Решение № 28 от 27.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. ПЛОВДИВ 27.01. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 22.01.2020 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ с участието на секретаря

СТЕФКА ТОШЕВА, като разгледа докладваното от съдията

СТОЙЧЕВ т. дело № 780 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е на 17.10.2019г. въззивна жалба от Р.Х.Е. с ЕГН ********** против постановеното решение № 542 от 03.10.2019г. по дело № 743/18г. по описа на ПОС, в частта в която предявения от жалбоподателката иск за осъждане на ответника “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда /счупване на дясната бедрена кост/, последната довела да трайно затрудняване движенията на крайника, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 22.09.2017г., виновно причинено от И. Й.Ч.– водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ф.П.”, рег.№***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.07.2018г. до окончателното изплащане е отхвърлен за разликата от присъдения размер от 10 000 лева до претендирания размер от 60 000 лева.

В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, в обжалваната му част, като при определяне на обезщетението съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не се е съобразил със задължителната съдебна практика по приложение на цитирания член. Счита, че е силно занижено присъденото обезщетение и че то не е съобразено с характера и вида на уврежданията, с претърпяната оперативна интервенция и дългия и мъчителен лечебен и възстановителен период. Твърди се също в жалбата, че не е отчетена от първоинстанционния съд възрастта на ищцата и водения от нея преди ПТП-то активен начин на живот.

ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** е подало отговор, в който се моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като сочи подробни съображения обосноваващи правилността и законосъобразността на постановения съдебен акт в обжалваната му част.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Р.Х.Е., ЕГН ********** ***, която твърди, че на 22.09.2017г. е била пътник на предна дясна седалка в автомобил марка „Ф.П.”, рег.№***, управляван от И. Й.Ч.. В района на разклона за с.Й. настъпило ПТП между този автомобил и насрещно движещия се автомобил марка „Ф.Г..рег.№****, управляван от М.С.М.. Твърди се, че в резултат на удара между двете превозни средства на ищеца било причинено счупване на дясната бедрена кост. Първа помощ на пострадалата била оказана в МБАЛ „Д-р А.Д.”АД – гр.К., където се извършило и наместване на фрактурата. Лечението продължило в УМБАЛ „С.Г.”ЕАД – гр.П, където била извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ищецът била изписана на 01.10.2017г. с препоръки за спазване на постелен режим и ходене с проходилка, без да стъпва на оперирания крак. За периода 18.04.2018г. – 25.04.2018г. престояла в МБАЛ”Пл.”АД с оплаквания от болки и ограничени движения в дясната тазобедрена става. С ЕР на ТЕЛК й била определена 20% пожизнено намалена работоспособност за общо заболяване.

По случая било образувано ДП №571/2017г.по описа на РУ – К. против И. Й.Ч.и М.С.М.. На основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК досъдебното производство било прекратено. С наказателно постановление от 22.02.2018г. била реализирана административно наказателната отговорност на виновния за настъпването на ПТП водач И. Ч.. Твърди се, че в резултат на получената травма ищецът изпитвала силни болки и неудобства, които продължават и към настоящия момент; станала е раздразнителна и тревожна; придвижва се с патерица; липсват и любимите разходки в планината; болките и ограничените движения в тазобедрената става не й позволяват да ходи продължително и да стои права; изпитва затруднения при самообслужване, при клякане, навеждане, при извършване на ежедневните домакински дейности. Твърди се, че към датата на произшествието виновният водач И. Ч. е имал валидна застраховка “гражданска отговорност” при “ДЗИ – О.З.”АД, посредством застрахователна полица с период на покритие от 15.12.2016г. до 14.12.2017г.

Посочва се, че на 06.07.2018г. ищецът предявила пред посочения застраховател претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Искането за обезщетяване на имуществените вреди останало без отговор, а за неимуществените вреди била изплатена сумата 10 000,00 лева. Като счита, че така определеното обезщетение е крайно занижено и не е съобразено с действително претърпените болки и страдания, ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 60 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от ответното дружество “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с който исковете се оспорват. Ответникът навежда следните възражения: че не е настъпила промяна в начина на живот на ищеца; че ищецът страда от придружаващи заболявания, които способстват за влошаване на здравето й и за невъзможността й да се придвижва свободно; че след събитието и преди подаване на исковата молба Р.Е. е претърпяла падане, което допълнително е влошило състоянието й; че Е. не е стартирала навреме необходимата рехабилитация и се е отнесла безотговорно към възстановяването си; че с поведението си Е. е съпричинила вредоносния резултат, заради неспазване на предписанията на лекарите. Ответникът счита претендираната сума за изключително завишена.

„З. Д. ДБЖЗ“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, което е конституирано като трето лице - помагач на ответника, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на исковете.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като исковете са били отхвърлени по размер относно предявената претенция за неимуществени вреди, което е довело до депозиране на настоящата въззивна жалба.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт, Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

В светлината на изложеното не следва да се излагат мотиви от страна на настоящия съд относно изпълненито на изискуемия фактически състав съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че решението на ПОС в осъдителната му част не е било обжалвано, което сочи, че то е влязло в сила за сумата от 10 000 лева и въпросът за това следва ли ответникът да отговаря пред ищеца на основание на чл.432 от КЗ е разрешен със СПН, т.е. той не подлежи на преразглеждане.

Реално предмет на спор е размерът на присъденото обезщетние, което от своя страна е обусловено от разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.

В първоинстанционното производство е въведено възражение от страна на ответното застрахователно дружество за наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на другия автомобил, участник в настъпилото ПТП. Тези обстоятелства обаче не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като не са въведени в процеса, чрез жалба, нито са част от възраженията на въззиваемата страна. Наред с това обективният характер на съпричиняването не означава, че статута на пострадалия е обвързано от евентуално противоправно поведение на други лица. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като приносът трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от увреденото лице. Ако е налице противоправно поведение на друго лице, възниква хипотеза на назависимо съпричиняване на вредите от страна на няколко деликвента, които отговорят солидарно. С чл. 499, ал. 7 КЗ се предвиди солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на съпричинителите.Това означава, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвента, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него. Следователно и да има противоправно поведение на друго лице, извън пострадалото, то е без значение за отговорността на настоящия ответник, която е пълна – за всички вреди и за целия им размер.

Следва поради това да се установи, с оглед съдържанието на въззивната жалба, дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и дали е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата във връзка с твърденията в тази посока на застрахователя.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищеца болки и страдания. Също така и от съдържанието на съдебно- психиатричната експертиза може да се констатира степента на преживения психичен дискомфорт.

Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.