите почакали, мъжът отново се показал като държал в ръката сатър и в същия момент им казал със заканителен тон ,,Само ми елате!“. След проведени продължителни преговори с лицето, накрая успели да го задържат и за тяхна собствена безопасност предвид състоянието на лицето се наложило да му поставят белезници. Самоличността на същия била установена и това бил Б. АНГ. М..

Пристигналият на място екип на ФСМП гр. С. прегледал М. и му превързал ръката. Снети били писмени обяснения от лицата спрямо, които последният осъществил посочените по-горе агресивни действия.

Първоинстанционният съд е изслушал М. в съдебно заседание, който отричал да е проявявал агресия към когото и да било. В конкретния ден си 3 работел по къщата, бил употребил алкохол и действително имал нож и брадва. Когато пристигнали полицаите подпрял брадвата на вратата и им казал, че нямат право да влизат вътре без негово позволение. Оспорва да се е карал с хора по улицата.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р К. – Д. се установява, че към 01.12.2021 г. при М. е налице биполярно афективно разстройство – смесен епизод /лека степен/, персистиращо разстройство на настроението – циклотимия, които са посочени в чл. 146, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ. Според експерта, към 01.12.2021 г. задълбочения клиничен анализ не показва и не доказва наличие на качествено разстройство на съзнанието и на разсъдъчния интелектуален критерий, поради което е прието, че М. не представлява опасност за себе си и за околните. Същият е с уточнена диагноза ,,БАР“. Освидетелстваният е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. В съдебно заседание на 06.12.2021 г. вещото лице обаче е дало допълнителни обяснения, според които действително първоначално е обсъждан дневен стационар на лечение на М., но впоследствие при проследяването на пациента по време на престоя му в психиатричното отделение, вече се обсъждало лечението на освидетелствания да бъде на затворен режим с медикаменти. Експертът предлага период от 1 месец за настаняване на лицето на задължително лечение предвид динамиката в състоянието му, дори в рамките на деня, като в 7-8 часа състоянието било едно, а в следобедните часове ставал по-гневен, мрачен и некомуникативен относно бъдещото му лечение, отказвал медикаментозно лечение и заявявал, че той сам ще си определя дали да взема лекарства. Предвид динамиката в състоянието му, експертът сочи на вероятност М. да премине във фаза, в която да стане опасен за себе си и за околните. В съдебно заседание пред въззивният съд експертът, вече като представител на ЦПЗ – Б. поддържа и първоначалното си становище за необходимостта от задължително лечение в Първо отделение за срок от 1 месец при стационарна форма на лечение.

Същата акцентира на факта, че дневната стационарна форма на лечение заедно с останалите й аргументи, е неподходяща с оглед предстоящите празници до 03.01.2022 г., в който период центърът не работи и няма как да бъде осъществен контролът по прием на лекарства от М..

Първоинстанционният съд с основание се е доверил на гласните и писмени доказателства, на заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, допълнена в съдебно заседание /предвид впечатленията от пациента по време на престоя му в психиатрично отделение/, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и след извършения анализ е приел, че те се подкрепят и допълват взаимно, както и че напълно съответстват помежду си фактите и обстоятелствата, релевантни за настоящото производство. Поведението на М. е внимателно разгледано от всички аспекти, обърнато е внимание на проявената от него физическа и вербална агресия проявена към близките и околните. Показанията на свидетелите намират подкрепа и в заключението на приетата по делото 4 съдебно-психиатрична експертиза, която разкрива наличието на психично заболяване, протичащо с бърза динамика.

При установените правилно от първоинстанционния съд фактически положения, досежно наличието на медицинския и юридическия критерий за прилагане на задължителни медицински мерки за лечение на освидетелствания Б.М., а именно, че същият е лице от кръга на визирани в чл.155 от ЗЗ – лица, подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй като страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ и представлява опасност за близките си, за околните и за обществото, при състоянието на освидетелствания, първостепенният съд законосъобразно го е настанил на стационарно задължително лечение в ,,Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, за предложения от експерта срок от 1 месец.

При пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение на обжалвания съдебен акт, досежно формата на задължителното лечение, което да се проведе спрямо освидетелствания и срока на това лечение. Това е така, тъй като видно от допълнителните обяснения на вещото лице в съдебно заседание пред първия съд, поддържани като позиция и аргументи и пред въззивната инстанция, дневният стационар на лечение се оказва неподходящ и неосъществим за освидетелствания.

Следователно налице са двете кумулативно зададени от закона предпоставки по чл. 155 от ЗЗ за постановяване на задължително настаняване и лечение на освидетелствания в посоченото от първия съд лечебно заведение - ,,Център за психично здраве – Б.“ ЕООД за срок от един месец при пълен болничен режим и стационарни условия на лечение.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e10ae43-5589-46e6-94a6-d9b4ee312a4d