Решение № 693 от 20.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Г.О., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VI СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКО

НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20264120100067 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК.

Ищцата Г. М. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: село П., общ. Г.О., ул.

***, чрез пълномощник – адвокат П. С. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищцата е сключила с ответника граждански брак на 08.05.2012 г. в гр. Г.О., за което притежава удостоверение за сключен граждански брак № 1635120035, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0035/08.05.2012г. на Община Г.О.. Посочва, че този брак е втори за двамата и от него нямат родени деца. Пояснява, че след сключване на брака заживели в с. П., общ. Г.О., ул. ***, в имот - дворно място с къща и стопанска постройка, който е собственост на страните при равни права, закупен преди сключване на брака.

Допълва, че преди сключване на брака живели на съпружески начала с ответника.

Твърди, че след сключване на брака, а и преди това, ответникът осъществявал над нея системен психически и физически тормоз, постоянно я обиждал и унижавал, като ищцата търпяла тази агресия на ответника срещу нея само и само хората в селото да не чуват за техните проблеми, а и все се надявала ответникът да промени отношението си към нея.

Посочва, че последната случка е от началото на месец декември 2025 г., когато ответникът за пореден път й нанесъл побой, тя не издържала и уведомила органите на МВР за осъщественото над нея домашно насилие. Заявява, че с решение по гр. д. № 3133/2025г. по описа на ГОРС фактът за осъществено над нея домашно насилие е признат от съда и ответникът е осъден да се въздържа от домашно насилие, да напусне съвместно обитаваното жилище и да не я приближава.

1

Вече няма сили да търпи това отношение на ответника към нея и при това положение бракът й с Х. М. е изчерпан от своето съдържание; не ги свързва вече никаква духовна или физическа близост. Ищцата желае бракът между страните да бъде прекратен с развод, като съдът се произнесе, че вина за разтрогване на брачните отношения носи единствено и само ответникът Х. М. М..

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, както и да се произнесе, че вината за разтрогване на брачните отношения носи единствено и само Х. М. М..

Моли съда да предостави на нея ползването на семейното жилище - дворно място с къща и постройки, намиращо се в с. П., общ. Г.О., ул. ***, като въпросът за решаване на собствеността ще бъде решена на по-късен етап. Допълва, че с ответника нямат други придобити по време на брака недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност.

Не претендира издръжка от ответника. Сочи, че след сключване на брака ищцата не е променяла предбрачното си фамилно име. Претендира направените по делото разноски, които да й бъдат заплатени от ответника.

В съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуалния си представител – адв. П. С. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Поддържа чрез възражение съдът да се произнесе по реда на чл.49,ал.3 от СК, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака принадлежи на ищеца - съпруг. Моли съда да прекрати брака й с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, както и да постанови тя да запази брачното си фамилно име. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Х. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село П., общ. Г.О., ул. ***, редовно призован на адрес в град Г.О., ул. ***, Дом за временно настаняване на бездомни, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание, ответникът Х. М. М., редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по предявения иск и акцесорните претенции към него.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 08.05.2012г. в град Г.О., за което е съставен акт за граждански брак № 0035 от 08.05.2012г. на Община Г.О.. Тези факти се установяват и от приетото писмено доказателство - удостоверение за сключен граждански брак, изд. на 08.05.2012г. от Община Г.О..

От служебно изисканите от съда и приложени по делото 2 броя справки от НБД, изд. на 21.04.2026г., се установява, че този брак е втори по ред за ищцата и за ответника, като по време на същия страните нямат родени деца.

От приложените по делото удостоверение за данъчна оценка, изд. на 03.05.2012г. от Община Г.О. и удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, изд.

2 на 22.06.2026г. от Община Г.О., се установява, че ищцата Г. С. притежава право на собственост върху ½ идеална част от недвижим имот, намиращ се в село П., общ.

Г.Оряховица, представляващ дворно място с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка.

С Решение № 1500/29.12.2025г. по гр. дело № 3133/2025г. по описа на ГОРС, приложено по настоящото дело, съдът е задължил, на основание чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН, извършителя на домашно насилие Х. М. М. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. М. С. с ЕГН **********; отстранил е, на основание чл.16,ал.1 във вр. чл.15,ал.2 във вр. чл.5,ал.1,т.2 от ЗЗДН, извършителя на домашно насилие Х. М. М. от жилището в село П., общ. Г.О., ул. ***, съвместно обитавано с Г. М. С., за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 29.12.2025г.; забранил е, на основание чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН, на Х. М. М. да приближава лицето Г. М. С., жилищата, в които тя живее и пребивава, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 29.12.2025г.; забранил е, на основание чл.5,ал.1,т.4 от ЗЗДН, на Х. М. М. да осъществява контакт с пострадалото лице Г. М. С. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, чрез социалните мрежи, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 29.12.2025г.; приспаднал е, на основание чл.4,ал.2 от ЗЗДН, срока на действие на мерките по чл.5,ал.1,т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, наложени на извършителя Х. М. М. със Заповед за незабавна защита № 79 от 02.12.2025г. по гр. дело № 3133/2025г. по описа на ГОРС, за срока от 02.12.2025г. до 29.12.2025г., както и е задължил, на основание чл.5,ал.1,т.6 от ЗЗДН, извършителя на домашно насилие Х. М. М. да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Въз основа на цитираното решение, съдът е издал заповед за защита № 40/29.12.2025г. с горепосочените мерки за защита, на основание чл.15,ал.8 от ЗЗДН.

