Решение № 472 от 22.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110203589 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН с оглед подадена жалба от Г. Х. Д. ЕГН ********** , депозирана чрез адв. А. Х., против НП № 439а-96/22.07.2025 г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 45 ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева /153,39 евро/ за нарушение на чл. 8 ал. 3 от ЗЗД.

С депозираната пред съда жалба се изразява становище, че НП е незаконосъ образно, визират се като нарушени нормите на чл.42т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, оспорва се фактическата обстановка,твърди се, че родителят/ въззивникът/ е бил наблизо към момента на проверката.Оспорва се компетентността на АНО.Приема се, че на жалбоподателя са вменени две различни нарушения, а е посочена само една нарушена правна норма, с което се приема, че е ограничено правото на защита на нарушителя.Приема се, че

НП се основава на предположения.Алтернативно се излагат аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява , представлява се в част от съдебните заседания от адв.Х., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в последно с.з. не се явява и не изразява становище в хода на делото по същество.Депозирано е писмено становище с молба за отмяна на НП и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в с.з. Депозирано е писмено становище с молба НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, с изложени 1 аргументи за липса на процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, както и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и с възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.06.2025г., за времето от 21:53ч. до 22:03ч. в Дирекция „Национална система 112 МВР” бил подаден сигнал от граждани за нарушаване на нощната тишина в Парк „Владислав Варненчик” в гр.Варна.Сигналът бил обслужен от служители на Трето РУ-ОД на МВР-Варна, сред които свидетелите П. и А..На место горепосочените свидетели установили, че в 22.05ч. в парка има група лица, сред които и непълнолетни такива.Всички пълнолетни лица били освободени, а на непълнолетните била установена самоличността и били помолени да уведомят родителите си, които да се явят на мястото на проверката.Един от непълнолетните лица бил св.Д. Г. Д., син на жалбоподателя.След като въз.Г. Д. пристигнал на мястото на проверката, св.П. съставила срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт .АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения и тъй като такива не постъпили и в законоустановения срок , въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, Началникът на Трето РУ при ОД на МВР-Варна издал срещу въззивника обжалваното НП, с което, след като приел фактическите констатации на актосъставителя на основание чл. 45 ал. 3 от ЗЗДт ангажирал административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.8 ал.3 от ЗЗДт, като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят П. и св.А..По искане на въззивника са допуснати до разпит в качеството на свидетели непълнолетният Д.Д. и пълнолетният Ж. Ж.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

От показанията на свидетелите Д.Д. и Ж. се установи, че на процесната дата непълнолетният Д. и излязъл с баща си пред блока, в който живее, за да изхвърли отпадъци около 21:57-21:58ч. , видял е св.Ж. –негов приятел и е помолил баща си да остане с приятелите си навън в парка, където в действителност били събрани група младежи.Установи се, че след като жалбоподателят се е убедил, че св.Ж. е в парка, е разрешил на сина си да остане там.Установи се, че по време на полицейската проверка, непълнолетните са били отделени от пълнолетните, без да се изследва въпросът, дали някой от пълнолетните придружава непълнолетен.

Гореизложената фактическата обстановка, така както е описана по-горе се установява от писмените и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, кредитирани от съда изцяло като непоротиворечиви и взаимодопълващи се.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7- дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на 2 твърдяното нарушение, поради което е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органан, съответно АУАН е съставен от оправомощено от закона длъжностно лице, с оглед нормата на чл. 46 ал. 1 от ЗЗДт и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 365з- 5727/11.07.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Варна.

