Решение № 14 от 21.01.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Димитър И. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър И. Димитров Гражданско дело № 20203110110530 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявен от Й. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул. **** № 36, чрез пълномощника си адв. ***** - АК - гр.Варна, съдебен адрес: гр.Варна, ул. "****" №1А, против „****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна район р-н Владислав Варненчик, ****, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията, в общ размер на 3122,83 лева, от които:

1/2351,87 лева, представляваща главница за незплатена е. Енергия по фактури за периода от 18.04.2012 г. до 15.12.2012 г.

2/Сумата от 390.15 мораторна лихва върху на всички фактури, за периода от 08.05.2012 г. до 25.02.2014 г.

3/ Сумата от 380,81 лва, представляваща съдебно деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9947/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Въз основа на издаден в полза на Енрго про Продажби АД, ЕИК ****, изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 9947/2014 г. по описа на Районен Съд - гр. Варна, издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 430 ПТК от 04.08.2014 г. е образувано изпълнително дело № **** от 2014 г. по описа на ЧСИ ****, по което съдебния изпълнител е наложил възбрана на притежаван от ищеца недвижим имот на 08.01.2015 г. Твърди, че изпълнително дело е 1 образувано за сумите:2351,87 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 18.04.2012 г. до 15.12.2012 г., сумата от 390.15 мораторна лихва върху на всички фактури, за периода от 08.05.2012 г. до 25.02.2014 г., както и сумата от 380,81 лва, представляваща съдебно деловодни разноски. Твърди, че посочените суми са погасени по давност, поради което не дължи заплащане на процесиите суми. Твърди, че последното изпълнително действие по ИД № **** от 2014 г. по описа на ЧСИ **** е предприето на 08.01.2015 г. По посоченото дело не са извършвани никакви изпълнителни действия в периода 08.01.2015 г. - 28.08.2020 г. Изтъква, че съгласно Тълкувателно решение №2/2013г., постановено по тълк.дело 2/2013 г. „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.“. Твърди, че след настъпването на перемпцията на изпълнителното дело, всички действия извършени по него са незаконосъобразни и нямат правно значение. Твърди, че в настоящия случай двугодишния преклузивен срок по изпълнително дело № **** от 2014 г. по описа на ЧСИ **** е изтекъл още на 08.01.2020 г. следователно ИД № 1722/2014 г. се счита прекратено на 08.01.2016 г. на следващо място твърди, че вземанята, обективирини в изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 9947/2014 г., по описа на Районен съд - гр. Варна, издаден на основание влязла в сила Заповед за изпълнение от 04.08.2014 г., са погасени по давност. Приема, че приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност и предвид, че последното валидно изпълнително действие е от 08.01.2015 г. то общата 5- годишна давност е изтекла на 08.01.2020 г., като съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „****” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Не се оспорват изнесените в ИМ твърдения относно образуваното Заповедно производство и издадената в полза на ответното дружество Заповед за изпълнение. Изтъкват, че в резултат на образуваното заповедно производство по ч.гр.д.9947/2014г. по описа на ВРС, се е снабдил с изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист, ответното дружество подало молба и срещу ищеца било образувано изп. дело № 1722/2014 по описа на ЧСИ ****, с район на действие – ОС-Варна.

Твърди се, че със заповед за изпълнение № 5274/04.08.2014 по ч.г.д. № 9947/2014г. по описа на ВРС, длъжникът Й. К. Д., ЕГН: ********** е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2351.87 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури издадени в периода 18.04.2012г. - 15.12.2012г., мораторна лихва в размер на 390.15 лв. изчислена от падежа на всяка от фактурите до дата 25.02.2014г., ведно със законна лихва върху главницата изчислена от датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 380.81 лв. представляваща съдебно деловодни разноски. Изтъква се, че срещу заповедта не е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което заповедта е влязла в сила и по последици заповедта по чл.410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение 2 вземане. Изтъква се, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретният случай това е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, като въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 03.12.2014г. е образувано и.д. № 1722/2014 по описа на ЧСИ ****. Твърди се, че в рамките на развилото се изпълнителното производство са извършени множество справки за трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние, като в тази връзка, на 08.01.2015г. е наложена възбрана върху имоти, собственост на задълженото лице.