Решение № 1500/29.12.2025г. по гр. дело № 3133/2025г. по описа на ГОРС е потвърдено с Решение № 265/01.06.2026г. по в.гр.дело № 320/2026г. по описа на ВТОС и е влязло в законна сила на 01.06.2026г.

Видно от показанията на свидетеля А.С. /дъщеря на ищцата/, Х. М. й е втори баща, като той и ищцата имат граждански брак, но нямат общи деца. Свидетелката посочва, че съпрузите имат къща в с.П., за която къща знае, че се води на майка й, а Х. няма нищо, но плаща данък. Свидетелката твърди, че освен този имот в П., майка й няма друг. От показанията на свидетеля А.С. се установява, че Х. бие майка й, която й се обаждала вечерно време, че е бита, а тя ходела да я взема. Свидетелката посочва, че тогава майка й стои при нея, после си отива и пак се случва същото нещо. Знае, че има дела за домашно насилие в съда и че Х. е отстранен от дома, в който живее. Видно от показанията на св. С.а, ответникът обижда майка й, всякаква я нарича, а онзи ден й пратил снимка, че се е оженил, като по този начин й се подиграва. Свидетелката счита, че страните не могат да живеят заедно занапред.

Съдът кредитира показанията на св. А.С., доколкото същата установява факти и обстоятелства, непосредствено възприети нея в общуването й със съпрузите като дъщеря на 3 ищцата, и доколкото показанията й съответстват изцяло на приетите писмени доказателства по делото и не се опровергават с никакви други годни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК е допустим, а разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл.49,ал.1 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съобразно чл.49,ал.1 от СК и установената съдебна практика, единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака, като дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона, а непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения /ППВС № 10/03.11.1971г., Решение № 306 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./.

Предвид установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема, че бракът между Г. С. и Х. М. е действително дълбоко разстроен. Видно от приетите по делото доказателства, семейната общност между съпрузите е разкъсана, не съответства на понятието за семейство и на целите, които законът влага в това понятие, тъй като вследствие на поведението на двете страни – заживяването им отделно от 02.12.2025г. след отстраняването на ответника М. от семейното жилище в с. П. на основание чл.5,ал.1,т.2 от ЗЗДН със заповед за незабавна защита № 79/02.12.2025г. по гр.дело № 3133/2025г., поради осъществено на 01/02.12.2025г. домашно насилие над ищцата С., страните са прекъснали нормалните съпружески контакти помежду си и семейството им съществува само формално. Същевременно, от показанията на свидетеля А.С. се установява по категоричен начин, съпрузите са се разделяли няколкократно поради други предходни и системни актове на физическо и психическо домашно насилие, осъществявани от ответника спрямо ищцата, като след 02.12.2025г. съпрузите живеят отделно един от друг, без да поддържат нормалните за брачния живот физически и духовни контакти. При това положение, по безспорен начин се налага изводът, че брачната връзка между страните по делото е само формална, не съответства на закона и нейното запазване е немислимо и нецелесъобразно в конкретния случай. Наред с това, от приетите по делото доказателства се установява, че настъпилото разстройство на брака на страните е и непоправимо, тъй като същото не би могло да се преодолее от съпрузите и нормалните съпружески отношения между тях не биха могли да се възстановят.

Поради това, съдът приема, че предявеният иск по чл.49,ал.1 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бракът между ищцата и ответника бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

При тези обстоятелства, предвид предявеното от ищцата искане на основание чл.49,ал.3 от СК, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

Видно от приетите по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се 4 установява в настоящото производство, че със своето поведение, описано по-горе, ответникът е станал причина за пълното и окончателно прекъсване на брачните отношения между съпрузите. Съдът приема за безспорно установено по делото, че с поведението си, изразяващо се в осъществени през различни периоди от време актове на емоционално, психическо и физическо насилие спрямо съпругата си, ответникът е обусловил настъпването на няколко фактически раздели между страните през годините на брака им. В тази връзка, от показанията на св. С.а се установява, че ответникът системно обиждал майка й – ищцата С., както и биел същата, при което ищцата й се обаждала и тя я прибирала при себе си.