Решение № 1632 от 12.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7426/2025
- Вид
- Решение № 1632
- Подписан
- 12.03.2026
- Състав
- Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Десислава Петрова Генова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл.45, ал.9 · Закон за закрила на детето
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл.124, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.138а, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.51, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.11 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1632 гр. София, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Десислава П. Генова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100507426 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. Т. срещу Решение № 5930/03.04.2025 г. по гр. дело № 2679/2024 г. по описа на Софийския районен съд (СРС). В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който се твърди да е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважи претенцията му по чл.51, ал.4 СК като се изменят определените с Решение № 176567/25.07.2019 г. по гр.д. № 5573/2019 г. по описа на Софийския районен съд мерки относно личните отношения на въззивника с малолетните му дъщери А.В.Т., родена на **** г., и К.В.Т., родена на **** г., съгласно описания в исковата молба режим. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Р. Л. Т.а е депозирала отговор на въззивната жалба, с който излага възражения нейната неоснователност. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадени е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването и в насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, 1 приема за установено следното:
Спор не е формиран и по делото се установява от приобщените в първоинстанционното производство писмени доказателства, че страните са родители на децата А.В.Т., родена на **** г., и К.В.Т., родена на **** г.
С Решение № 176567/25.07.2019 г. по гр.д. № 5573/2019 г. по описа на СРС е прекратен сключения между страните на 20.08.2011 г. граждански брак и е утвърдено постигнатото помежду им споразумение, по силата на което родителските права по отношение на родените от брака деца А. и К. се предоставят на майката и на бащата е определен режим на лични отношения с подрастваите, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 ч. в събота от дома на майката до 18:00 ч. в неделния ден с преспиване; в случай, че месецът има пет съботи и недели петата седмица, бащата има право да взима децата от 09:00 ч. до 18:00 ч. в неделния ден; всяка нечетна година децата ще посрещат коледните празници с баща си за времето от 10:00 ч. сутринта на двадесет и четвърти декември до 19:00 ч. на двадесет и шести декември, а всяка четна - през същия период - с майката, като за този период бащата няма право да ползва общия режим, уговорен по-горе; всяка четна година децата ще посрещат Новогодишните празници с баща си за времето от 11:00 ч. сутринта на тридесет и първи декември до 18:00 ч. на първи януари на следващата нечетна година, а всяка нечетна - през същия период с майката, като за този период бащата няма право да ползва общия режим, уговорен по-горе; всяка нечетна година рождените си и имени дни, децата ще прекарват с баща си, който има право да ги взима при себе си от 9:00 ч. на съответния ден до 9:00 ч. на следващия ден /без това да пречи на училищните им занимания/, като рождените и имените дни са присъствени за майката от 17:00 ч. до 19:30 ч., а всяка четна - с майката, като този ден е присъствен за бащата за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., дори когато денят попада в ден от общия режим на бащата; на своя рожден ден /21.06/ и имен ден /15.07/ бащата има право да взема при себе си децата за всеки от дните с приспиване, независимо и в допълнение на общия режим, от 17:00 ч. на съответния ден до 9:00 ч. на следващия ден; 30 дни с преспиване през лятната ваканция на децата, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, като родителите се задължават да уговарят график на ползването на отпуска до 01.06. на съответната година. За избягване на всякакво съмнение страните постигат съгласие, че през време на отпуска на майката, бащата няма право да взима децата съобразно общия режим, посочен по-горе, като бащата, освен в случаите, когато по-горе е договорено друго, следва да взима и връща децата дома на майката. Във всички случаи, когато в режима на бащата детето следва да посещава задължителни учебни занятия, бащата е длъжен да осигури своевременно явяване и взимане на всяко от децата от учебното заведение, в което учат. Със споразумението бащата се е задължил да заплаща на малолетните си дъщери месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяка от тях, семейното жилище се предоставя за ползване на В. С. Т..
С Решение № 5930/03.04.2025 г. по гр. дело № 2679/2024 г. по описа на СРС е оставено без уважение искането на В. С. Т. за изменение на мерките, постановени с Решение № 176567/25.07.2019 г. по гр.д. № 5573/2019 г. по описа на СРС относно режима на 2 лични контакти на децата с неотглеждащия родител и същият е осъден, при приложение на чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Р. Л. С. сторените в производството разноски в размер на 950 лева.
Според чл.51, ал.4 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.
Коректно районният съд е съобразил, че правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което същественото изменение в обстоятелствата е от естеството да рефлектира върху ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК (ред.ДВ, бр. 47/2009г.) са всички промени в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Възможно е да се касае единствено за обстоятелства, които рефлектират върху рационалността на избраните мерки. Възникналите нови обстоятелства могат да са от естество да влошават положението на детето при упражняващия родителските права или да подобрят положението му, ако тези права се предоставят на другия родител, респ. да подобрят положението на детето при промяна на мерките относно личните отношения с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права. Изменението по смисъла на цитираните разпоредби се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата, поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява при преценка на родителския капацитет на всяка от страните.
