Решение № 2322 от 13.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2322 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330205115 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№ 641523

–

F638770/15.06.2022г., издадено от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД НАППловдив, с което на Х. Ж. Х., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание - глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

В жалбата се посочва, че част от отдаваното имущество не е на жалбоподателя, а не нейните деца, същите суми не е следвало да влизат в оборота и за регистрация по ЗДДС, както и че дори да е налице нарушение, то не е извършено виновно. На следващо място взема становище, че дори да се приеме извършено нарушение, то в случая следва да бъде преценен като маловажен такъв и да се приложи реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Й. поддържа жалбата на изложените основания, като сочи, че поканата за съставяне на АУАН не е връчена по надлежния ред, нарушение срока по чл.34 от ЗАНН, както и липса на виновно поведение от страна на жалбоподателката, предвид причини от личен характер. Също 1 предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – *** ТД НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт З. предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че е в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото лицето се е запознало със съдържанието на акта, и в тази връзка е направило и възражения по него, както и че за да бъде налице съществено процесуално нарушение, то трябва да е от такова естество, че ако не беше допуснато, да се стигне до друг извод от административнонаказващия орган. Относно срока по чл. 34 от ЗАНН посочва, че нарушителят е открит с протокола, представен по преписката, както и че наказанието е правилно определено. Взема становище, че не е установена привидност на сделката от съда, както и че имуществото е на името на жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 30.08.2022г., видно от приложената към същото разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД на НАП – Пловдив на 01.09.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Ето защо настоящата жалба следва да се прецени като процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Х. Ж. Х., ЕГН: **********, в качеството и на данъчнозадължено лице по ЗДДС, не начислило ДДС в размер на 750 лева по 2 облагаеми доставки на обща стойност 4500,00 лева, извършени за данъчен период 01.09.2020г. – 30.09.2020г., през който период Х. не била регистрирана по ЗДДС, тъй като не подала заявление за регистрация в срок, въпреки че била длъжна.

В хода на възложена със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021г. горното било установено от свидетеля В. В. Д., в качеството и на *** в ТД на НАП –

Пловдив.

Същата проверка

1600034322/17.09.2022г.. приключила с

Протокол

№

Предвид горното, на 17.12.2021г. свидетелят В. В. Д. съставила АУАН с № F638770 срещу жалбоподателя Х. Х. за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС.

Същият АУАН бил съставен в отсъствието на жалбоподателя Х., до която не била изпратена покана по реда на ЗАНН, а електронно съобщение. Препис от актът бил връчен на жалбоподателя на 10.01.2022г.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В. В. Д., която помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства – Протокол № 1600034322/17.09.2022г., от който се установява датата на приключване проверката и направените при същата констатации.

Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, 3 съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за актосъставителя следва да се съобрази и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, то съставения АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

Установява се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, без същевременно да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно - нарушителят да е известен, но не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта.

В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно чл.84 от ЗАНН – доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

Реда за връчване на съобщения е посочен в чл.180, ал.1 от НПК, а именно – съобщението се връчва срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначено. Следващите разпоредби предвиждат възможности за ръчване на същото съобщение и чрез други лица, но НПК и съответно – ЗАНН не познават връчване на съобщение по електронен път – чрез изпращане на електронна поща и др. подобни.

Ето защо и жалбоподателя Х. не е поканена за съставяне на АУАН по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН, независимо от приложената електронна кореспонденция.

В този смисъл не би могло да бъде подкрепено становище, че съставяне АУАН в отсъствието на жалбоподателя, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото лицето има 3 дневен срок от подписване на акта да представи писмени възражения.

Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН – „Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.“. Дори единствено от прочита на последната разпоредба е видно, че предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН 4 предвижда два отделни процесуални момента, в които лицето, срещу което е съставен АУАН, може да стори възражения и да представи доказателства във връзка с последния – при самото съставяне на акта – съгласно чл.42, т.8 от ЗАНН, както и в тридневен срок от подписването му – съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Очевидно е още, че при съставяне на АУАН в на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е лишен от първата си възможност, а именно – тази по чл. 42, т.8 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че предвид ясно разписания в чл.42, т.8 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от ЗАНН процесуален ред, съвсем произволно би се явило едно становище на съда в смисъл – дали и само възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН се явява „достатъчна“ за да не бъдат съществено нарушени правата на жалбоподателя и други подобни. Нарушението реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН има формален хакер и очевидно напълно спекулативно и не подлежащо на изследване е едно предположение, че след като е сторил възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, то жалбоподателят не би направил други такива и ако присъстваше при съставяне на акта, от която възможност в случая е бил незаконосъобразно лишен.

Ето защо и произволно е предположението, че дори горното нарушение не бе допуснато, не би се стигнало друг извод от административнонаказващия орган.

Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен за съставения срещу него АУАН.

Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Единствено за пълнота следва да се посочи, че по делото се установяват достатъчно данни, че жалбоподателя Х. Ж. Х. е осъществила от обективна страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС. В случая същата е субекта, който е осъществил облагаеми доставки, без да начисли следващото се ДДС, като е без значение дали имуществото, с която е осъществявала 5 дейност, в собствените и представи е нейно лично, или го е управлявала в полза на трети лица. Още следва да се съобрази, че нарушението е формално и за неговата обществена опасност е без значение причините за допускането му, доколкото субекта, осъществяващ икономическа дейност, доколкото върши последното, е длъжен да го върши по законоустановения ред.

Въпреки горното и с оглед вече посочените съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, то разглежданото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора, съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

641523

–

F638770/15.06.2022г., издадено от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД НАППловдив, с което на Х. Ж. Х., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание - глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6