Определение № 23937 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23937 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501600 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. №38018/04.02.2025 г. на В. Д. М. срещу определение №3339 от 21.01.2025 г., постановено по гр. д. №67649/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 167 с-в, с което е оставено без уважение искане на същата за предоставяне на правна помощ за подаване на молба по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила определение №5446/02.03.2022 г.

Жалбоподателят намира обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен, постановен в противоречие на европейското законодателство и българската съдебна практика и моли настоящия съд да го отмени.

При съвкупната преценка на доказателствата и възраженията на жалбоподателя, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Пред Софийския районен съд е подаденa искова молба, подадена от „Булпрос Консултинг“ АД, срещу В. Д. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на В. Д. М., че ищецът е собственик на Лаптоп марка „Dell”, модел „Latitude E5550“, сериен номер JCWM72, както и за осъждане на ответника В. Д. М. да предаде на ищеца владението върху гореописания лаптоп.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който се поддържа, че предявеният иск е неоснователен, тъй като никога не е съществувал спор относно собствеността на процесния лаптоп, който е бил върнат на ищеца на 13.05.2021 г. Твърди, че лаптопът е бил временно задържан, поради финансови вреди свързани с него, като задържането било необходимо и за преглед на лаптопа от вещо лице във връзка с друго дело. На 13.05.2021 г., след извършване на прегледа от вещото лице, ответницата върнала на ищеца процесния лаптоп.

С молба от 24.02.2024 г. ищецът е заявил, че оттегля предявения иск, тъй като ответницата е върнала процесния лаптоп на 13.05.2021 г. Претендира разноски, предвид обстоятелството, че лаптопът е бил върнат след подаване на исковата молба.

С определение №5446/02.03.2022 г. производството е било прекратено и са разпределени разноски. Същото е влязло в сила на 26.03.2022 г. в прекратителната му част, а в частта за разноските – на 30.12.2024 г., видно от положени печати на СРС

С Определение № 16940 от 05.07.2022 г. на В. Д. М. е предоставена от СРС правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат за евентуално обжалване на постановеното Определение №5446/02.03.2022 г. по настоящото гр.д. № 67649/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, респ. за релевиране на искане за изменение в частта за разноските. Определението от 05.07.2022 г. е било изпратено на Адвокатския съвет при Пловдивска адвокатска колегия за определяне при възможност на основание чл. 25, ал. 6 ЗПрП на посочения от ответника адвокат В. Д. И. от Националния регистър за правна помощ, като с писмо от 27.07.2022 г. Адвокатския съвет – Пловдив е уведомил СРС, че адв. В. И. е отказала да поеме защитата по делото, поради което с разпореждане от 01.08.2022 г. съдът е разпоредил препис от Определение № 16940 2 от 05.07.2022 г. да се изпрати на САК за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.

С определение от 12.09.2022 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат И.Г.Л.. На 05.10.2022 г. е постъпила молба от ответника В. Д. М., с която е поискала замяна на назначения й процесуален представител, поради неосъществен контакт, поради което с разпореждане от 18.10.2022 г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от определението от 05.07.2022 г. на САК за определяне на друг адвокат от НРПП.

С определение от 24.11.2022 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат Х.Х.И.. Впоследствие с определение от 07.12.2022 г., постановено по молба на адвоката, в която е посочил, че не може да осъществи защита на ответника поради липса на съгласие относно необходимите действия, съдът е освободил адв. Х.Х.И. в качеството й на процесуален представител на ответника и е разпоредил да се изпрати препис от определението от 05.07.2022 г. на САК за определяне на друг адвокат от НРПП. На 07.12.2022 г. е постъпило и становище от ответника В. Д. М., в което е посочила, че адв. И. не покривала законоустановените критерии по чл. 18, т. 3 ЗПП, поради което е поискала да й бъде предоставена правна помощ от адвокат, който „притежава съответната за предмета на делото квалификация и професионален опит“.

С определение от 21.12.2022 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат В.К.Б.. С молба от 13.01.2023 г. адвокат Б. е поискала да бъде заменена поради трудна комуникация и разногласия с ответника относно предмета на спора и линията на защитата, поради което с определение от 17.01.2023 г. съдът е освободил адв. В.К.Б. в качеството й на процесуален представител на ответника и е разпоредил да се изпрати препис от определението от 05.07.2022 г. на САК за определяне на друг адвокат от НРПП. На 25.01.2023 г. е подадено становище от ответника В. Д. М., в което е посочила, че адв. В. И., адв. И.Л., адв. Х. И. и адв.

В.Б. не покривали законоустановените критерии по чл. 18, т. 3 ЗПП, поради което е поискала да й бъде предоставена правна помощ от адвокат, който „притежава изискваната компетентност и професионален опит с предмета на делото“.

