Определение № 36960 от 09.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36960 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110154842 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искане на ответницата А. Г. М., обективирано във въззивна жалба, с което се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.

Молителят сочи, че съдът неоснователно е отхвърлил претенциите за присъждане на адвокатски хонорар за процесуално представителство по гр. д.

№ 202412401590 на РС Разлог, за които са представени отделен Договор за правна защита и съдействие и Списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложеното, на последната страница на жалбата е направено искане да й бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число за настоящото производство.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, изразява становище по депозираната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на 1 другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана съображения: по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради

С Решение № 3626/25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110154842 по описа на Софийски районен съд, 66 състав, съдът е оставил без уважение искането на ответницата за присъждане на сумата от 470 лв. за адвокатско възнаграждение пред Районен съд – Разлог. Съдът е приел, че се касае за едно и също исково производство с идентичен предмет, което е било препратено на настоящия съд поради липса на местна подсъдност, поради което не се дължи отделно възнаграждение за първоначално сезирания некомпетентен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК, делото, изпратено по подсъдност, се смята за образувано пред компетентния съд от деня на завеждането му пред некомпетентния съд. Същевременно всички извършени от некомпетентния съд действия запазват силата си. Тези законови правила недвусмислено установяват, че производството пред първоначално сезирания съд (в случая РС – Разлог) и производството пред компетентния съд – СРС, не представляват две отделни съдебни инстанции, а са фази от развитието на едно-единствено първоинстанционно исково производство.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК предвижда, че страните имат право на възстановяване на направените от тях разноски, включително за възнаграждение за един адвокат, съобразно изхода на спора. Това право възниква за съответната инстанция като цяло, а не за всяко отделно процесуално действие или за явяването пред различен съд в рамките на същата инстанция. В настоящия случай ответницата е представила доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение както пред РС-Разлог в размер на 470 лв., така и пред Софийски районен съд в размер на 240 евро. Тъй като страната е ползвала правна защита пред една и съща инстанция, а именно пред първоинстанционния съд, тя има право да претендира възстановяване на разходите само за едно адвокатско възнаграждение.

В постановеното решение съдът вече е отчел и присъдил в полза на ответницата съразмерна част от сторените разноски за адвокатско 2 възнаграждение пред Софийски районен съд, в размер на 112,90 евро.

Уважаването на претенцията за допълнителен хонорар от 470 лв. за същото дело, макар и въз основа на отделен договор за правна защита сключен за РС – Разлог, би довело до недопустимо възлагане на двойна тежест върху насрещната страна за процесуално представителство в рамките на една инстанция.

Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав счита искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за неоснователно.

С оглед изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Г. М., чрез адв. К., инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 116594/14.04.2026 г., за изменение на Решение № 3626/25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 54842 от 2025г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3