Решение № 164 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900412 по описа за 2022 година

Субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. К. от **, ** и Д. С. К. от **, представлявани по пълномощие от адв.Р. М. от АКСофия, с която са предявени искове против ЗАД„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр.София за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на С.Т. К.-** на първата ищца и ** на втората, настъпила в резултат на ПТП на 04.02.2021 г. по вина на водача на автомобил Мерцедес Вито с рег.№ ** , за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, в размер на 150 000 лв. за всяка от ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.03.2021 г.-датата на уведомяването на застрахователя, до окончателното им изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 04.02.2021 г. на път ІІІ-375 водачът Д.

Л. Л. при управление на автомобил Мерцедес Вито 180Д с рег.№ ** в посока от гр.Пловдив към .**, нарушил правилата за движение по пътищата, като не осъществявал постоянен контрол над превозното средство, управлявал автомобила с несъобразена скорост и не бил внимателен и предпазлив към 1 уязвимите участници в движението вследствие на което ударил пешеходеца С.Т. К., който се движел в същата посока и причинил неговата смърт. След удара водачът напуснал местопроизшествието. За извършеното деяние водачът бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 1759/2021 г. на ОС Пловдив.

Виновният за нанесените на ищците неимуществени вреди водач на МПС попадал в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/23/120000851109 на ответника застраховател.

Смъртта на С. К. в резултат от настъпилото ПТП, нанесла значителни неимуществени вреди- болки и страдания на неговите близки- **а и **, подробно описани в исковата молба.

На основание чл.429, ал.З, изр. второ от КЗ застрахователното дружество било уведомено за настъпилото ПТП на 17.03.2021 год., като било отправено и искане за изплащане на застрахователно обезщетение, каквото застрахователят не изплатил.

При тези твърдения ищците са предявили описаните искове.

Ответникът оспорва исковете.

Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ , действаща към датата на ПТП.

Възразява, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който нарушил правилата по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „ Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; п о чл.108, ал.2 т.1 от ЗДвП: “ (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

2

1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; и по чл.114 от ЗДвП:“ На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;“.

Излага подробни съображения.

Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В допълнителната искова молба ищците оспорват наведените от ответника възражения за съпричиняване и прекомерност на претендираните обезщетения, като излагат подробни съображения.

На свой ред в допълнителния отговор ответникът поддържа повдигнатите възражения с допълнителни доводи по тяхната основателност.

Страните ангажират деловодни разноски. доказателства.

Претендират направените

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Представена е молба до ответното дружество, подадена на 17.03.2021 г. от ищците, с която застрахователят е уведомен съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно събитие и съответно на осн.чл.380, ал.1 КЗ, са заявени претенции за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът, с писмо изх.№ 99-12637/17.06.2021 г. е постановил отказ за изплащане на такова, което обуславя и процесуалната допустимост на предявените искове.

Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.380 КЗ за допустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни.

С влязла в сила присъда, постановена по приложеното НОХД № 1759/2021 г. по описа на ПОС подсъдимия Д. Л. Л. е признат за виновен в това, че на 04.02.2021 г. на Главен път 375, км.2+500, обл.Пловдив, при управление на МПС бус Мерцедес Вито с рег.№ **, е нарушил правилата за 3 движение по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.116 ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Т. К. с ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС, довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на С.Т. К..

Безспорна е и родствената връзка на ищците с пострадалия от ПТП С.Т.

К.- ** на ищцата Н. Н. К. и ** на ищцата Д. С. К., което се установява и от представеното удостоверение за наследници, издадено от **.

Не се спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил, управляван от виновния водач, е имало действаща задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател, сключена с полица № BG/22/119001052409 и полица № BG/23/120000851109, което се потвърждава от приложената Справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд.

Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средства , че ищците са понесли тежко внезапната смърт на своя ** и **, претърпели са и продължават да търпят значителни по обем страдания от загубата му. Така в показанията си разпитаните свидетели И. К. и З. К.- техни родственици, съобщават, че ищците понесли много тежко новината за смъртта на С.. На Д. й прилошало, нямала сили дори да говори. Приживе били много близки, всичко си споделяли, били неразделни. Д. не си лягала докато не отиде да го прегърне. Като се връщал от работа, С. първо отивал при ** си да я зарадва с нещо. Пострадалият и ищците имали много силна и 4 добра връзка. Той ги поддържал с всичко. Били неразделни. След смъртта му престанали да празнуват, а преди това не пропускали да се съберат на празници. Все още не били на себе си, били много зле. Нямала я опората, която имали, нямали ги усмивките им. С. много им липсвал. Състоянието им не се било променило и досега.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетението съдът , и зхождайки от принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете обстоятелството, че се касае за смърт на ** и родител, което е едно от найтежките събития в живота на преживелите сродници, както и обстоятелството, че мъката от смъртта ще остане до края на живота на ищците, загубата за тях е невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Установи се, че между починалия и ищците са съществували топли и близки отношения, силна емоционална връзка. Съдът отчита обстоятелството, че се касае за неочаквана смърт в резултат на злополука , който факт сам по себе си има изключително травматично отражение върху психиката на ищците. Като съобрази всички тези обстоятелства и обема на търпените от всяка от ищците страдания и мъка, на основание чл. 52 от ЗЗД , съдът прие, че следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в размер на 120 000 лв. за ищцата Н. К. и в размер на 130 000 лв. за ищцата Д. К.. До пълните претендирани размери исковете не са доказани.

Относно възражението за съпричиняване.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи обемът на отговорността на виновния причинител на вредите, следователно, не е необходимо установяването на вината на самия увреден, когато той е дееспособен. Относно поведението на пострадалия пешеходец е изслушано заключение на КСМАТЕ, анализиращо механизма и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. В заключението си експертизата съобщава следното: Водачът Л. е управлявал т.а. по дясната /северна/ лента на 5 платното за движение на път с.** в посока от изток на запад. През това време пешеходецът С. К. е бил на или извън платното за движение. В някакъв неизвестен момент пешеходецът е навлязъл на платното за движение, след което е настъпил удар в предната дяссна част на автомобила и в предната повърхност на тялото на пешеходеца. Произшествието е настъпило при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлинаавтомобилни фарове. Ударът е настъпил върху северната лента на платното за движение на място, което се намира на 0.8-1,2м. южно от северната граница на платното за движение. Преди да настъпи удара пешеходецът К. е бил на или извън платното за движение, като според вещото лице М. е невъзможно да се определи направлението и посоката на движение на пешеходеца поради липсата на данни за това както по настоящото дело, така и в досъдебното производство. Информация по този въпрос не се съдържа и в дадените пред настоящия съд показания на водача Л.. Категоричен обаче е изводът на САТЕ, че ударът е настъпил върху северната лента на платното за движение на разстояние 0.80-1,2 м. навътре от границата му.

Въз основа на изложеното следва да се приеме за категорично установено от една страна противоправното поведение на водача, който е нарушил нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП и е управлявал автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, както и нормата на чл.116 ЗДвП, задължаваща го да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците / с оглед задължителната за настоящия съд осъдителна присъда на наказателния съд/, а от друга, че към момента на настъпване на произшествието пострадалият пешеходец се е движил/намирал на платното за движение – на пътната лента за насрещно движещите се ППС, което следва от обстоятелството, че ударът е настъпил в предната част на автомобила и в предната повърхност на тялото на К.. Следователно придвижването на пострадалия пешеходец е сторено в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал.

1 и ал.2, т. 1 от ЗДвП , която позволява на пешеходците да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, но само при липса на тротоар или банкет или при невъзможност те да бъдат използвани. В случая не са налице данни по делото, че банкетът на пътя е бил неизползваем, поради което се приема, че поведението на пострадалия е в нарушение на правилата за движение. По делото липсват категорични данни, от които да се изведе извод, че 6 пострадалият е навлезнал внезапно и/или е предприел пресичане на пътното платно, поради което е безпредметно да се преценява дали е допуснал нарушение на чл. 114, ал. 1 ЗДвП . Освен това не се установява, че състоянието на пострадалия-с концентрация на алкохол в кръвта от 3.07 промила, само по себе си е допринесло за вредоносния резултат.

Разпечатката съдържа 46 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e0a6e60-3c5b-4a71-b8dc-6179d8f012cc