С определение от 25.01.2023 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат Ж.А.Б.. С молба от 23.02.2023 г. адвокат Н. е поискал да бъде заменен поради липса на необходимата комуникация и съгласие с ответника 3 относно предмета на спора и линията на защитата, поради което с определение от 01.03.2023 г. съдът е освободил адв. Ж.А.Б. в качеството му на процесуален представител на ответника и е разпоредил да се изпрати препис от определението от 05.07.2022 г. на САК за определяне на друг адвокат от НРПП.

На 02.03.2023 г. е постъпило поредно становище от ответника В. Д. М., в което е посочила, че и адв. Ж. не покривал законоустановените критерии по чл. 18, т. 3 ЗПП, поради което е поискала да й бъде определен адвокат „според задължителните критерии на чл. 18, т. 3 ЗПП“.

С акт на съда от 28.03.2023 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат М.К.С. (л. 288). С молба от 26.04.2023 г. адвокат С. е поискала да бъде заменена, поради несподеляне на изложените от ответника доводи относно предмета на спора и линията на защитата (л. 296), поради което с определение от 10.05.2023 г. съдът е освободил адв. М.К.С. в качеството й на процесуален представител на ответника и е разпоредил да се изпрати препис от определението от 05.07.2022 г. на САК за определяне на друг адвокат от НРПП.

На 04.05.2023 г. е постъпило поредно становище от ответника В. Д. М., в което е посочила, че и адв. С. не покривала законоустановените критерии по чл.

18, т. 3 ЗПП.

С определение от 07.06.2023 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат И.Л.Г.. С молба от 27.06.2023 г. адвокат Г. е поискала да бъде заменена, поради несподеляне на оплакванията на ответника, поради което с определение от 06.07.2023 г. съдът е освободил адв. И.Л.Г. в качеството й на процесуален представител на ответника и е разпоредил да се изпрати препис от определението от 05.07.2022 г. на САК за определяне на друг адвокат от НРПП.

С определение от 19.07.2023 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат Н.Г.Г.. С молба от 01.11.2023 г. последната е заявила, че поради за отпуск за отглеждане на дете не може да поеме представителството на ответника, поради което с определение от 03.11.2023 г. съдът е освободил адв.

Н.Г.Г. в качеството й на процесуален представител на ответника и е разпоредил да се изпрати препис от определението от 05.07.2022 г. на САК за определяне на друг адвокат от НРПП.

С определение от 13.12.2023 г. за процесуален представител на ответника е назначен адвокат А. И. И.. С молба от 24.01.2024 г. адвокат И. е поискала да бъде заменена, поради обективна невъзможност да поеме процесуалното 4 представителство на ответника, поради което с определение от 31.01.2024 г. съдът е освободил адв. И. в качеството й на процесуален представител на ответника.

С Определение № 4852/31.01.2024 г. ( потвърдено с Определение № 4607/01.04.2024г. по ч.гр.д. № 3487/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Ж), съдът е прекратил предоставената правна помощ на В. Д. М., изразяваща се в процесуално представителство от адвокат по гр.д. № 67649/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, поради злоупотреба с правото на правна помощ на основание чл. 96, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Съгласно чл. 21 от ЗПП видовете правна помощ са: 1. консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред, включително консултация и/или подготовка на документи по глава пета "а", раздел ІІ; 2. процесуално представителство; 3. представителство в извънсъдебни процедури; 4. представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците, по чл. 13 от Закона за военната полиция и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

Съгласно чл. 24 ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; 3.

(изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 13 от 2017 г.) в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквато не е настоящата хипотеза. В настоящия случай производството е прекратено с определение на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на претенциите, поради 5 което същото не подлежи на отмяна и не е налице визираното по-горе изключение. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 24, т. 2 от ЗПП, тъй като претенцията на молителя за подаване на молба по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила Определение № 5446/02.03.2022 г. се явява недопустима.

От друга страна следва да се вземе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗП„злоупотреба с право на правна помощ“ е налице, когато лице, на което е допусната правна помощ, е поискало замяна на адвокат три и повече пъти в едно и също производство, без да са налице уважителни причини. Като взе предвид, че замяната само на трима от общо деветте адвокати, назначени за извършване на процесуално представителство на ответника /частен жалбоподател/ не е била иниццирана от самата жалбопподателка, а за останалите общо 6ма същата е депозирала многобройни становища, в които и заявявала, че не покриват законоустановените критерии по чл. 18, т. 3 ЗПП, поради което е искала да й бъде предоставена правна помощ от адвокат, който притежава съответната за предмета на делото компетентност, квалификация и професионален опит, каквито според жалбоподателката тези адвокати не притежавали, настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е възприел, че е налице злоупотреба с правото на правна помощ по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗПП,