Решение № 462 от 18.12.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Смолян, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100331 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата С. Д. В. срещу ответника „**“ ООД, да бъде прието, че клаузите на чл.4 ал.1 т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г., сключен с „**“ ООД са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Да бъде прието, че клаузите на чл.20 ал.4 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г., сключен с „**“ ООД са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 от ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърденията в исковата молба са, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г,, сключен с „**“ ООД.

Съгласно чл.2 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г, Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит, в максимален размер на 1400.00 лева, а Кредитополучателят- ищцата се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора.

Съгласно чл.4 ал.1 т.2.2 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което Кредитополучателят заплаща на Кредитодателя такса ангажимент.

Съгласно чл.4 ал.1 т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г 1 таксата по т.2.2 е в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата. На следващо място, съгласно чл.20 ал.4 ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г, при забава за плащане текущото задължение, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договора/Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - У1Р ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „**“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по настоящия Договор. Описаните по- горе клаузи на чл.4 ал.1 т.2.3 и чл.20 ал.4 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г., сключен с ** ООД, са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.4 ал.1 т.2.2 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което Кредитополучателят заплаща на Кредитодателя такса ангажимент. Съгласно чл.4 ал.1 т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г таксата по т.2.2 е в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници. Т.е., съгласно чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 от договора, поради това, че кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора, ищцата дължи такса в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно.

Така уговорената такса в чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г. е нищожна и неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а, чл.33 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Заплащането на такса, поради това, че кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договор, т.е безспорно действие по усвояване и управление на кредита, се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК.

Отделно от това, заплащането на такса, поради това, че кредитодателят се 2 задължава да не променя лихвения процент по договор, се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, съгласно който, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорената такса в чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г. е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такса в размер на на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и е необосновано висока.

С процесната клауза на чл.4 ал.1 т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение.

Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

На трето място, клаузата на чл.4 ал.1 т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „** от 23.02.2022г. е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. С предвиждането на такса в размер на на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно, се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата за такса в размер на на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, поради задължение да не се променя лихвения процент, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост

Клаузата на чл.4 ал.1 т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл.4 ал.1 т.2.3 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.4 ал.1 т.2.3 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на втория предявен иск:

Съгласно чл.20 ал.4 ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г. при забава 3 за плащане текущото задължение, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договора/Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - VIР ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „**“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по настоящия Договор.

Т.е., съгласно чл.20 ал.4 от договора, при забава за плащане текущото задължение, ищцата дължи на ответното дружество разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към настоящия договор/Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - VIР ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „**“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита, т.е допълнителни такси и разходи.

Така уговорената такса в чл.20 ал.4 ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г е нищожна и неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а, чл.33 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Заплащането на такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и такси за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др. т.е безспорно действие по усвояване и управление на кредита, се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК.

Отделно то това, заплащането на такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и такси за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др. е безспорно действие по усвояване и управление на кредита, се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, съгласно който, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място, така уговорената такса в чл.20 ал.4 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и такси за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни 4 разговори и др. т.е безспорно действие по усвояване и управление на кредита, който са необосновано висока.

С процесната клауза на чл.20 ал.4 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Освен това, клаузата на чл.20 ал.4 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. С предвиждането на такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и такси за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., безспорно действие по усвояване и управление на кредита, се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Със заплащането на сумата за такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и такси за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др. т.е безспорно действие по усвояване и управление на кредита, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост . На четвърто място, клаузата на чл.20 ал.4 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г, е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл.20 ал.4 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г. не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.20 ал.4 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.