Решение № 498 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110105203 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, чрез процесуалния му представител – адв. Р. М., срещу Г. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 1324.40 лв., представляваща падежирала главница за периода 01.03.2023 г. – 01.02.2024 г. по договор за потребителски паричен кредит № *****2023 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. Е. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 435.85 лв., представляваща падежирала възнаградителна лихва за периода 01.03.2023 г. – 01.02.2024 г., като вземанията по договора за кредит са прехвърлени от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по силата договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2023 г., които суми са предмет на заповед № 1220/06.03.2024 г., издадена по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, XLVІ състав.

В исковата си молба ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, 46 състав, срещу която е подадено възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания. Твърди, че на 21.02.2023 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсиг” ЕАД /кредитор/ и Г. Е. Г. /кредитополучател/ е сключен договор за отпускане на кредит, по силата на който дружеството е 1 предоставило на ответницата паричен заем в размер общо на 10350 лв. Сумата е разсрочена на 72 месечни вноски, всяка от които в размер на 186.85 лв., като общото задължение е 13452.84 лв. Договорено е ползваният кредит да се олихвява с ГЛП в размер на 6.59 %. Кредитополучателят се задължава да погасява задължението си, считано от 01.03.2023 г., като крайната дата /крайният падеж/ е 01.02.2029 г. Поддържа, че на 2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от този договор. Посочва, че в изпълнение разпоредбите на чл. 99 ЗЗД длъжникът е уведомен за цесията с изпращането на писмо-уведомление от дата 11.01.2024 г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Твърди, че договорът за цесия е произвел действие както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника. Излага, че срокът на договора за кредит не е изтекъл, поради което предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на предявените искове, са само вноските с настъпил падеж. Твърди, че в претендираните суми са включени само чистата стойност на предоставената за ползване сума и възнаградителната лихва. По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Изрично заявява желание и възможност за постигане на спогодба, даваща възможност на ответната страна да разсрочи задължението си при доброволно плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Г. Е. Г., чрез процесуалния й представител – адв. М. Ж.. Поддържа становище за недопустимост на иска. По същество оспорва исковите претенции като неоснователни. Излага, че в подаденото от нея възражение срещу издадената заповед за изпълнение по образуваното ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, 46 състав, категорично и недвусмислено е заявено, че между нея и дружеството-кредитодател никога и по никакъв начин не са възниквали и съществували валидни облигационни отношения, като е посочено още, че има възбудено наказателно производство срещу неизвестен извършител, тъй като има данни, че е злоупотребено с личните й данни. Твърди, че е инициирала жалба за противоправни действия на трето лице, което е използвало без нейно знание и съгласие личните й данни. Неизвестно лице от нейно име е създало електронен подпис, чрез който по електронен път е генерирало процесния договор. В тази връзка е подала жалба, като към настоящия момент е образувано досъдебно производство под пр. пр. № 571/2024 г. под наблюдението на ОП – гр. Варна. Поддържа, че никога и при никакви обстоятелства не е инициирала или притежавала електронен подпис /т. нар.

КЕП/ към който и да било доставчик. Никога и по никакъв начин не е подписвала или генерирала електронни документи с такъв подпис. Никога не е инициирала действия по кандидатстване, одобрение и усвояване на парични средства от банкова, кредитна или друга финансова институция, както на място в офис, така и чрез онлайн платформа. Посочва, че нито един от двата посочени в договора мобилни номера не са на нейно име, както не е и посоченият имейл за връзка. Твърди, че никога не е полагала подпис /в това число и КЕП/ в документи, от които да произлизат валидни облигационни отношения. Оспорва извършената цесия и счита, че същата не е произвела действие, с което да има задължения към ищеца. Поддържа, че към настоящия момент не са предприети действия по уведомяването й за прехвърляне на вземането. Не й е връчвано уведомление за извършената цесия. Ето защо 2 счита, че тази цесия не е произвела действие спрямо нея. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. М. Ж., който поддържа становището си за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Срещу заповедта в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като исковата претенция е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.

Съгласно разпределената в производството доказателствена тежест ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидна облигационна връзка по договор за кредит, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата; изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва, както и техния размер; наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания; че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия.

В същото време, самият ищец в подадена от него нарочна молба от 19.12.2024 г. изрично посочва, че между цедента и цесионера е сключен анекс, по силата на който вземането спрямо ответницата Г. Е. Г. е върнато на цедента с произтичащите от това законни последици. В тази връзка ищецът признава, че не разполага с активна процесуална легитимация като носител на вземанията. Всичко посочено се установява именно с приложения към молбата Анекс към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 2023 г., сключен на 10.12.2024 г. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД /като цесионер/ и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /в качеството му на цедент/, съгласно който цедентът и цесионерът развалят частично Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 2023 г. по отношение на Договор за кредит № *****2023, с длъжник Г. Е. Г..

Ето защо и само на посоченото основание съдът приема, че така предявените искове са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне, доколкото ищецът не установи една от изискуемите предпоставки за уважаване на исковите претенции – да е носител на вземанията, съгласно валидно сключен договор за цесия.

В тази връзка съдът намира, че е безпредметно да коментира останалите възражения на ответницата, съответно останалия ангажиран в производството доказателствен материал, доколкото същите не могат да променят направения краен правен извод за неоснователност на предявените искове.

3

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ответницата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.02.2025 г., както и сумата 200 лв. – депозит вещо лице по допуснатата в производството ССчЕ. Съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата единствено сумата 400 лв., представляваща заплатения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По отношение на сумата 200 лв. – депозит вещо лице, същата подлежи на връщане при нарочно искане от ответницата, доколкото реално не е възложеното изготвянето на допуснатата в производството експертиза, предвид и обстоятелството, че насрещната страна не е внесла така определения депозит в размер на 300 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу Г. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 1324.40 лв., представляваща падежирала главница за периода 01.03.2023 г. – 01.02.2024 г. по договор за потребителски паричен кредит № *****2023 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. Е. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 435.85 лв., представляваща падежирала възнаградителна лихва за периода 01.03.2023 г. – 01.02.2024 г., като вземанията по договора за кредит са прехвърлени от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по силата договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2023 г., които суми са предмет на заповед № 1220/06.03.2024 г., издадена по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, XLVІ състав.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, да заплати на Г. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски – платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4