Решение № 46 от 23.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пазарджик, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20265200600029 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във връзка чл.343б, ал. 5 от НК с определение от 14.11.2025г по Наказателно дело от общ характер № 20255220201489 по описа за 2025 година на РС Пазарджик Я. Т. Я. е осъден да ЗАПЛАТИ равностойността на МПС - лек автомобил, марка „Б.“, модел „***“ с peг.№****** в размер на 16 425 лв.

/шестнадесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева/ в полза на държавата, по сметка на НАП. Против определението е постъпила въззивна частна жалба от защитника на подсъдимия с наведени оплаквания, че е неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Искането е да бъде отменено.

Подсъдимият и защитникът му редовно призовани не се явяват в съдебно заседание.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание 1 представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, съответно жалбата за неоснователна, поради което моли същата да се остави без уважение, а обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Въззивният съд, след като обсъди подадената жалба и събраните по делото доказателства, като съобрази изразените становища и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. С чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което Я.

Т. Я. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б ал. 3 от НК. С обжалваното определение съдът, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, Я. Т. Я. е осъден да ЗАПЛАТИ равностойността на МПС - лек автомобил, марка „Б.“, модел „***“ с peг.№****** в размер на 16 425 лв.

/шестнадесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева/ в полза на държавата, по сметка на НАП. Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, т. е. напълно правилно и законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 343б ал. 5 от НК, във връзка с осъждането на обвиняемия /тогава/ за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.

Правилно също така, първият съд е сторил това в производство по чл. 306, ал.

1, т. 1 от НПК, доколкото регламента на чл. 383, ал. 2 от НПК предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл. 53 от НК, следва да се извърши именно по този ред.

Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид принудителна мярка по чл. 53 от НК и като такава същата несъмнено не представлява наказание по 2 смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл. 343б ал. 1-4 от НК.

Обстоятелството, че лек автомобил, марка „Б.“, модел „***“ с peг.№******,е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б ал. 5 от НК. Законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице. От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек автомобил, е послужил за извършването на транспортното престъпление, за което обвиняемия е бил признат за виновен и съответно осъден, е собственост на друго лице.

Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5 от НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното превозно средство.

Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС.

За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като фактултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от националния законодател като императивна, при което неприлагането й обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от 3 правораздавателен орган.

С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл.

306,ал. 1, т. 1 от НПК, Я. Т. Я. е осъден да ЗАПЛАТИ равностойността на МПС - лек автомобил, марка „Б.“, модел „***“ с peг.№****** в размер на 16 425 лв. /шестнадесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева/ в полза на държавата, по сметка на НАП, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, тъй като правилно е приложил материалния закон.

Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.11.2025г по Наказателно дело от общ характер № 20255220201489 по описа за 2025 година на РС Пазарджик .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4