Решение № 47 от 12.05.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пирдоп, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100398 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. В., ЕГН**********, с адрес: гр.***********, против В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.*********** Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника се познават още от ученическите години, от когато датират и техните отношения. Когато той завършил училище, заминал да живее и учи във Великобритания. За известен период от време поддържили връзка „от разстояние“, но малко след като ищцата завършила училище той й предложил да отиде при него и да заживеят заедно. Така през месец февруари 2016г. ищцата заминала и се установила във Великобритания. Бързо си намерила работа, справяли се със сметките, обичали се и започнали да градят планове за общото им бъдеще. Няколко месеца по-късно ищцата забременяла и в началото на 2017г. решили да се върнат в България. Временно живеели у родителите на ответника - И. и М. В.и, докато се установят и успеят да си намерят собствено жилище. Тогава майка на ответника М. В. им предложила да живеят в нейният апартамент, в който към онзи момент живеела сама нейната майка - бабата на В.. Идеята била да си сменят жилищата, т.е. бабата да живее с тях, а те да се отделят сами в апартамента, като си плащат само сметките. Ищцата твърди в исковата молба, че приели предложението и малко след това се преместили. В. бързо си намерил работа и така заживели новият си живот в България, в очакване на тяхната първа рожба. На **.**.2017 г. с ответника В. И. В. сключили граждански брак в тесен семеен кръг, в гр. П., удостоверен с акт за граждански брак № 8/**.**.2017 г., гр. П., Софийска област. Бракът и за двамата бил първи по ред. На 29.08.2017 г. се родил първородният им син М.В.В., ЕГН**********. До този момент с В. нямали съществени проблеми, гледали си детето, живота си вървял по нормален начин и всичко било наред. В. имал стабилна и сигурна работа, а ищцата получавала обезщетение за 1 майчинство. Обмисляли варианта за закупуване на собствено жилище, като идеята била да откупят апартамента от неговата майка М., да го ремонтират и да живеят още няколко години там. На по-късен етап им се искало да си закупят къща чрез ипотечен кредит, като отдадат апартамента под наем, за да им изплаща ипотеката. Когато обаче отишли при майката на В., за да обсъдят с нея техния план, били посрещнати с пълен отказ с изказването, че понеже са в брак, като тръгнат да се развеждат ще трябва да го дели помежду им. Ищцата твърди в исковата молба, че в семейството на В. тя никога не е била обичана и желана, но за нея това било без значение, тъй като за нея било важно отношенията в нейното малко семейството да бъдат добре. Въпреки тази реакция, истината била, че апартаментът, който помещавали имал нужда от ремонт или най-малко от ново обзавеждане. В тази връзка изтеглили потребителски кредит, който използвали за цялостно обзавеждане, подмяна на подови настилки и дребни ремонтни дейности в жилището. Към онзи момент М. вече бил достатъчно голям, за да спи в собствена стая и тогава бащата на ищцата Д.Р. им помогнал с основния ремонт на детската стая. Докато все още била по майчинство, В. останал без работа, което ги довело до осезаемо финансово затруднение. Това наложило ищцата да започне работа в семейния бизнес на родителите й, за да докарва някакъв допълнителен доход в собственото й семейството. Половин година по-късно, съпругът й започнал нова работа и нещата малко по малко започнали да се стабилизират. Родителите на ищцата - Д. и М. Р. им помагали изключително много, докато неговите едва намирали време и желание да им звъннат веднъж в месеца. Тези отношения продължили около година и половина.

