Решение № 228 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110114914 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против К. С.

Р., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията за сумите в размер на 4679,73 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7000340987, сключен на 26.10.2017 г., 359,65 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.06.2019 г. до 05.11.2020 г., както и 1981,26 лева за обезщетение за забава за периода от 29.06.2019 г. до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 31.08.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 7000340987/26.10.2017 г., по силата на който на К. С. Р. в качеството й на кредитополучател бил отпуснат кредит в общ размер на 7561,31 лева.

Съгласно клаузите на сключения договор кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок до 05.11.2020 г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 309,05 лева и последна изравнителна погасителна вноска в размер на 309,19 лева, и заедно с договорна лихва, чиято обща стойност възлизала на 3564,63 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 05.11.2020 г., като ответникът не изпълнявал същите в срок, а кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем. На длъжника било начислено обезщетение за забава върху забавените погасителни вноски в размер на 1981,26 лева за периода от 29.06.2019 г. до 30.08.2022 г. Излага, че на 29.10.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което процесните вземания са изкупени, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с уведомително писмо с изх. № УПЦ - П - ТБИ/7000340987/09.11.2021 г., но доброволно изпълнение не е последвало.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което счита, че същата няма действие по отношение на него.

1

Оспорва процесния договор за потребителски кредит като недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - т. 9 ЗПК. Излага, че в договора не се посочвал годишният процент на разходите, както и общата сума, която дължал потребителят. С оглед на това намира, че евентуално би дължал единствено чистата стойност на кредита съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Оспорва като нищожни клаузите на договора по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗЗП, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради тяхната неравноправност. Оспорва, че по отношение на ищеца са приложими разпоредбите на чл. ЗПП, ЗКП и ЗКИ, доколкото същият не притежавал качеството кредитна институция. Оспорва като нищожна клаузата на чл. 7.1 от Договора, тъй като ищецът не разполагал с право да изиска заплащане от ответницата на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Моли клаузите, залегнали в чл. 7.1 и чл. 25.5. от процесния Договор за потребителски кредит да бъдат прогласени за нищожни. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на процесните суми. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за обявяване на процесния договор за потребителски кредит за недействителен и частично отхвърляне на иска за погасената с плащане главница. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 77508/2022 г. по описа на Софийски районен съд по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К.

С. Р...... Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес и с оглед идентитета на съдебно предявените вземания с вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, исковете са процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ответника К. С. Р..... са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит № 7000340987 от 26.10.2017г. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 7 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ кредитът е в размер на 5920 лв.. На отделен ред в същия член от договора е посочена сумата от 831,17 лв. за BANK ЖИВОТ АГЕНТ, след което срещу общ размер на кредиа е посочена сумата от 7561,31 лв. В същия член е посочено,че еднократна такса за оценка на риска в размер на 810,14 лв. е дължима в деня на подписване на договора за кредит, се кредитира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 6 срокът на договора е до 05.11.2020г. Съгласно чл. 7.1.1. в случаите, когато Потребителят е пожелал да се сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, „частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретни застраховки) се превежда ор Кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател“. В чл. 9 от договора е посочено, че годишният лихвен процент е 27,09 %. Съгласно чл. 9.4 от договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Посочено е в чл. 10 от договора, че годишният процент на разходите е 41,51, като общата сума, дължима от потребителя е 11 125,94 лв. В чл. 11.2. е обективиран погасителен план към договора, съгласно който вноските са дължими ежемесечно на 05-то число на съответния месец, като първите 35 от тях са в размер на 309,05 лв., а последната 36-та вноска е в размер на 309,19 лв.

Не е спорно, че ответникът е усвоил изцяло сума в размер на 5 920 лева, което се установи и от изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и обосновано. Настъпил е крайния срок на договора2 05.11.2020г., при което всички вземания по него са изискуеми.

С договори за цесия процесните вземания са прехвърлени от кредитора на ищеца в настоящето производство. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине в патримониума на трето лице е достатъчно постигане на съгласие между същото и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.

Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случаяпо делото не се твърди ответникът да е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.

Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на II т.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.

235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция, в т.ч.

Решение № 3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., II т. о, Решение №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.

Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на уведомлението за цесията като част от приложенията към исковата молба на ответника, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, съдът намира, че изискването длъжникът да е уведомен за цесията е изпълнено. От тук на основание чл.99, ал.4 ЗЗД цесията е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът се легитимира като кредитор на съдебно предявените вземания спрямо ответника.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

Видно от чл. 7. 1 от текста на договора за кредит и заключението на съдебносчетоводната експертиза общият размер на отпуснатия кредит е 7 561,31 лв., която сума включва 5 920 лв. – чиста сума за превод по сметка на кредитополучателя, 831,17 лв. – застраховка BANK Живот Агент и 810,14 лв. за еднократна такса за оценка на риска.