Изтъква се, че към датата на образуване на изпълнителното дело в сила е било ППВС № 3/18.11.1980г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност давност не тече. С т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Приема се, че въпреки настъпилата отмяна, последиците от възприетото с ППВС 3/1980г. тълкуване следва да намерят приложение в настоящият случай, тъй като с Решение №170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 на ВКС, е прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. TP № 2/2015г. на ВКС се явява именно такъв последващ тълкувателен акт, поради което няма обратно действие. Предвид изложеното, ППВС 3/1980г. е задължително за времето преди отмяната му, a TP № 2/2015г. ще се прилага от 26.06.2015г. за в бъдеще, доколкото до този момент както правоприлагащите органи, така и всички останали правни субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване.

Изтъква се, че в настоящия случай, изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980г., поради което задължителното тълкуване дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателно решение от 26.06.2015г., съгласно което погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата спира съгласно чл.115, б. "ж" от ЗЗД. Приема се, че с подаването на молба от 03.12.2014г. взискателят е прекъснал течението на давностния срок, като същият е спрял да тече до постановяване на TP № 2/2015г. на ВКС, т.е. до 26.06.2015г. давността за вземанията по изпълнителния лист е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Приема се, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на отмяна на даденото с ППВС тълкуване - 26.06.2015г.

Изтъква се, че съгласно чл.З, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време 3 на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване в държавен вестник на 14.05.2020г. Следователно, давността е спряла за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. В тази връзка, започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна давност изтича на 03.09.2020г.а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство е постъпила в съда на 28.08.2020г., като към тази дата срокът на погасителна давност не е изтекъл.

Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени доказателства: заповед № 5274/04.08.2014 г., изпълнително дело № **** на ЧСИ ****, ч.гр.д. № 9947/2014 г. по описа на ВРС, 21 състав.

По частно гражданско дело №9947/2014г. по описа на ВРС в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист против ответника за следните суми:

1/2351,87 лева, представляваща главница за незплатена е. Енергия по фактури за периода от 18.04.2012 г. до 15.12.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението

2/Сумата от 390.15 мораторна лихва върху на всички фактури, за периода от 08.05.2012 г. до 25.02.2014 г.

3/ Сумата от 380,81 лва, представляваща съдебно деловодни разноски, сторени в заповедното производство разноски.

Предвид липсата на подадено от длъжника възражение, Заповед за изпълнение № 5274/04.08.2014 по ч.г.д. № 9947/2014г. по описа на ВРС е влязла в законна сила.

На 11.11.111г. по искане на ответното дружество, въз основата на влязлата в законна сила Заповед за изпълнение е издаден Изпълнителен лист срещу ищеца/длъжник/.

По молба на взискателя вх.№15134/03.12.2014г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие – ОС-Варна е образувано изпълнително дело № **** от 2014 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело кредиторът е посочил способи за изпълнение: 1. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; 2. запор върху банкови сметки на длъжника;

3. запор върху друго вземане; 4. Опис, запор и продан на движими вещи в дома на длъжника. От страна на ЧСИ Илияна Станчева е наложена възбрана на имоти на 4 длъжника/ищец в настоящото производство/. С молба от 08.01.2015г. до Агенция по вписванията-Варна е заявено вписване от страна на ЧСИ **** на наложената спвямо идеални части от имоти, собственост на ищеца.

На 16.01.2015г. ищецът е бил уведомен от ЧСИ за образуваното срещу него изпълнително производство по молба на отв.дружество, както и за наложената възрбана.

Със запорно съобщение от 25.05.2018г., връчено на ищеца **** на 28.05.2018г. е наложен запов върху трудовото му възнаграждение.

Със запорно съобщение от 25.05.2018г. е наложен запов върху всички вземания на ищеца по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД.

Със запорно съобщение от 25.05.2018г. е наложен запов върху всички вземания на ищеца по сметка в „Райфайзен банк България“ ЕАД.

Със съобщение от 18.09.2020г., връчено на ответното дружество „****“ АД на 23.09.2020г., взискателят е бил уведомен, че е прекратено изпълнителното производство, като датата на последното изпълнително действие е 08.01.2015г.

Със съобщение от 18.09.2020г., връчено на ищеца на 29.10.2020г., длъжникът е бил уведомен, че е прекратено изпълнителното производство.