Решение № 54 от 30.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Русе, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520201630 по описа за 2022 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. С. Д. против Наказателно постановление № 220457-000205/15.08.2022 г., издадено от Началник Районно управление - Ветово при ОД на МВР-Русе, с което на основание на чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за осъществено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Д., редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. С. М. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му на упълномощен защитник, който поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, доразвивайки ги в хода на пледоарията си. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 07.09.2022 г., а жалбата е подадена на 16.09.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 13.07.2022 г., около 13:25 часа, М. Д. управлявал лек автомобил „Ауди“ А6, с регистрационен номер Р 8380 ВВ, собственост на С.М., в гр. Ветово, обл. Русе, по ул.

„Трети март“, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.

При извършената му проверка полицейските служители констатирали, че управлявания от Д. лек автомобил бил със служебно прекратена регистрация, считано от 07.07.2022 г., поради неплатена вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като за така констатираното нарушение му бил съставен АУАН № 700851/13.07.2022 г.

Непосредствено след извършване на проверката дължимата сума била изплатена, поради което и на 13.07.2022 г., в 14:13 часа, регистрацията на процесното МПС била служебно възстановена.

Материалите по административнонаказателната преписка, ведно с така съставения АУАН, били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на преценка дали е налице осъществено от жалбоподателя Д. престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление от 08.08.2022 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 4204/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Русе (преписка с вх. № УРИ 457р-7295/18.07.2022 г. по описа на ОД на МВР-Русе), като се мотивирал, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява да е налице съставомерно деяние, тъй като последното не е извършено умишлено, като постановлението било изпратено за сведение на Началника на РУ-Ветово за сведение.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, АНО издал 2 оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Д. административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 22-0457000205/15.08.2022 г., Постановление на Районна прокуратура – Русе от 08.08.2022 г., писмо от Гаранционен фонд, ведно с уведомление и справки от база данни и писмо от Министерство на вътрешните работи, ведно със справки от АИС-КАТ за регистрация и за собственост, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Сунай Мехаремов.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник Районно управление - Ветово при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на основание поставление на Районна прокуратура – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение 3 е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

На следващо място съдът приема, че жалбоподателят М. Д. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Същевременно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда информационния център да уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, и да им дава срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство /чл.

574, ал. 11 от КЗ/. Едва след получаване на това уведомление, съобразно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, компетентният държавен орган следва служебно да прекрати регистрацията на пътното превозно средство и да уведоми собственика на пътното превозно средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

При анализа на така цитираните правни разпоредби се налага извода, че законодателят не е въвел правно задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му, което е обяснимо, доколкото в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Тоест за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от 4 съответния Сектор на „Пътна полиция“.

Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав застъпва становището, че прекратяването на регистрация на МПС, за което липсва валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не настъпва ex lege (по силата на закона), доколкото служебното прекратяване настъпва не от момента, в който собственикът е останал без валидно сключена застраховка, съответно от изтичане на срока, в които е следвало да представи доказателство за такава, а едва от предприемане на действия от органите на КАТ след уведомяването им от Гаранционния фонд. Същевременно, макар уведомяването на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването, а последващо действие на администрацията, същото има пряко отношение към субективния елемент на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Знанието на закона относно последиците от несключване на задължителната застраховка не е знание за настъпването на тези последици, като се има предвид, че същите, както вече се посочи, не настъпват автоматично по силата на закона, а прекратяването на регистрацията се извършва от компетентния орган на основание на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомяването му, че е налице предвидената в нормата хипотеза.

Така изложеното намира потвърждение и в практиката на Административен съд – Русе, видно от Решение от 29.12.2020 г., постановено по КАНД № 434/2020 г., и Решение от 13.07.2020 г., постановено по КАНД № 97/2020 г. За прецизност следва да се посочи, че по този въпрос е налице съдебна практика и в обратния смисъл, като в тази връзка е образувано тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на НК на ВКС и ВАС, по което към настоящия момент не е налице произнасяне.

В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и час жалбоподателят Д. е управлявал МПС - лек автомобил „АУДИ“, модел „А6“, с регистрационен номер Р 8380 ВВ, собственост на С.М., по път, отворен за обществено ползване – гр. Ветово, обл. Русе, по ул. „Трети март“. По делото не налице и спор, че процесното МПС било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, считано от 01.02.2022 г. Видно от така изложеното, налице са всички елементи от обективна страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с който е ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. За съставомерността на деянието е без значение, че впоследствие последният е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.