Въпреки това, с малко насърчения от страна на ищцата и от страна на родителите й, че каквито и да са, както и да се отнасят със семейството му, те си остават негови родители и все пак е редно да се общува с тях, той подновил отношенията си с тях. Но ищцата все още си оставала „трънчето в петата", сломила живота на сина им. Ищцата твърди в исковата молба, че след две години майчинството, започнала окончателно работа в семейния бизнес на нейните родители, като работела много усилено, за да се разработи добре бизнеса и паралелно с това гледала М., който боледувал много често и на практика не посещавал детска градина. В. й помагал в отглеждането и грижите за детето само когато било крайно необходимо и основно когато на ищцата й се налагало да работи. През 2020 г. настъпила ковид пандемията в България, детската градина затворила, а с нея и семейният бизнес, който бил тясно обвързан с работа с клиенти. Ищцата пострадала много здравословно. Прекарала тежък ковид на легло, с тежки главозамайвания и сърдечни екстрасистоли за дълъг период от време като последици от болестта. Освен заради болестта, започнала да отсъства често от работа и за да гледа детето им в къщи. В последствие си намерила допълнителна работа на смени на пълен работен ден (включително и нощни смени) от вкъщи на компютър и започнала да вкарва допълнителни пари в семейният бюджет. След около една година настъпила нова ковид вълна, което отново довело до ново тежко заболяване за нея с тежки пост-ковид последици. Когато се закрепила здравословно, с В. започнали да се замислят посериозно над идеята за второ детенце. Като цяло, опити правели от четири години, но всичките били несполучливи. С настъпването на 2023 г. ищцата изживяла голям шок покрай загубата на много близък за нея човек, след което отново се разболяла от тежък ковид, който 2 от своя страна й причинил като резултат тежки астматични пристъпи, които в последствие отключили астма. Имунната й система отслабнала значително и в този период тя забременяла като по чудо. Това се случило през март месец. По някаква причина, паралелно с тази огромна за тях радост, съпругът й бил решил, че отново иска да освежат апартамента на майка му, в който към онзи момент все още живеели. Ищцата твърди в исковата молба, че не била особено съгласна с идеята му. Възникнали леки пререкания помежду им, но в крайна сметка решила да не повдига повече темата, тъй като била заета да ходи по лекари, да наблюдава състоянието си и това на бебето, да гледа голямото им дете М. и да работи на смени. Ремонтът започнал през април и от „освежителен" в крайна сметка се превърнал в основен ремонт на жилището - наели майстори, поискали подмяна на подови настилки и електро инсталации, в резултат имало много къртене и разбира се - много прах. От своя страна ищцата удвоявала лекарствените дози за астма, непрестанно вдишвала прах, но си мълчала за общото благо. През време на „освежителният“ ремонт месеци наред ищцата нямала кухня, в която да готви, нито пералня, в която да пере. Въпреки, че била бременна, непрекъснато влачела куфари с дрехи при майка й, за да им изпере дрехите, носела на обратно посуда със сготвена храна или в много случаи просто купувала готова храна, което от своя страна силно удряло по семейния бюджет. За всичко това обаче си мълчала, тъй като не искала в семейството й да има напрежение заради битовизми. Минали три месеца от началото на ремонта, но същевременно на ищцата започнало да й става тежко да работи седнала по 8 часа без почивка, натоварена психически пред компютъра, предвид естеството й на работа, без пералня и без кухня. Тогава дори се уговорила с работодателят й да не взима повече нощни смени, като компенсирала с допълнителни първи и втори смени.

Ищцата знаела, че ще имат нужда от пари повече от всякога, когато второто им дете се появило. Избягвала да взима болнични и отпуски по същата причина. Искала да спестява М.имално средства за консумативите и нуждите на бебето, когато се роди. Ищцата твърди в исковата молба, че точно в този момент, сякаш от нищото, нейният съпруг, подкрепа, опора и верен спътник в живота просто коренно се променил. Изведнъж започнала да среща неговото неодобрение, когато например е легнала, защото й се гади и й е лошо. Неодобрение започнала да среща и в случаите, в които не е помъкнала куфари, за да изпере дрехите му.