При изслушването си от въззивния съд бащата споделя, че желае режимът му на лични отношения с двете му дъщери да бъде изменен в частта относно пролетната и коледната ваканции като ежегодно момичетата да прекарват с него една от тези ваканции.
Иска да му се предостави възможност за повече време с децата, с включване в ежедневните ангажименти по прибирането им от училище и извънкласни занимания. Споделя, че двете деца имат все по – голяма нужда от него, а майката полага усилия за заличаване на бащината фигура от живота им и замяната й с тази на дядото по майчина линия и момичетата постепенно се отчуждават от него. А. и К. се притесняват да споделят с него и той остава в неведение за извънкласните им занимания и изяви. Заявява, че е живее в съсобствен с баща му апартамент, разположен в близост до дома на въззиваемата С., който разполага с обособена стая за двете деца. Уверен е във възможността да разчита на подкрепата на своя баща при отглеждането на децата. Посочва трудова ангажираност през делничните дени, възможност за работа от вкъщи и гъвкаво работно време.
Изслушана пред въззивния съд майката споделя, че бащата не присъства на откриване на учебната година, на завършването и на концертите на двете деца, макар никой 3 да не му е попречил за това. Твърди, че на В. Т. е известно, че дъщерите им посещават курсове по английски език и танци, но не взима участие в тези занимания, включително с поемане на разходите за тях. Твърди, че бащата се държи агресивно с по – голямата сестра, а по – малката игнорира. По време на престоя в дома му тя и децата изпитвали притеснение.
Разказва за случай, в който въззивникът Т. е оставил децата сами в лошо здравословно състояние, за да отиде до магазина и да закупи лампа. Посочва, че живее с двете деца и родителите си в апартамент в непосредствена близост до дома на бащата, предстои й преместване в собствен апартамент с обособена за децата самостоятелна стая, разположен недалеч от обитавания понастоящем. Заявява трудова ангажираност в делнични дни и възможност за гъвкаво работно време.
При изслушването си от въззивния съд по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет дъщерята на страните А. споделя, че определеното време за контакт с баща й е достатъчно, не желае то да бъде удължавано и да прекарва с него коледната или пролетната ваканция, тъй като е изгубила доверие в този родител, всяка комуникация помежду им прераства в спор, времето с него било скучно, той не правел нищо съвместно с нея и сестра й, която игнорирал.
Посочва, че би искала срещите с баща й да протичат нормално, той да не се ядосва, да не обижда майка й и да имат общи занимания с него. Заявява, че със сестра си се обичат и разбират добре.
Въз основа на заключението на приетата от въззивния съд Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява в производството, че и двамата родители притежават базисна годност да полагат самостоятелни и своевременни родителски грижи. При майката е детерминирано известно ограничение, изразяващо се в затруднение да подпомогне дъщерите си в процеса на диференциация и отделяне от нея, да ги подкрепи и поощри пълноценно да се формират и развиват като личности, които имат ресурси и потенциал да функционират независимо и самостоятелно, съобразно очакванията за възрастта им. Поради това е видяно като подходящо същата да ползва психологическа подкрепа и консултиране за развитие на умения за психологическа диференциация от децата.
И двете сестри имат изградена прекомерно силна емоционална връзка с тяхната майка и не са развили достатъчно пълноценно връзката и отношенията си с баща им, поради трудността на майката да поощри и подкрепи психологическото дистанциране и диференциране на децата от себе си. Извън констатираната от експертите прекомерна и вече неестествена за възрастта им психологическа зависимост от майката, подрастващите имат нормативно психично и емоционално развитие.
А. и К. преживяват конфликт на лоялност спрямо майка си, първата е отчуждена от бащата си в средна степен, а втората – в лека. Поведението на майката, което създава предпоставки за прекомерна психологическа зависимост между нея и децата не е съзнателно и цЕ.сочено поведение на отчуждаване, а е част от психологическите особености на този родител и усвоени като нормативни модели на поведение и взаимоотношения . За преодоляване на отчуждението експертите са препоръчали като подходящо двамата родители и децата, поотделно, а при възможност и заедно, най-добре в рамките на един екип 4 специалисти, да получат специализирана подкрепа (психологическо консултиране) в посока на преодоляване на отчуждението между децата и бащата.
Експертизата е направила извод, че децата трябва да продължат да имат контакт и взаимоотношения с баща си, като се работи в посока на преодоляване на родителското отчуждение. Ограничаването на контакта между тях, също както и прекомерно разширен контакт към момента не би бил достатъчно благоприятен за подрастващите. Експертите не виждат като ключов фактор за емоционалното състояние на момичетата и за взаимоотношенията баща - дъщери конкретния режим на лични отношения, а единствено такъв е наличието на осъзнаване на причините за компрометираната връзка между тях.