АУАН е издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за неяснота на описанието на нарушението, за което е ангажирана отговорността му, с оглед квалифицирането му като едновременно дерогиращо нормите на чл. 8 ал. 3 и ал. 4 на ЗЗДт. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт се наказва родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4. От логическото тълкуване на нормата следва извод, че елемент от фактическия състав на осъществено административно нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт, е и реализиране на поведение, с което се дерогира разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт. Вярно е, че санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт очертава алтернативно формите на изпълнителното деяние - извършване на нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт или на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт, деянието на родител, който не придружава на обществени места след 22 ч. детето си, навършило 14 години, но ненавършило 18 години, не би съставлявало нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт, ако родителят изпълни задължението си по чл. 8, ал. 4 от същия закон, като осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си. От друга страна, ако родителят не придружава лично детето си и не изпълни задължението си по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт, той не би извършил две нарушения, а именно - по чл. 8, ал. 3 и по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт, тъй като противоправният резултат би бил един - присъствие на детето на обществено място след 22 часа, без родителят пряко или косвено да осъществява надзор над него чрез друго лице. В конкретния случай следва да се отбележи, че в съставния АУАН са визирани като нарушени както но рмата чл.8 ал.3 от ЗЗДт, така и нормата на чл.8 ал.4 от ЗЗД, което е недопустимо, тъй като двете норми визират различен състав на административно нарушение.При фактическото описание на нарушение са визирани факти и за двете изпълнителни деяние, такива са посочени и в НП, но в НП е прието, че въззивникът е нарушил единствено нормата на чл.8 ал.3 от ЗЗДт и в крайна сметка не е ясно точно какво приема АНО- че не е придружил непълнолетното си дете на обществено място или ,че не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител/ съобразно посочените факти/ тъй като правната квалификация на нарушението би била различна.В този смисъл съдът споделя възражението в жалбата, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничил правото на защита на нарушителя, доколкото, ако се приеме, че е нарушена нормата на чл.8 ал.4 от ЗЗДт.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство бе безспорно установено, че на процесната дата и час непълнолетното лице Д. Д. е бил установен на обществено място по смисъла на §1 т. 1 от Наредбата, чийто родител /баща/ е въззивникът, като същият е ангажиран с полагане на грижи за 3

Д.. Именно в частта досежно оспорваният съставомерен признак обвинението се явява оборено от събраните по делото гласни доказателства, доколкото видно от показанията на св.Д. и Ж., се установява, че със съгласието на жалбоподателя към момента на предприемане на полицейската проверка непълнолетният Д. е бил придружаван от пълнолетният Ж...Безспорно се установи, че пълнолетните лица, които са били установени, са били отстранени от непълнолетните и проверка кой кого придружава не е била извършвана.

С оглед изясняване на обективната страна на осъщественото нарушение, състояща се от съвкупност от обективни релевантни факти, чието описание следва да бъде обхванато от обвинителния диспозитив, за да бъде гарантирано правото на защита на конкретното лице, е необходимо да се цитират относимите към казуса разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗЗДт родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14- годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Нормата на чл. 8 ал. 4 от ЗЗДт предвижда, че ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Според чл. 8 ал. 7 от Закона за закрила на детето родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2 от Закона, а именно Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, приета с ПМС № 165 от 25.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 68 от 1.08.2003 г.

Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места е подзаконов нормативен акт, издаден в изпълнение на чл. 5б, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Като такава, тя доразвива и конкретизира изискванията на закона и съставлява неразделна част от нормативната уредба в областта на закрилата на детето. Същата конкретизира начина, по който следва да се осъществява придружаването на деца на обществени места, което е пряко свързано с материята, регламентирана в чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, като в чл. 5а от същата е посочено, че в случаите, в които родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете по смисъла на Закона за закрила на детето, осигурява пълнолетно дееспособно лице за придружител на дете, навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18-годишна възраст, на обществени места след 22,00 ч., удостоверява това му качество пред компетентния орган, осъществяващ контрол, с декларация по образец съгласно приложението.

Анализът на правната уредба сочи, че в хипотезата на осъществено административно нарушение, квалифицирано като такова дерогиращо нормите на чл. 8 ал. 3 или ал. 4 от ЗЗДт, за да е осъществен съставът на същото, е необходимо освен родителят да не придружава непълнолетното лице, да не е осигурил придружител, който е удостоверен като такъв с надлежна декларация. В настоящия случай описанието на нарушението се изчерпва с твърдението, че непълнолетният не е бил придружаван от родителя или от пълнолетно лице, който факт се оспорва от въззивника, но липсва описаната констатация, че липсва декларация по образец.