Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 26.03.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 462/2023
Вид
Решение № 107
Подписан
26.03.2024
В сила
14.12.2024
Състав
Атанас Кобуров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Петрич, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100462 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Национална агенция за приходите“, БУЛСТАТ 131063188, с адрес гр. София, район „****“, бул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от Изпълнителния директор Б.М., чрез пълномощника Ю.Т.П. – публичен изпълнител при ТД на НАП София, дирекция „Събиране“, с адрес за съобщения гр. София, ул. „Триадица“ № 2, ет. 6, стая 21, подадена против „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „****I“ № 17, представлявано от М.И.С., и „М-Д“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „****“ № 8, представлявано от М.И.С..

Сочи се, че на ответното дружество „М.“ ЕООД, ЕИК: ****, е връчена заповед за възлагане на ревизия № Р-22000121000518-020-001/29.01.2021 г. на 02.03.2021 г. на пълномощник на дружеството К.Н.Р.. В резултат на извършената ревизия е издаден ревизионен акт № Р-22000121000518-091-001/21.09.2021 г., връчен на задълженото лице на 27.09.2021 г. по електронен път, с който ревизионен акт са установени задължения за ДДС в общ размер на 204 280,27 лв. /двеста и четири хиляди двеста и осемдесет лева и двадесет и седем стотинки/. Твърди се, че ревизионният акт не е обжалван по административен или по съдебен ред и е влязъл в сила.

Касателно предявения главен иск се посочва, че след наличието на неизплатени публични задължения в особено големи размери, установени по надлежния ред, длъжникът „М.“ ЕООД с ЕИК **** е извършил разпоредителна сделка, обективирана в договор за покупко – продажба на МПС от 04.02.2022 г. на Нотариус **** с район на действие района 1 на РС - Петрич с рег. № *** на РНК, и вписан в регистрите на КАТ на 07.02.2022 г., а именно: ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел ПЕЖО „ЕКСПЕРТ“, с рег. № Е 2883 ВТ, рама № ***, двигател № 3009693, цвят - червен, брой места 2+1, и ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел ФОЛКСВАГЕН „КАДИ“, с peг. № Е 1277 НВ, рама № ***, двигател без номер, цвят - бял, брой места 1+1.

Релевира се също, че към датата на изповядване на сделката, управителят на дружеството купувач /вторият ответник/, е син на управителя на дружеството продавач и длъжник /първият ответник/, който е упълномощил майка си да го представлява при изповядване на процесната сделка, а в последствие е продал собствените си дялове от дружеството, представляващи 100 % от капитала, на своята майка, като към момента управител и едноличен собственик на капитала и на двете дружества е М.И.С.. В тази връзка се твърди, че е налице хипотезата на сключена възмездна сделка, във вреда на публичен взискател, по която страна е свързано с длъжника лице по смисъла на §1, т. 3, б. „д“ от ДОПК.

По отношение на иска, предявен при условията на евентуалност, се твърди, че разпоредителната сделка с единствените притежавани от длъжника активи (два броя МПСта) и при наличието на установени по надлежния ред публични задължения, е извършена с намерение да се увреди кредитора, в лицето на НАП, който е поставен в невъзможност за събиране на публичните задължения.

Предвид изложеното, с молбата са предявени главен иск с посочено правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и евентуален иск с посочено правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, за обявяване сключената между „М.“ ЕООД, ЕИК **** /продавач/ и „М-Д“ ЕООД, ЕИК **** /купувач/, двете дружества представлявани от управителя М.И.С., разпоредителна сделка, обективирана в договор за покупко - продажба на два броя МПС – Пежо „Експерт“ с рег. № Е 2883 ВТ и Фолксваген „Кади“ с рег. № Е 1277 НВ от 04.02.2022 г. на Нотариус **** при РС - Петрич с рег. № *** на РНК, за недействителна по отношение на НАП.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил и от двете ответни дружества, които изразяват становище за неоснователност на така предявените искове.

С отговора си „М.“ ЕООД навежда, че изложените в исковата молба фактически твърдения не кореспондират на осъществилите се факти от действителността, като твърди, че заповедта за възлагане на ревизия и ревизионният акт, с който е приключила ревизията, са връчени на пълномощник на дружеството, който не е уведомил своевременно дружеството за връчената заповед. Изразява становище, че не е налице вреда на публичния взискател, тъй като едно от процесните превозни средства е придобито от дружеството около три месеца след връчването на ревизионния акт и към момента на установяване на публичните задължения в активите му не е съществувало такова МПС и с неговата продажба няколко месеца след това, дружеството не е увредило публичния взискател.

2

Навежда, че към датата на извършване на атакуваната разпоредителна сделка ответното дружество е разполагало с други активи (стоки на склад, вземания към трети лица), от които взискателят да се удовлетвори, както и че извършените сделки са част от търговската дейност на дружеството, а не разпореждане с негови активи. Отрича, че към момента на сключване на сделките дружеството е имало намерение да увреди държавата, тъй като срещу отчуждаването на автомобилите е получило насрещни престации - продажни цени, като същите са еквивалентни на прехвърленото имущество. Твърди, че към датата на сключване на атакуваната сделка между страните по нея не е била налице свързаност в хипотезата на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК. Оспорва представените удостоверения за застрахователна стойност на процесните МПС-та. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира сторените по делото разноски.