Не липсвали и фрази и коментари от типа „Стига си се оправдавала все с това бебе.“ Въпреки непрестанните подмятания, ищцата мълчала, защото започнала да чувства някаква вина от факта, че е бременна. Недоумявала защо В. бил непрестанно изнервен и всичко го дразнело, но все се надявала, че това е някакъв период, който скоро ще отмине. За съжаление надеждите на ищцата не се оправдали. Един ден, при битов спор относно това, че В. не бил изпълнил някакво домашно задължение, за което ищцата го била помолила, тъй като имала нужда от физическа помощ, нещата ескалирали до толкова, че той буквално я изгонил от дома им. Думите не стигат на ищцата да опише как се почувствала точно в този момент бременна в третия месец с толкова дългоочаквано детенце и изгонена от бащата на децата й без никаква жал, а и без конкретна причина. Ищцата събрала основни неща в своя багаж и този на големия им син М. и си тръгнали. Обидена и силно наранена от отношението на В., с детето отишли при нейните родители - най-близките й хора, с които да сподели какво се 3 случва. За тях така развилата се ситуация била пълен шок, тъй като до тогава не им била споделяла нищо лично, което се случва между тях. Ищцата винаги вярвала, че проблемите между нея и В. са нещо, с което двамата би следвало сами да се справят, само че този път тя била сама. Ищцата твърди в исковата молба, че родителите й преценили, че това вероятно е нещо временно и я посъветвали да не прибързва с изводите и разделите. Затова ищцата изчакала няколко дни, след което го потърсила с молба да поговорят. В дълъг разговор насаме си казали много неща, в крайна сметка той смятал, че е редно да се разделят, защото между тях вече нямало чувства и бил изморен от тяхното съжителство. Ищцата умолявала В. да не бърза с изводите, да не чупи бъдещето на М. и това на нероденото им дете, обяснявала, че просто периода е такъв и нещата ще се отминат в даден момент. Тогава той склонил да не се разделят, но при условие, че ищцата трябвало да полага още повече грижи за семейството, да обръща внимание на него и техните лични отношения и да зачита неговото мнение на принципа „като тропна по масата да се изпълнява“. В името на децата ищцата склонила глава, навела се и се съгласила. Върнали се с детето при В. и ищцата започнала да живее в едно непонятно за нея ежедневие. Живеела и се чувствала буквално като робот. Обидена, че са я накарали да се пречупи; обидена, че всичките й усилия останали недооценени. Ищцата имала пропуски в личните им отношения; понякога лягала без да измие съдовете; понякога трупала пране. Само че и понякога не е лягала изобщо, защото е давала двойни смени и/или е бдяла над болно дете с висока температура; понякога след работа е навивала ръкави и тепърва е започвала с домашните задължения до късно вечер или до рано сутрин. Понякога е тичала и бързала в ежедневието си, за да осигури перфектното изпълнение на всичките задачи надвиснали над главата й, чакащи нейното внимание. Но това явно не се забелязвало, нито пък оценявало. Ищцата твърди в исковата молба, че така, чувствайки се като абсолютен робот, лишен от чувства, времето минавало и дошло лятото. С В. и М. отишли на море - последната им семейна почивка, която протекла доста обтегнато.

Съвсем случайно, по време на тяхната почивка ищцата разбрала, че В. си пише много активно с негова колежка от работата, тайно от нея. Звънели са си и са разговаряли с часове.

Почувствала се ужасно глупаво. Ищцата била с корем, бременна в петия месец, желаеща да го дари с детенце, а неговото внимание било приковано другаде. Трудно ищцата можела да опише как се почувствала. Докато тя се блъскала между работа, тежко ежедневие заради битови задължения и бременност, отговорност в отглеждането и грижите за големият й син и докато емоционално не можела да намери покой защо въпреки всичко съпругът й не си променя отношението към нея и към тяхното семейство, неговото време и внимание са били насочени към друга жена. Това, разбира се, обяснявало защо през последните месеци ищцата и М. не били приоритет на В., а основно само му пречели. Когато преминал първоначалният шок и емоцията от горчивината, която изпитала ищцата, решила все пак да поговорят.