Решение № 1646 от 30.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1646 гр. В., 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110109608 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от А. Г. А., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „С. П.“ ******* срещу ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ***** със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№5 иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 194,29евро /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 08.04.2026г./, представляваща обезщетение за забава начислено за периода 12.03.2024г. до 07.01.2025г. върху главница от 3321,54лева, присъдена с влязло в сила решение по гр.д. № 270/2025г. по описа на ВРС, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а.„Тойота Рав 4", с peг. № *****, застрахован при ответника по сключен договор за застраховка „Каско“ клуза „Пълно каско“, вследствие настъпило застрахователно събитие на 18.02.2024г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на л.а.„Тойота Рав 4", с peг. № *****. На 18.02.2024г. установил, че л.а. е увреден, докато е бил паркиран на ул. Х. П. № 1. Л.а. бил застрахован при ответника по сключен договор за застраховка „Каско“ клауза „Пълно каско“ със срок на действие от 24.11.2023г. до 23.11.2024г. Застр. премия по договора възлизала на 1732,48лв., разсрочена на 4 бр. вноски, като към момента на подаване на ИМ била заплатена първа вноска. На 19.02.2024г. уведомил ответника. Извършен бил опис по щета, като били констатирани следните увреждания: задна врата дясна, предна врата дясна, лайсна предна врата дясна и средна колона дясна. Впоследствие ответникът отказал изплащане на застр. обезщетение, поради неустановяване и недоказаност на щетите. С тази цел на 05.03.2024г. предявил иск. С решение № 270/23.01.2025г. по гр.д. № 2735/2024г. по описа на ВРС му било присъдено застрахователно обезщетение в размер на 3421,54лева, ведно със законната лихва върху сумата 100лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024г. до окончателното й изплащане и ведно със законната лихва върху сумата 3321,54 лв. от датата на изменение на иска – 08.01.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал.

1 КЗ. Решението било потвърдено от ВОС. Твърди, че застрахователят е изпаднал в забава в плащането на застрахователното обезщетение, считано от 12.03.2024г. до 07.01.2025г. / ден преди увеличението на иска/. Искането е за уважаване на исковата молба и присъждане на 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че ищецът не е отправял застр. претенция пред него. Оспорва претенцията относно началния момент на дължимост на обезщетението за забава, както и по размер. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на страните.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

86 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 КЗ. За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, наличие на главен дълг, настъпил падеж на задължението за плащане на застрахователно обезщетение и размер на лихвата за забава.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 и чл.155 ГПК: че с влязло в сила решение № 270/23.01.2025г. по гр.д. № 2735/2024г. по описа на ВРС ответникът е осъден да плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3421,54лв., за причинени имуществени вреди, установени на 18.02.2024г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица № 4704230820000869/24.11.2023г., със срок на действие 24.11.2023г. -23.11.2024г., на л. а.

„Тойота Рав 4”, с рег.№ ****, ведно със законната лихва върху сумата 100лв. /първоначално предявения частичен иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024г. до окончателното й изплащане и ведно със законната лихва върху сумата 3321,54лв. /увеличения размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ; че ищецът е уведомил ответника за настъпилото застр. събитие на 19.02.2024г.

На първо място, предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 2735/2024г. на ВРС, следва че между страните са установени със сила на пресъдено нещо всички елементи от правопораждащия фактически състав, от който възниква отговорността на застрахователя.

На основание чл. 298, ал.1 ГПК всички възражения по факти от фактическия състав на отговорността на ответника са преклудирани. След като е установено със СПН главното вземане, налице е основание за дължимост и на акцесорното му мораторно обезщетение, считано от датата на забавата. Ищецът е този, който определя обема на търсената от него защита, по отношение на която се формира и СПН. След като в рамките на производството по гр.д. № 2735/2024г. на ВРС, ищецът не е претендирал обезщетение за забава, извън законната лихва като последица от упражнено право на иск, то няма пречки тази претенция да бъде заявена в следващ процес, като необхваната от СПН.

На следващо място, отговорността за обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т.

2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най - ранна. Или, 2 отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един по - късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса на твърдения и данни по делото за по - ранна дата, в случая отговорността на застрахователя е възникнала, считано от датата на уведомяването му и с изтичане на 15-дневния срок за изплащане на застр. обезщетение. По делото е прието за безспорно между страните, че застрахователят е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 19.02.2024г. Т.е. той дължи заплащане на обезщетение за забава за периода от 12.03.2024г. до 07.01.2025г. / денят преди увеличаване на исковата претенция по гр.д.

2735/2024г. по описа на ВРС/ върху главницата от 3321,54лева, присъдена с влязло в сила решение по гр.д. № 270/2025г. по описа на ВРС. /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО, решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО/. Или изчислено от съда чрез „Апис финанси“ върху присъдения размер на дължимото обезщетение по прекия иск от 3321,54лева за периода от 12.03.2024г. до 07.01.2025г. вкл., обезщетението за забава е в размер на сумата от 380,98лева /194,79 евро/. Така исковата претенция следва да бъде уважена в цялост до заявения размер от 194,29евро.

Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски възлиза на сумата от 270,56евро, от които 50лева /25,56евро/ - платена ДТ и 245евро, платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 02.04.2026г. Така предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 270,56евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ***** със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№5 ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „С. П.“ ******* сумата от 194,29евро, представляваща обезщетение за забава начислено за периода 12.03.2024г. до 07.01.2025г. върху главница от 3321,54лева, присъдена с влязло в сила решение по гр.д. № 270/2025г. по описа на ВРС, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а.„Тойота Рав 4", с peг. № *****, застрахован при ответника по сключен договор за застраховка „Каско“ клуза „Пълно каско“, вследствие настъпило застрахователно събитие на 18.02.2024г., на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ***** със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№5 ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „С. П.“ ******* сумата от 270,56евро, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3