Ответното дружество „М-Д“ ЕООД в отговора си твърди, че към момента на изповядване на сделката не е била налице свързаност между страните по договора, тъй като управител на дружеството купувач към онзи момент - 04.02.2022 г. е бил И.П.С., а М.С. е вписана като управител на дружеството в ТР едва след 29.12.2022 г. Навежда, че в конкретния случай липсва намерение за вреда на публичния взискател, за който е съществувала възможността да наложи запор на собствените на ответното дружество „М.“ ЕООД МПС-та и да осуети разпореждането с тях, и като не е сторил това не може да черпи права от собственото си бездействие. Релевира, че осъществената сделка е резултат на предварителна уговорка между ответните дружества, датираща много преди започване и приключване на ревизията на дружеството продавач, и същата следва да се разглежда като част от предмета на дейност на дружеството „М-Д“ ЕООД. Сочи, че разпоредителната сделка не уврежда кредитора, тъй като е възмездна и не води до намаляване актива на дружеството длъжник. Моли съда да отхвърли исковата претенция като недоказана и неоснователна, претендира сторените по делото разноски.

В писмено становище процесуалният представител на ищцовата страна оспорва наведените в отговорите на исковата молба фактически твърдения от ответните дружества.

Счита за несъстоятелно твърдението, че дружеството - длъжник не е уведомено за извършената спрямо него ревизия и издадения ревизионен акт, тъй като актът е връчен на посочен от самото дружество електронен адрес за кореспонденция с НАП, като за твърдяното ненавременно уведомяване на упълномощителя, последният следва да търси отговорност от своя пълномощник. По отношение на наведените факти за момента на придобиване и отчуждаване на МПС-тата, предмет на увреждащата сделка, твърди, че от значение е обстоятелството, че същите са били собственост на длъжника към момента на установяване на публичните задължения, а в последствие ревизираното дружество се е разпоредило с тях, и доколкото сумите по договора за покупко-продажба не са преведени по сметка на НАП, то по този начин е налице трансформация на имущество в пари, което е довело до по-лесно и бързо разпореждане на длъжника с паричните средства, в резултат на което е налице намерение за увреждане от страна на длъжника. Относно релевираното, че дружеството е разполагало с други активи, стоки на склад и вземания към трети лица, счита 3 твърдението за недоказано, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока както по гражданското производство, така и на публичния изпълнител, който води изпълнителното дело срещу „М.“ ЕООД. Допълва, че от издаването на ревизионния акт дружеството е спряло плащанията, като суми по изпълнителното дело са постъпили след завеждането на иска, инициирал настоящото производство. Оспорва твърдението, че процесната продажба е част от търговската дейност на дружеството - длъжник, като сочи, че от направена справка е установено, че дружеството е притежавало единствено процесните два товарни автомобила, а продажбата им на свързаното дружество „МИА-Д“ ЕООД е с цел разпореждане с имущество и осуетяване плащането на публичните задължения към фиска. Възразява срещу твърдението на ответната страна, че ищецът е бездействал и се е дезинтересирал от събирането на публичните си задължения, като посочва, че публичните задължения се дължат доброволно и без изрична покана или друго действие от кредитора. Доколкото същите са установени по основание и размер и е налице неизпълнение от страна на длъжника, предявеният иск е средството за защита интереса на държавата, като твърди, че налагането на запор от публичния изпълнител не е част от фактическия състав на иска.

Освен посочената в исковата молба хипотезата за свързаност предвидена в § 1, т. 3, б. „д“ от ДОПК, навежда, че е налице свързаност между лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, предложение второ от ДОПК, за което представя електронна справка от регистъра на НАП.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. София, надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП, действаща в качеството си на процесуален субституент на Държавата, който в депозираното писмено становище поддържа предявените субективно (пасивно) съединени конститутивни искове и изложените в исковата молба съображения за основателността им.

За ответното дружество „М.“ ЕООД представител не се явява, същото се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва така депозираната искова молба и поддържа подадения отговор, счита предявените искове за неоснователни, като твърди, че не са налице предпоставките за уважаването им. В депозирано писмено становище излага идентични на изложените в отговора съображения за неоснователността на ищцовата претенция като прави анализ на събрания по делото доказателствен материал, твърди, че не е налице вреда за фиска, тъй като дружеството погасява констатираните публични задължения, съгласно представени писмени доказателства. Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За ответното дружество „М-Д“ ЕООД не се явява представител.

Петричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:

За установяване твърдението си, че към момента на сключване на увреждаща сделка, Държавата в лицето на ТД на НАП София има качеството на кредитор по отношение на 4 ответното дружество „М.“ ЕООД, ищецът е представил заверено копие от Заповед за възлагане на ревизия № Р-22000121000518-020-001/29.01.2021 г. на дружеството, с фиксиран период на извършване на ревизията от 01.05.2018 г. до 31.10.2020 г., връчена на ревизираното дружество чрез пълномощника му К.Н.Р. на 02.03.2021 г. За обема на представителната власт на пълномощника е представено пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 4098 от 26.06.2017 г. по описа на Нотариус с рег. № *** на НК в района на РС – гр. Петрич, в което е обективирана волята на М.И.С., лично и в качеството на управител на „М.“ ЕООД. Съгласно цитираното пълномощно Стоева е упълномощила две лица, едно от които К.Н.Р., с конкретно посочени в пълномощното права, сред които и посоченото лице да представлява управляваното от упълномощителя дружество пред всички териториални дирекции на територията на страната на НАП, с правото да подписва всички документи издадени от НАП, както и ревизионни актове и въобще да извършва всички необходими правни и фактически действия, свързани с дейността на дружеството. Изрично в пълномощното е посочено, че последното е безсрочно, като всички клаузи в него да се тълкуват изцяло в полза на упълномощеното лице.