Определение № 9328 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9328 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110138868 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от Г. Х. Я. срещу „Стик Кредит“ АД, който отговаря на процесуалните изисквания за редовност и допустимост.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещни искове.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба, следва да бъде отхвърлено, доколкото част от поставените въпроси не предполагат използването на специални знания, а останалата част от въпросите са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.

На ищеца следва да бъде указано след запознаване с представените писмени доказателства към отговора на исковата молба и насрещната искова молба да конкретизира документите, които ответникът следва да бъде задължен да представи по реда на чл. 190 ГПК.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца Г. Х. Я. в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира писмените документи, които ответникът следва да бъде задължен да представи по реда на чл. 190 ГПК. Предупреждава ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще отхвърли доказателственото искане.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.04.2026 от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

1

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по насрещния иск „Стик Кредит“ АД – препис от отговора на исковата молба с вх.

№402516/08.12.2025г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Ищецът твърди, че на 09.10.2024г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №*** при следните условия: размер на предоставената главница – 500 лева; лихвен процент – 36%; годишен процент на разходите – 30.60 %. Съгласно изготвения погасителен план ищцата следвало да заплати една погасителна вноска в размер на сумата от 642,50 лева, формирана като сбор от дължима главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора. Ищцата оспорва като недействителния процесния договор за кредит поради наличието на неравноправни клаузи, включени в неговото съдържание – клаузата, предвиждаща размер на приложимия ГПР по договора, и клаузата, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 131,25 лева при непредоставяне на едно от изрично предвидените обезпечения в договора. Ищецът твърди, че в процесния договор за кредит не е предвидена методика за формиране на ГПР, което обусловяло възникване на невъзможност за кредитополучателя да разбере по какъв начин се формира размера на дължимите суми по кредита. Оспорва като нищожна клаузата, предвиждаща дължима неустойка, поради противоречието й с чл. 21, ал. 2, вр. чл. 32, ал. 4 ГПК и с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Посочва, че предвиденият ГПР в договора от 30,60 % не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл. 27 от договора. Така предвидената неустойка нямала присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела до скрито оскъпяване на кредита и осигурявала сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел се състояла в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Посредством уговорената неустойка се постигало заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договора за потребителски кредит №*** от 09.10.2024г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като обосновава теза, че евентуалната недействителност на клаузата на неустойка не води до недействителност на целия договор за кредит. Сочи, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и изискванията на ЗПФУР. В отговора ответникът описва обстойно процедурата по сключване на процесния договор за кредит по реда на ЗПФУР, като излага доводи, че при сключване на договора на ищеца е предоставения пълната преддоговорна информация относно условията по кредита. При определяне на приложимия ГПР били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като размерът на ГПР съответствал на законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че процесната неустойка на следва да бъде включвана като компонент в приложимия ГПР, т. к. задължението за заплащането й е възникнало след сключване на договора за кредит. Начинът на начисляване на уговорената неустойка, както и периодът за който се дължи, били описания ясно в договора, а дължимостта й била свързана с последващо договорно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя. При сключване на договора на ищеца била предоставена преддоговорна информация за желания кредит в ясен и четлив вид при съблюдаване на нормативните изисквания. В предоставения проект на договора се съдържала информация за дължимите суми, размера на главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение, като кредитополучателя разполагал с 14-дневен срок за отказ по реда на чл. 29 ЗПК. Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания и не накърнявала добрите нрави, съответно нямала неравноправен характер по смисъла на ЗЗП. Ответникът посочва, че изпълнението на задължението за предоставяне на договорно обезпечение не било обезпечено по друг начин, като ищецът разполагал с възможност да ограничи размера й като предостави срочно дължимото изпълнение. Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Ищецът разполагал с възможност преди сключване на договора за осигури поръчител, който да се задължи солидарно с него по договора. Ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията и правните последици от сключването на договора предвид наличието на 2 предхождащи настоящия договор за кредит правоотношения между страните по делото със сходно съдържание. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца Г. Х. Я.. Посочва, че заемната сума по процесния договор за кредит е предоставена на кредитополучателя към датата на сключване на договора по посочена банкова сметка. В уговорения срок ответникът се задължил да върне заемната сума чрез заплащане на една погасителна вноска на 08.11.2024г. при лихвен процент от 36%. Твърди се, че след сключване на договора ответникът не е изпълнил поетите задължения за предоставяне на обезпечение и заплащане на дължимата главница, заедно с начислената възнаградителна лихва, като към 08.11.2024г. настъпил падежът на вземанията на ищеца за общодължимата сума по кредита от 1 440.33 лева. Въз основа на така изложените твърдения предявява главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 255,65 евро /равностойност на 500 лева/, представляваща дължима главница по договор за паричен заем №***/09.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, а в условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 255,65 евро /равностойност на 500 лева/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски.

По делото е постъпил отговора на насрещния иск по реда на чл. 131 ГПК, в който ответницата Г. Х. Я. заявява, че не оспорва евентуалния насрещен иск и признава, че дължи единствено чистата стойност на предоставената заемна сума по процесния договор за кредит.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между Г. Х. Я. и „Стик-Кредит“ АД по силата на сключен договор за потребителски кредит №*** от 09.10.2024г. с посоченото съдържание.

2. Факта на усвояване на предоставената заемна сума в размер от 500 лева от кредитополучателя Г. Х. Я..

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за потребителски кредит №*** при от 09.10.2024г и съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По главния насрещния главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД

В доказателствена тежест на ищеца „Стик Кредит“ АД е да докаже сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница.

В доказателствена тежест на ответника Г. Х. Я. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

По евентуалния насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

3

По евентуалния иск, в тежест на ищеца е да докаже размера на чистата стойност на кредита.

В доказателствена тежест на ответника Г. Х. Я. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.