Определение № 623 от 08.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. София, 08.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20261001000653 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и образувано по въззивна частна жалба № 123405/25.09.2026 г. (чрез ССЕВ на 24.09.2026 г.) на СДРУЖЕНИЕ „МУЗИКАУТОР“, ЕИК 831005050, със седалие и адрес на управление гр. София, ул. „Будапеща“, № 17, ет. 4 срещу Определение № 3796/04.09.2026 г., по т.д. № 1472/2026 г., на СГС, ТО, VI-21 с., с което производството е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски Районен Съд, в хипотезата на чл. 118, ал. 2 ГПК.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съгл. изричната разпоредбата на чл. 96 ЗАПСП, споровете по специалния закон са винаги подсъдни на окръжните съдилища, в случая местнокомпетентния СГС. Сочи, че е предявен иск от организация за колективно управление на авторски права, каквато се явява жалбоподателя за нарушени авторски права, свързан с договорно неизпълнение от страна на ползвателя, на сключен договор, с който колективно управляваните права за използване на музикални произведения са отстъпени на ответника - телевизия. Излага доводи, че като организация за колективно управление на права може да предявяване и искове за защита на правата, поради което приложима е разпоредбата на чл. 96 ЗАПСП. Цитира практика, която счита за относима към конкретиката на казуса. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид етапа на производството и липсата на конституиран ответник, препис от жалбата не е връчван.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1 ГПК, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 17.09.2026 г., от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

След запознаване с данните по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по предявен иск от Сдружение “Музикаутор“ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 58 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е поддържал, че е сдружение, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и като организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 ЗАПСП е вписано във водения от Министерството на културата регистър. Сочи, че на 15.02.2013 г. е сключил с ответника „ТЕЛЕНЮЗ“ ЕООД, ЕИК 112533320 (предишно наименование „ТЕЛЕМЕДИА“ ЕООД) Договор за използване на музика в телевизионна програма, с който в качеството си на организация за колективно управление на права е отстъпил неизключителното право на използване на всички защитени музикални и/или свързани с музика литературни произведения, включени в репертоара на ищеца, срещу задължението на ответника да заплаща уговореното възнаграждение. В хода на действие на договора и за дължимите авторски възнаграждения, през периода 01.04.2025 г. – 31.03.2026 г. били издадени фактури на обща стойност 8105.00 евро, които ответникът не заплатил. Като не заплатил дължимото възнаграждение ищецът счита, че ответникът е изпаднал в забава, поради което и дължи обезщетение за това общо в размер на 367.10 евро, индивидуализирано по период, размер и главница. Претенциите са конкретизирани и уточнени с молба вх. № 11589/03.09.2026 г.

При тези фактически твърдения съставът на СГС постановил атакуваното Определение № 3796/04.09.2026 г., с което приел, че не е сезиран със спор за защита на авторски права, а с такъв за реално изпълнение на договорни задължения, поради което не е приложима специалната подсъдност по чл. 96 ЗАПСП. Още е изложено, че във всички случаи, в които исковете нямат за предмет притезания и потестативни права, произтичащи от спор за авторство и нарушение на авторски права, приложение следва да намерят общите правила за подсъдността и, тъй като нито един от предявените искове не надхвърля сумата 25000.00 лв. (12780 евро) то компетентен да разгледа и разреши спора е СРС. Производството е прекратено и делото изпратено на компетентния СРС.

Произнасянето се преценява като неправилно. Приложимият специален закон – ЗАПСП, съдържа материални и процесуални норми, касаещи обектите на авторското и сродните му права, тяхното упражняване и защита, вкл. по съдебен ред.

В случая ясни и безпротиворечиви са фактическите твърдения в исковата молба и формулирания петитум, че в качеството си на организация за колективно управление на авторски права ищецът претендира заплащане на възнаграждение по формален договор за неизключително предоставяне на права за използване на всички защитени музикални и/или свързани с музика литературни произведения, включени в репертоара на ищеца в телевизионната програма на ответника. Този договор по правната си природа представлява договор за публично изпълнение чрез запис, за излъчване, за предаване, за препредаване и за предлагане на електронен достъп по смисъла на чл. 58 ЗАПСП.

Следователно и противно на възприетото от СГС, предявеният иск е за защита на авторско право, почиващ на договорно основание, защото с него се претендира заплащане на дължимото се за ползването на това право 2 обезщетение.

Текстът на чл. 96 ЗАПСП определя, че споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища. Последният не съдържа разграничение на така уредената от него особена подсъдност на плоскостта на източника на защитимото право в зависимост от това дали то е възникнало на деликтно и на договорно основание. Ето защо и възможен е извода, че такъв спор може да възникне и да бъде основан на всеки един от източниците на облигационни правоотношения, вкл. и на договорно или деликтно основание.

В този смисъл и след като договорът, на който ищеца основава предявения иск, има за предмет ползването на права върху обекти на авторско право срещу възнаграждение, спрямо повдигнатия спор за изпълнението му приложение следва да намери особената подсъдност по чл. 96 ЗАПСП.

За изчерпателност и във връзка с доводите на първоинстанционния съд следва да се посочи, че на настоящата инстанция е известно и се споделя посоченото Решение № 10/03.02.2014 г., по т.д. № 1514/2013 г., на ВКС, І ТО и в него при отговор на поставения въпрос, обусловил касационното обжалване върховните съдии са посочили, че законът изрично признава възможността сдружението за колективно управление на авторски права да представлява своите членове пред съда при защита на поверените за управление техни права и легитимацията да предявява от свое име исковете за това. Когато сдружението като процесуален субституент упражни по реда на чл. 40, ал. 7 ЗАПСП (отм. и към настоящият момент чл. 94с ЗАПСП) поверени му за управление права на автора, то спорът като такъв за защита на авторско право и сродните му права е с подсъдност, определена в чл. 96 ЗАПСП. Спорът за неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени имуществени права на носителя, не е спор за авторство, а такъв по отчетната сделка за предаване на придобитото в изпълнение на поръчката.

Както вече се посочи, в случая искът предявен пред СГС не е основан на отношения между автор и организацията за колективно управление на права „Музикаутор“, а е иск в защита на авторските права, които посоченото сдружение е отстъпило на ответника за ползване при условията на конкретния договор срещу възнаграждение.

Че същият намира правното си основание именно в чл. 58 ЗАПСП и подлежи на разглеждане при спазване правилата за специалната подсъдност, уредена от чл. 96 ЗАПСП се възприема и от формираната при разрешаването на такива правни спорове съдебна практика (напр. Решение № 134/04.10.2018 г.q по т.д. № 2377/2016 г., на ВКС, II ТО).

В заключение атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3796/04.09.2026 г., по т.д. № 1472/2026 г., на СГС, ТО, VI-21 с.

ВРЪЩА делото на СГС, ТО, VI-21 с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4